РчР^ '/'^мЧНС^^&41^^^ Аи!^^^ .'^ЯГ^Н*. ^''--'^1В^- •>^»>^Я *л^^в^^

■■?;^:;^.

Ригсказес! {ог гке 1ЛВКАВУ о( ^Ье

^IN^VЕК8IТЛ' ОР ТОКОNТО

^^от 1ке

КАТНЬЕЕН хМЛШЬЬ ВЕдиЕ5Т

ЕШБЛеПЦИМИ

РЪЧНИКЪ

0|д|112ес1 Ьу Ипе 1п1егпе1 Агс11|уе

1П 2010 \л/|111 1ипс1|пд 1гот

ип|уег811у оНогопю

I^ир://VVVV^л/.а^сI^^Vе.о^д/сIе^а^I8/еп^8^кIоресI^сI^е801ка8^

ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕСКИ ,

Р^ЬЧНИ

1) СВВД^ЬНиЯ ИСТОРИЧЕСКИ, БПОГГАФИЧЕСКИ, ГЕОГРАФИЧЕСКИ, НАУЧНИ, ЛИТЕРАТУРНИ, МИТОЛОГИЧЕСКИ, БИБЛЕЙСКИ И ДРУГИ, 2) ЧУЖДИ ДУМИ, УПОТРЬБИТЕЛНП БЪ КНИ- ЖОВНИЯ ни ЕЗИКЪ и 3) НАШИ СИ КНИЖО- ВНИ ДУШ1, КОИТО МЖЧНО СЕ РАЗБИРАТЪ.

отъ

Л. Еаслцювъ,

ПЪРВА ЧАСТЬ.

А-К.

•^; ^о . «>'^ •<:•<• ;§>(» 9^ «^

■^Ш Ц^ша 10 лева. %<5-

Издание п печатъ на Д. В. Манчовъ. 1899.

9 * Ш й Ч Ш I « й^Ш

1**^9 /9 9 » * I «МЬ

•:- - 1. * 1о. и^^ ^А

»«г%

ПРЪДГОВОРЪ.

: Яитателет'Ь на нашата книжнина ср-Ьщагъ всЬкидневно помени на цсторпчески съ0итпя п дати, имена на лични д-Ьйцп 1 мислителе, мрътвп и живи, названия на градове и дър- жави, ,н'Ькогашн.ип сегашни,, басностовни имена, термини отъ ун^до происхождедие. па и нпши сп, з^отр^Ъбителни въ нау- ;ата, литературата, търговията, военното искусство и дипло- [атпческпя и политическия езикъ. Тия понятия еж толкова [погобройни п разнообразни, че п най-честитата паметь не (оже всЬкога да си припомни точно и бч>рзо всЬко едно. ВсЬ-

):ой чцтатель, много плп малко обрпзованъ, има нужда навр1.г [енЪ да се справя за н-Ькое събитие, личность, дата, терминъ ' ъ една илп друга книга. Нъ всЬкой има ли подъ ржка рсички потр1^бни за тая Ц'Ьль книги, па и всЬкога има ли |ф'Ьме за едно кратко свЬд-Ьнпе да рови разни ръководства, I ^несь едно, утр^Ь друго, пли да ходи въ градската библиотека • — за селскитЪ ои;е. не може у насъ и дума да става — да е справя съ една енциклопедия, ако тамъ има такъва и ако ! "ОЙ влад:Ье езика, на който е написана, защото ние н'Ьмаме наши 'И енциклодедии ? Па и може ли да, се чака една енцикло- тедия, издадена за другоземни читателе. -да дава за български )аботд свЬд-Ьния. каквито българс,кп читателе бихж желала? всички знаемъ, ^е, наший народъ вчера изл-Ьзе изъ мрака и 1 шбвението, та ние, крито още не познаваме добр^Ь сами себе сп, ^ -ме за вънкащния св-Ьт^ъ токо-речи една 1егга 1псо§;п11а. Очевидно е, прочее, че ние имаме нужда отъ една наша ш справна книга, една пълна енциклопедия, която да ни )св-Ьтлява съ обилна свЬтлина по всички прЬдм^^ти. Съ едно сакъво съкровище на знанието ние ои1е за много вр-Ьме на- вали щемъ-можа да се сдобиемъ, Ала и да притежавахме една 15огата енциклопедия, отъ 15—20 обемисти тома, на каквито

ПРЪДГОВОРЪ.

. ЧитателетЬ на нашата книжнина ср-Ьщагь всЬкпдневно спомени на исторически съ0ития и дати, имена на личнп д-Ьйцп и мислителе, мрътвп п живи, названия на градове и дър- жави,, н'Ь кога ш ни п сегашни,, басностовни имена, термини отъ чун^1,о происхождедие. па и нпши си, употр-Ьбптелни въ нау- ката, литературата, търговията, военното нскусство и дипло- матическия и политическия езикъ. Тия понятия еж толкова многобройни п разнообразгш. че и най-честитата паметь не може вс1жога да си припомни точно и б'ьрзо всЬко едно. ВсЬ- кой чптатель, мргого или малко образованъ, пма нужда навр1> мен'Ь да се справя за н'Ькое събитие, лпчность. дата, терминъ съ една илп друга книга. Нъ всЬкоп има ли подъ ржка всички потрЬбни за тая ц'Ьль книги, па и всЬкога има ли 1ф'Ьме за едно кратко свЬд-Ьние да рови разни ржководства, днесь едно, утр-Ь друго, или да ходи въ градската библиотека — за селскитЬ ои1,е, не може у насъ и дума да става — да се справя съ една енциклопедия, ако тамъ пма такъва и ако той владЬе езика, на който е написана, защото ние нЬмаме наши си енциклодедии? Па п може ли да, се чака една енцикло- педия, издадена за другоземпп чптателе. -да дава за български ])аботи св1и'Ьния, каквито български чптателе бпхж желали? Всички знаемъ, че наший па родъ вчера излЬзе изъ мрака н забвението, та ние, крито оп1е не иознапаме добрЬ сами себе си, сме за вънкаптпя свЬгь токо-рсчи една 1огга 1псо§-н11а. Очевидно е. прочее, че пие имаме нужда отъ една наша сп справна кпига, една ич>Л1га е1П1.пклопедпя, която да ни освЬтля1}а сь обилна свЬтлпна по всички прЬдмТ.тп. Сч^ едно такъво съкровиш.е на знанието ние оп1е за много вр'Ьме на- дали щемъ-можа да се сдобисмъ. Ала и да притежавахме една богата енциклопедия, огь 15—20 обемисти тома, на каквито

- и -

еициклоиедпп се радвагь просв1^тенп'гЬ народи, ние па1сь щ-Ьхме да имаме нужда отъ крагькъ енциклопедически р-Ьч- нпкъ, защото енцпклопедппгЬ не еж достжпнп за вспчкигЬ кесип, па и не еж егодни толкова за малки справки. Когато четемъ една книга, ер'Ьщаме името на н-Ькое заб'Ьл'Ьжител- но лпце, и пожелаваме да пмаме за него н^Ькакво понятие. Имаме лп вр-Ьме да четемъ пространната биография на това лпце въ една енциклопедия, когато вниманието ни е съср-Ь- доточено на това лице само мимоходомъ; имаме ли врЪме да изучваме една обширна статпя. напр. за бацилигЬ, тогава ко- гато, като четемъ една кнпга, срЪщаме тая дума и искаме да знаемъ само какво значи? Въ подобни случаи н'Ькои св^Ьд-Ь- нпя за главнпгЬ черти на пр'Ьдм'Ьта еж доста. Като най-добро доказателство за практическата полезность на малкит-Ь енцп- кюпедически р-Ьчницп служи това обстоятелство, че дори и иь Германия. Франция и другад'Ь, д1^то вече има богата енцикло- педпческа литература, н1^кои малки енцио. р'Ьчници се изда- ваш^ токо-речп вс1^ка година.

Гор1ЬпзложенпгЬ причини п съображения нп побудпхж да стъкмпмъ тоя Кра7ПоКо Енциклопедически Втчникъ. Той съ- държа многобройни свЪд-Ьнпя по историята, биографията, гео- графията, науката п литературата, митологията и Библията, токо-речи всички чужди думи, що се употр'Ьбяватъ въ кни- жовния нп езпкъ. па и много напш си думи, които мжчно се разбпратъ.

По историята еж описани накратко 1 ) миналото на ста- ригЬ и съвр'ЬменнптЬ народи, на столицитЬ пагь или и други градове, сь прибавки за н-Ькои държави списъка на царегЬ, които еж ги управлявали, каквото читательтъ, който желае по-вече св-Ьд-Ьния, да може да ги намЬри въ биографпчеекпгЬ б^ктЬжки ; — 2) събития, подъ името, съ което еж най-пз- в^Ьетни (Априлско възстанпе, Араба-копагико приключение, Заарско движение и т. н.) ; — 3) учреждения (аяне, остра- >1,к.}М7и консцли, трибуни, феодална система п др.); — 4) партии и фракции Оелфи и шбелини, цанковисти, каравс- листи, стамболовг1стг1, радослависти и др.

Бпографпческата чаеть обгръща: 1) имената на царе, папи, патриарси, държавницп и др.. които еж играли н1Ькаква роля въ мпнжлото и чието име не е съвсЬмъ забравено, п 2) имената на частнпгЬ д-Ьйци въ историята на чов1Ьшкия

— Ш —

напр-Ьдъкъ — учени, литерсчтори, хл^дожници, пзобр-Ьтателе, от- кривател е. Отъ тия посл'Ьднит'Ь само първостепеннигЬ б^ въз- можно да се споменжтъ и за всЬко лице еж дадени народ- ностьта му, званието му или д-Ьлата. които еж го прославили, заедно съ епохата, въ която е жпв^Ьло, пон'Ькога и обстоятел- ствата, въ които е развивало д-Ьятелностьта си или исходната точка въ попрището му. За нашпгЬ си д'Ьици се дадохж жи- вотоописателни 6'Ьл'Ьжки и за второстепенни лица, по дв1Ь при- чини, едно, защото ние сме длъжни да знаемъ себе си п6-добр'Ь, и друго, защото тр-Ьбва Д'Ьлата и живогьтъ на ония, които еж д-Ьйствували за общественото благо на народа си, да се на- правБКтъ достояние на тоя народъ, та да могжгь тия д'Ьла да послужжтъ за съревнование на сегашното и бжджщигЬ иокол'Ьния, па и да се даде едно нравствено в^ьзнаграждение на заслужилигЬ. Тр-Ьбва още да кажемъ, че ограниченото про- странство на тая книга ни накара да исключимъ много имена, които бихж заслужили н-Ькой споменъ въ едпн'ь специаленъ биографически р-Ьчникъ. Животоописанието на сьвр'Ьменнп- цигЬ, живигЬ личности, е пр-Ьдм-Ьть колкото интересенъ. тол- кова и деликатенъ ; затова сме гледали да констатираме факти, а не да правимъ полемика.

По географията се дадохж св1Ьд'Ьния за историческитЬ страни и градове, както и за съвр-ЬменнигЬ намъ държави съ столицигЬ и градовегЬ им'ь, като се споменува за всЬка земя или м-Ьстность търговията и, промишленостьта и, исто- рическитЬ й спомени, или друго н1Ьщо, което бк отличава. П'ьлнотата на специаленъ географпчески р-Ьчнпкъ не тр-Ьбва, разбира се, да се чака: относително градовегЬ, запр., е добр-Ь да се каже, та да си се знае пр^Ьдварително, че, като общо правило, никое м-Ьсто съ население по-долу отъ 3,000 жит. въ б'ьлгарскигЬ земи и отъ 10,000 въ другитЬ страни на св-Ьта не тр'Ьбва да се тръси подъ неговото си име, ако не е исто- рически или друго-яче достозаб-Ьл-Ьжително. При все това, на- П1ит1Ь околийска градовце и селца се описахж, колкото и да еж малки, па се направи и исключение на споменжтото пра- вило за съсЬднит^Ь намъ държави, които нЬмагь градове съ гол-Ьмо население. Километри ческптЬ разстояния на градовегЬ и градовцегЬ в^ь Княжеството еж дадени споредъ хартата на Министерството на общигЬ сгради, пжтпщата и съобщенията. ПланинигЬ, океанигЬ, моретата, езерата, протоцпгЬ и по-важ-

— IV —

нптЬ рЬкп, както п архппелазпт!'. плп Есуповс острови, па п 0('амо'1'е1пггЬ острови, когато не ирпПадлелсжтъ на н-Ькой куп'1., п дори отд-Ьлниг!! острови огь единъ" купъ, когато пргЬдста- вйгь бсобеггь внтересъ, п гЬ не се пспусйжхж п.ть внимание. Накрая тга^р^>^ниК(^ ще се приложи и единъ геогра(|)ически атласъ.

. По, естествен игЬ науки — физидата, химията, геологията, м.инералогията, астрономията и др. се оиисахж, покрай обясне- нието на терминигЬ, употр-Ьбителни въ гЬхъ, такъвп н'Ьп;а по единъ или дру гь прЬдм-Ьтъ, които имагь или ир-Ько практи- ческо значение или особенъ наученъ интересъ.

Доста обпшрно мЬсто се даде на гръцкото и римското баснословие, едно,, защото то е . необходимо за да се разбира старата гръцка и римска история, и друго, защото поезията, живоппсството и ваянпето заимагь още сюжетпт^Ь си огь него.

Не се изостави и Библията, макаръ п съществуването на Библейски р1^Ч:Никъ на езика ни да е намъ, като единъ огь неговигЬ сътрудници по ир-Ьвода му, добр'Ь извЬстно, и то за да се не накърни пълнотата на книгата ни. На тоя пр-Ьдм-Ьтъ се отаасягь и н-Ькои допълнителни св'Ьд']Ьнпя, като- запр. б-Ь- л^ЬжкитЬ за живота и д'Ьятелностьта на церковнигЬ писателе и светиит'Ь, — н'Ьща, които интересуватъ православието, а не се ср'Ьщатъ въ споменжтпя р-Ьчникъ.

Библиографията, като отд-Ьлиа часть, се исключи сч.всЬмъ, едно. зап1,ото ние оп;е н-Ьмаме установена класическа литература, и друго, заи;ото чунсдата литература е доста нзв'Ьстна на добрЬ- запознатигЬ у насъ съ чужди езици. Ала пакъ заб'Ьл'Ьжител*- нигЬ сьчиненпя, чунсди и напш, се иосочихж подч> имената на авторптЬ им'ь и въ историческата часть.

ВК.Т10ЧИХЖ се чуждит-Ь думи вл1Ьзли въ уиотрЬбение у нась и по-мжчнигЬ български думи, защото еж на м-Ьстото си кь единъ енциклопедически р-Ьчникъ, както всички думи на езика влизатъ в'ь състава на една пчелна енциклопедия. Тия думи еж събирани огь нагь главно една по една: ние, когато четехме, из- важдахме изъ джсба тетрадката си и записвахме срепшжтата огь нась за пръвъ пжть чуждица (или мжчна дума) въ нашата книжнина; и ако, сл^Ьдъ едно изучение, нам^Ьрехме, че тая дума си е проправила пжть, като се уиотр-Ьбява огь нашпгЬ по-лични писателе, приимахме бк. По тая причина наший рЬчникъ сь- държа много чужди думи, у потребителни у насъ, каквито не

- V —

дава и наР1-пълнпй у вжъ р-Ьчниггь на чужди думи'^). При все това, въ нашия р-Ъчнип^ не се даде мЪсто на думи, съ които пр-Ь- изобплува споменжтий рЬчнпкъ и които нав'Ьрно никога н-Ьма да добиБктъ у насъ ираво на гражданство**); аогь друга страна р-Ьч- нИкътъ ни не дава думи въ чужда форма***). Н'Ьма съмн-Ьние, че и ние, въ желанието си да бждемъ полезни на всички, сме се подплъзнжли на н-Ькоп м-Ьста, ако и да сме гледали да сл-Ьд- ваме правилото на великия Ларуса, който казва: «Единъ р-Ьч- никъ не тр-Ьбва нито да остава много назадъ огь езика, комуто служи," нито да върви пр-Ьдп него: р-Ьчникъгь е единъ слу- га, които носи багажа на господаря си, като върви иодир-Ь му».— Когато сме обяснявали думигЬ, работа толкова мжчна п която оставя толкова много да се желае дори и кь най- иросТранни р'Ьчницп, имали сме пр-Ьдъ видъ да се пр-Ьдаде за всЬка дума не толкова буквалното й значение, колкото нейния сжщински смисьлъ, сир. оня смисълъ, въ който тя се упогр'Ьбява: и когато тя има н11колко значения и сЬнки, посочени еж всичкигЬ нарежь. За н-Ькои думи еж отб-Ьл^Ьжени и случаигЬ, кога и за какво се употр^Ьбявагъ. Пон-Ьйд-Ь зна- чението на една дума е разяснено и съ прим-Ьри, написани съ италпчески букви. За нЬкои чужди думи еж дадени съот- вЪтственптЬ гЬмъ български, когато еж общоприети или пмъ прил^Ьгать; и когато се е усЬщало, че българската дума е нова пЛи не пр'Ьдава ясно значението на чуждата, прилагало се е и обяснение. Когато една дума има противоположна, сир. уио- тр-Ьбптелна вч, противоположенъ смисьлъ, споменува се п тя, защото така мо}ке по-лесно да се разбере значевието й. Най- сетн-Ь посочено е и пропсхождението на всЬка чз"жда дума, а на нЬкои е дадена и етимологията, когато се е впд-Ьло, че може да разясни смисъла имъ. Мжчноразбираеми наши си думи, дошли вчз езика ни направо огь старобългарски или по

*) Б1то, запр., и1;колко думи само отъ буква Л, които не се ср-Ьаичтъ вънан- пълннл наЬтъ инО( траненъ 1>ЬЧникъ : абрутирамъ, пбсентъ, авансъ, авинсирамъ, (11]1((рс1(Т/, п<}мси<1>'11ь, (и/ 1шс, ии ^((^о^^■I^I, ^'с-сотр^п, акциденть, аларма, аАко.ю- ЛН.1.Ю,, алкохоли кь, алтрунл.ю,, амСтниозенъ, аиар.гизмъ, анкета, анкетень, анти- лнб('2>али:1.\<ь, антисемишилмь, аншисемить. анта.голсрически, аг11ги',-готр1ап{, ариер1ар(17,, армиопия, ар.п1дукь'иня, аспирация, афгкткрамп. а {ои1 р>'>г, Л'

**) Каквито сл, запр., пне()ия (белочливость), амшгнесо^гь (пр^.дтестне- никъ), ано})шнич('11;и (неоргапнческн), ао]ие.шя (не:(лоГ)Нвость), (оюсшолнтешъ, аи}1 робува мъ, асспця, (и-нмешрия, асн.ч)и1шия, асофия, атс.шя и п]). и пр.

*•*) Такъви като анафсма, апофеоли^амъ, ^ащид1}нщь и пр. .

- ^*I -

канала на русския езикъ, и гЬ се обяснпхж, и в1^рваме, че и това не е безполезно. Изреченията. пословпцнт-Ь н поговоркит:Ь, конто обикновено се прнвождагь в'ь книгпгЬ п новр'Ьменннги нзданпя, се дадохж въ сжщпнскпя имъ образъ, сир. написани, ако еж латински, съ латински букви и т. н.; ала и гЬ, както вспчкпт^Ь другп прЬдмЬти, далеко не еж исчерпани, все по сжщата причина, че тая кнпга не е специаленъ р-Ьчникъ за иикоп разредь специалисти.

Не намираме за потр-Ьбно да изброяваме тука книгитЬ, списанията, р-ЬчницитЬ и енцнклопедиптЬ. отъ коитч) сме чер- пили св1^д'Ьнията си. Доста е да кажемъ, че сме зал-Ьгали да се въсползуваме отъ всички достжпнп намъ псгочници, български, французски, английски, русски п че сме гледали да прЬдадемъ накратко, точно и ясно за вс1^ко н-Ьщо съще- ственото, сир. да кажемъ много съ малко думи. Ние знаемъ, че нЬма съвършенство в^ь тоя св-Ьтъ, и сме далечь отъ ми- съльта. че не може да се направи н-Ьщо по-добро, ала испо- в11дваме. че е мжчно да се събержтъ толкова разнообразни св'Ьд'Ьнпя въ такъвъ сравнително малъкъ обемъ.

Такъвъ е тоя р-Ьчникъ, който се поднася на училищата и на пнте,1игентната публика, съ надежда да стане настолна книга на всЬка частна библиотека, на всЬкой домъ. Добр-Ь е да се помни, че р1ьчникь е книга за всички, и че каквото се вижда лесно на едни. мжчно е за други. Оттука се явява по- тр-Ьба да се обясняватъ пон-Ькога н-Ьща, които на н-Ькои би се сторило, че н1^матъ нужда отъ обяснение. Не тр-Ьбва и да се забравя, че подобенъ видъ книги не могжтъ да еж свободни отъ погр^Ьшки и отъ криво съобщени сз1Ьд'Ьния. Затова ние мо- лимъ всички просв1Ьтенп и благосклонни лица^ които бихж се интересували въ труда ни, да ни съобщБктъ каквито неточ- ности бихж пам-Ьрпли, та да ни помогнжтъ да направимъ кни- гата по-малко несъвършена. Тия съобщения, заедно съ изм-Ь- ненията (като запр. въ живота на н'Ькои лица и др.). които ще ни наложи вр-Ьмето, докл1ь пзл^Ьзе отъ печатъ ц-ктата книга, както и пропуснжтигЬ н'Ьща и допълнителни св^Ьд^Ъния по първигЬ букви, ще се прпложжтъ като една притурка най- на края.

Остава ни да искажемъ ст^рдечнитЬ си благодарения на прпятелетЬ и познайнпцпт-^. които еж ни доставяли каквито свадщпя сме имъ поискали. Поднасяме особено благодар-

- VII -

ностьта си на ония намъ лично непознати лица въ разнп части на отечеството ни, чиято готовность да ни послужжтъ въ тая мжчна работа изобличава мнозина други, на които и образованието не е помогнжло да съзнаБктъ, че ние имаме нравствено задлъжение да правпмъ услуги дори п на непо- знати люде. За синове, които не марвкгь да ув^Ьков^Ьчжтъ па- метьта на бащпгЬ си, н-Ьмаме думи. Въ свръска съ тоя пр'Ьд- м'Ьтъ имаме още една думица: исказваме голямото си задлъ- жение на автора на Българский Периодически Печатъ отъ възраждането му до днесь г-на 10. Иванова за Ц'Ьнното съ- д-Ьйствие, което нам-Ьрихме въ труда му.

л. к.

Пловднвъ,

декември й 1898.

*^---в-^-4^;^^-«-»^.

9

Ш 9 1

V

I • 1 •

•****^* * « • «НО Г ч

I

ГЪКРАЩЕНПЯ.

употребена бъ тоя р^^ннкъ.

минеХ'- ■ ашнералогая.

мон* ховголскв.

морск. . . . хорскв, сир. въ кор»^ пл&вааето.

му-! мрнка.

нов.-лат. . . ново-латинскв.

норв норвехсЕв.

опт. . . . . оптика.

перс., персид. . персиюки.

иолск полени.

по2)м португалска.

ир прочее.

прпнос. см.. . пр^носенъ скисьлъ.

р р^ка.

рит риторика.

Р1/С русски.

с се.10.

санск саискритски.

сир снр^чь.

соб. лн., соб. знач. собствено -^начи.

соб и.м.. . . собствено име.

сргьд.-вгьк.-.нти ср^дно-в^ковно-ла-

тински.

стар. . . . старъ, старовр'.ме11 староб., сши-

робъ.и. . . старобългарски.

СШ0.1 столица.

тур турски.

тьр1 търговия.

ут унгарски.

фптк. . . . фи:шка.

фитоло1. . . фи:5Иология.

ф<)11101))<1ф. . . 1|ютография.

Ф1>> ф]''чч'1- • ФранцуоСки.

хи.н. . . . . химия.

хир.. . . . хирургия.

х<м., хо.иии). . холандски.

хотент. . . хотеитотски.

цсрк церковно, въ ир1 га.

ЬсЬка думи, у||.)1|)1,.'(С11а лл лл\-.ллт\\ сир., която се тълкува, обик! ни с писана, кога *•*• пот;!)»;!, само съ иача^шата й букиа.

ал1*/>р-			^лгеора !
инат. натомм.
ти.. лнглвнси. .
аппш. ■ аптека-
араб. арабски.
(1,рхи1п. . - г.хнт^ктура- ■ -}
астр. . ..лрюномия. |
Шб.г. . 1:.аблия.
боюа. ■ ■ '"гословие. \
бот. . . ■ '■•таннка.
бра:>.,браш.\. 'ра:;плски.
чаж. . . .	;,нжь. вижте.
чосп. хк-х. . г		. ьоонно нскусство градъ.
гстр. . . .		география.
гт.и. . . .		геология.
гтм., геомет.		геометрия.
Ир.М. . . .		германски. \
1.1		главенъ, мавин. ;
'1>		градъ, градове.
111(1.М. . . .		1]1а.матика.
1)1111. . ,)р. . .		. дипломация. . Д1)уги.
сар. ■ . .	екрейски.
.111., .111(1,4.	;иачи.
М)(1.1. . . :',О0ЛОГИЯ.
ти). . индийски.
тм исландски.
ншал. .			игалияпски.
исп, . .			. . испански.
.тт . .			. латински.
.ни. , .			. л()1ика.
.мо>)ж. .			маджа1)ски.
.мп.игнск.			малай(-ки.
.мтг.ч. .			м;1 и-матика.
.ма)пц. .			медининц.
.межО. пр.			м<'и:дународно
н|)а110.
.«('кг»и'. мексикански.
.«('.»'((«,			м«'хапи1;а.

к::е=>-а.'з?те к:"1з

■ Ш'

щииипти

РЪЧНИКЪ.

А.

г въ търговията означава ак- цен 1занъ (приетъ). Въ музиката а 1 |1рвата нота въ предишната га>1 ъотв-ЬтствуБКпщ на нотата 1а въ I ашната гама. Въ церковннгЬ кнг ^ служи да означава 1. Ви: СловЪнски цифри.

/ва. Градъ въ Халдея, в-Ьро- ятн егашний Хитъ на Евфратъ. {Вг .).

Лооновци. Потомци на вслп- кпя вещеникъ Аарона. (Вибл.).

А копт.. Братъ на Монсея, Х\'-и вЬе [фЪди Р. X. (Библ.).

Апхуеъ. Гл. градъ въ Дания, 33/' • жит.

Ашвкъ паша. Знаменитъ тур- ски )е'гъ, авторъ на една митн- чес поема отъ 20,000 стиха. Ум на 1332.

Аабдеи. Африкански народъ въ 1ни Егинетъ, на пстокъ отъ Ни. АбабдеитЬ, ако и да ех но ша] на кожата като арабигЬ, по чер 1^ на лицето пб-вече прили- чат на европейците. По вЪра мць 1тъ за мохамеданцп. Като ^011 аравило т-Ь ех непостоянни н I ^рни. ТЬ иматъ малко коне, нъ ')ави породи камили. Шкои отъ ,хъ еж земеделци, ала по- гол 1та часть ех помади. Те ор0 1ь всичко около 120,000

Абадъ I. Пръвъ маврски царь на Севила и пб-сетне и на Кордова, п основатель на династията на абадптп11>; царувалъ отъ 1023 до 1042. — АбадъП (1012—69), спнъ на Абада I; прпбавилъ на цар- ството си Андалузпя; жестокъ.— Абадъ 111 (1039—95), спнъ на А. II; съдобромъ прпложплъ часть отъ Португалия на царството си; по- кровитель на просвещението и самъ поетъ; плепнпкъ на марок- скпя краль и носледипй отъ аба- днтитЬ.

Абажуръ, фр. (отъ аба, сваля: журъ, день, видкмна). 1) Поле- гато прозорче, такъво, въ което вндЬлината дохожда отгорЬ (въ крЬпость). 2) Качулка на ламба; служи да оправя надолу лучитЬ на светлината.

АЬапйоп ГаН 1а1топ. Франц, пого- ворка: небдителностьта прави оби- рачигЬ.

Абазия. Руеска европейско-ази- ятска область (Кавказъ), планин- ска земя на северо-западъ отъ Черкезин. Жит. Абазпнвцъ; огь тука и абазински. Русите вла- дештъ тамъ неколко крепости, между другигЬ крепостьта Сухумъ- кале.' Абазпнците еж единъ отъ народитъ на стара Колхида и мо- хамеданци. Те ех бп.1и нодчинени

I

ГЪКРЛХЦКНПИ,

употребена въ тоя р-Ьтникъ.

НАНОр. .

(пиип. .

(1Н1.Х..

иптгк. . а раб. ар.гит. . асшр.

]>Ч('>Л.

поюсл. . пот. . . (')р(и., брпзи виж. . . иоен. иск.

I. . . .

геогр. . . гео.х. . . гео.м., гсо.м 1С2).\1. . .

ф. . . .

>)и)1. . . др. . . свр. . . зн., знай.

.Ю0.1. . .

иид. . пс.1. . . гинал, исп. . . .шт . .

.101. . . мпПж. .ма.тиск. .шип см. . .\иОи (/,. . .межд. пр.

.мсксик. .чсхан.

алгсира

апаюмнл.

английски. .

аптека.

а1)апс11И.

а1)хитектура. .

астрономия.

Г)НМЛИЛ.

оогослоние.

ботаника.

бра:!плскц.

инж!.. иижте.

военно искусство

градъ.

география.

геология.

геометрия.

германски.

глаиенъ, главни

град!., градове.

граматика.

дин.томацвя.

други.

еврейски.

:!начи.

;шология.

индийски.

исландски.

италиянски.

иснански.

латински.

логика.

маджарскн.

малайски.

математика.

медицина.

международно

п])аво.

мексикански.

механика.

.чинер. .

.КОЙ*. .

.морск. . .

.41/3. . . . пов.-.шт. норв. . . . отп. . . . перс, персид.

)10.1СК. . .

порт.. . нр. . . . принос, см. .

р

рит. . . . рус. .

с

Сан ек,.

СИ})- . . . соб. зн., соб. зна соб. и.м.. српд.-в1ьк.-.ха)1

стар. . . староб., она

робъ.и. сто.х. . . тур. . . тър1. . . ун1. . . физик. . физио.хо1. фиттрпф. фр., франи хи.ч. . . хир.. Х0.1., холанд хотент. \ и,ерк. .

мипералогия.

монголски.

морски, сир. въ кврабо-

нлаванего.

музика.

иово-.1атински.

норвежски.

оптика.

персидски.

нолски.

португалски.

прочее.

иркносенъ смисълъ.

рЬка.

риторика.

русски.

село.

санскритскп.

сир4чь. [. собствено .чначи.

собствено име.

ср^дно-в-Ьковно-ла-

тински.

старъ, старовр^мененъ.

старобългарски.

столица.

турски.

търговия.

унгарски.

физика.

физиология.

фотогра|[|Ия.

(1)ранцу:1ски.

химня.

хирургия.

холандски.

хотентотски.

церковно, въ щуьквата.

13с1;ка дума, унотрЬбена за заглавие, снр., която се тълкува, обнкноврно е писана, кога се повтаря, само съ началната и буква.

^^Т=>.^ГС^1^1^'-1=>

щшпцтш

РЪЧНЙКЪ.

А.

А въ търговията означава ак- цептуванъ (приетъ). Въ музиката а е първата нота въ нрЬдншната гама, съотв^тствуккща па нотата 1а въ сегашната гама. Въ церковнпгЬ книгп ^ служп да означава 1. Впие. С.човЪнски цифри.

Аява. Градъ въ Халдея, вЬро- ятно сегашппй Хптъ на Евфратъ. (Биб.1.).

Ларононцп. Потомци на вели- кия свещенпкъ Ларона. (Виб.!.).

Ааропъ. Братъна Мопсея, ХЛ"-и вЬкъ ирЬдц Р. X. (Библ.).

Аархусх. Гл. градъ въ Дания, 33,000 жнт.

АашнЕъ паша. Знаменитъ тур- ски ноетъ, авторъ ]1а една мити- ческа поема отъ 20,000 стиха. Умр. на 1332.

Абабдеи. Африкански пародъ вь Г(.11)пи 1лч1нетъ, на нстокъ отъ Пилъ. АбаодептЬ, ако и да еж по ]иара па комката като арабитЬ, по чертит'Ь на лицето пб-вече прили- чатъ на евроиейцптЬ. По вЬра минувагь за мо.хамеданци. Като общо правило тЬ еж пеностояпип и певЬрпи. Т1> и.магь малко коне, нъ хубави породи камили. НЬкои отъ 'гЬхъ еж земед-Ьлцп, ала по- голЬмата часть ех помади. ТЬ бровБТъ всичко около 120,000 души.

Абядъ Т. Пръвъ маврскп царь на Севила и пб-сетп-Ь и па Кордона, и основатель на династията на абадитигЬ: царувалъ отъ 1023 до 1042. — АбадъП (1012— 69), синъ па Абада I; прпбавилъ па цар- ството си Андалузия; жестикъ. — Абадъ III (1039—95), сппъ на А. И; съдобромъ ириложилъ часть огь Португалия на царството си; по- крквитель на просвЬ1цеппето и самь поеп>; плЪппикъ на марок- скпя краль и посл-Ьдппй итъ аба- дититЬ.

Абажуръ, фр. (отъ аба, сваля: ж//;*5, депь, вид^Ьлина). 1) Поле- гато прозорче, такъво, въ което видЬлината дохожда отгорЬ (въ крЪпость). 2) Качулка на ламба; служи да оправя надолу лучитЬ на свЬтлипата.

ЛЬатюп Га11 1аггоп. Франц, пого- ворка : пебдптелностьта прави оби- рачигЬ.

Абазия. Русска европейско-азп- ятска область (Кавказъ), планин- ска земя па сЬверо-западъ отъ Черкезин. '/Кит. Абазинець; отъ тука и абазински. Гусит-Ь вла- дЬшп. тамъ нЬколко крЬпости, ме;кду друпггЬ крГ.иостьта Сухумъ- кале. АбазинцигЬ еж единъ отъ народигЬ па стара Колхида и мо- хамедапци. ТЪ сл бшш подчипени

— 2 —

едно по друго на римлянегЬ, пер- сянег1>, георгпйцит1;, турII,иг1^ и ру- сптЬ (1812).

ЛЬ а11и^ио, лат. Отъ памтпв'Ька.

АЬ пЬзигФ)^ лат. По нелЬпото, бесмислспото. (Въ геометрията нЪкои прЬдложения се доказватъ по способа аЬ аЬзпгЛо).

Абаспди. Арабски господаре или халифи, на брой 37, потомци на Абаса, Мохамедовъ стрика; царували въ Багдатъ отъ 750 до 1258. Виж. Абул7^- Лбасъ.

Лбнсъ. Стрика и съв^тникъ на Мохамеда (566—652).

Абатство, фр., англ. Малъкъ рпмо-католически монастирь.

Абатъ-ися, фр.1 англ. (отъ сир. авг, баща, отецъ). Пгуменъ на мжжско абатство; пгуменка на женско абатство,

АбдерамъТ.Първпйхалпфъ отъ омаядпт^Ь на Кордова въ Испания (755 — 787). — Абдерамъ II, 4-и омаядски халифъ, пр-Ьзелъ Бар- целона п изгонилъ нормандскит^! пирати, оставилъ славно пме въ книжнината (822—852). — Абде- рамъ III, 8-и омаядски халифъ, основалъ първото медицинско учи- лище въ Европа (911—961). — Абдерамъ IV. ПослЬдний халифъ отъ омаядит-Ь, съборенъ въ годи- ната, въ която се въцарилъ (1088).

Абдалля. Бащата на Мохамеда (545—570).

Абдалла-бепъ-ясинъ. Мюслю- манскп богословъ, основалъ сектата на алморавидитЬ («поборницитЬ на в-Ьрата») и алморавпдската дина- стия на Мавритания. Царуването на пр-ЬемницитЬ му траяло около единъ в-Ькъ (умр. 1059).

Абдеритизпъ, лат. Глупаво по- нятие; в-Ьрването на абдерититЬ [абдерититЬ еж били жптелет^Ь на Абдера, градъ на Егейско море, въ Тракия, послови'ши по глу-

постьта си], че чов^^чеството никога не е напрЬдвало и никога не П1е напрЬдпе. Отъ тука и абдеристи- чески — глупавъ. Въпр-Ьки това понятие за абдерититЬ, тЬ еж дали знаменити философи Демо- крита, Протагора, Анаксарха.

Абдестъ, перс. (отъ абъ, вода; дестъ, ржка). Умовение, миене рхцЬгЬ и краката пр-Ьдписано на мохамеданцигЬ отъ в-Ьрата имъ: агата си прави абдеста.

Абдикацвя, лат. 1) Отречение отъ прЬстолъ, 2) Слагане отъ се- беси власть или звание.

Абдикврамъ, лат. 1) Отричамъ се отъ пр^столъ: краль Миланъ абдикира. 2) Слагамъ отъ себеси власть, чинъ или звание ; отричамъ се отъ право: правителството не може да абдикира своитЬ права.

Абдопиноскопия, лат.-гръц. (отъ л. абдомепъ, коремъ; гр. ско- пео, гледамъ). Псл^дване на корема (медиц. и анат.).

Абдулъ-Азисъ. Ъ^рски султанъ, вторий спнъ на султанъ Махмуда, насл-Ьдп въ 1 86 1 , по турското на- схЬдствено право, брата си Мед- жпда. Въшествпето му на престола се поздрави съ радость отъ <^ста- ротурската» партия, която не гле- даше съ добро око султанъ Мед- жидовигЬ реформи. Ала той не оправда нито очакването на тая партия, нито очакването на под- данницитЬ си. Въ неговото цару- ване избухнж критско въстание (1867-8), и по-сетн-Ь херцего- винско (1875) п българското въ- стание (1876). Докл-Ь ставаше въ- станието въ Херцеговина и Босна, той биде сваленъ отъ престола по министерско р^пхение. Няколко деня сл^дъ свалянето му, на- лгЬрихж го мрътъвъ въ стаята му (1876). Една пров-Ьрителна комисия, състояща отъ пЬ-вече отъ

3 —

19 л^каре, между конто н-Ьколко европейци, док1адва. че А. е умр-Ьлъ отъ прЪр^зване артерппгЬ на рх- цкгЬ и закзючп, че се е самоубнлъ. СлЪдъ три години устроптелетЬ на неговото убийство, Мптхатъ паша, Хюсепнъ Авнп паша п Хай- Улла, се отсхдихж въ Царпградъ п пспратпхх на заточение въ Пе- менъ; и заб'к11^жптелно е, че н тримата умр1Ьхх въ 1884.

А6дулъ-Каднръ(1807— 1883). Знаменптъ арабски главатарь; бо- рилъ се въ Алжнрпя противъ фран- цузигЬ, отъ 1832 до 1847. Зетъ пл1Ьнникъ п освободенъ отпоатЬ, той покровптелствувалъ хрпстя- нет-Ь въ Сирия съ опасность на живота си : Франция затова му от- редила пенсия отъ 100.000 лева.

Абдулъ Керимъпаша. Турски генералъ. който разбп сърбетЪ въ 1876. По тоя случай унгарцпт-Ь м\' поднесохж въ Царпградъ една почетна сабя. А. б-Ьше п главно- командушщъ на турскитЬ войски, съср-Ьдоточени на Дунава отъ 3-п апр. 1877; нъ, по прпчпна, че о- стави РусптЬ да пр-Ьмпнхтъ Ду- нава, той пзгубп благоволението на В. Порта и би повпканъ назадъ. Планътъ на защитата на Турция, изработенъ отъ А., е поставялъ за отбранителна линия Ба.ткана; и тая опора нЪкоп военни авто- ритети считатъ за иб-сгодна отъ Дунава. А. б-Ьше получплъ воен- ното си образование въ В^на (1807— 187У).

Абдулъ-Меджидъ. Турски сул- танъ. ]1ри неговото въцаряване царството се намирало въ опасно положение. Турската войска била разбита и распръсихта отъ сгпп- тянет-Ь въ битвата при Низибъ (1839), и ниню не нр-Ьчило на поб1Ьдоносния Пбрахимъ паша да вл"Ьзе въ Цариградъ. Да не била

! нам-Ьсата на европейскитЬ сили, Османовпй до^^ь би се изгубилъ. Су.тганъ М. вървЬлъ въ пхтеката на пр"Ьобразованпята, започнхтп отъ Селюга Ш и Махмуда П. ' Неговий Хатп-шерпфъ, ако и да е ! останхлъ до гол1^ма степень мрътва ; буква, това не се отдава на неговата воля. Рицарското поведенпе на султанъ М., когато, въ 1850, съ опасность да изпби пр^Ьс-тола си, отказалъ да предаде Кошута и другп политически бежанци пр^Ьдъ заплашвания та на Русия и Австрия. 1 ще ув^ков-Ьчи името му въ л^топп- I сит^ на чов-Ьчеството (1839-1861). { Абдулъ-Халидъ. Турски сул- танъ. спнъ на Абдулъ Меджида, род. на 9-п септ. 1 842 ; въцари се на 1876.

Абдъ-алъ-Латифъ. Арабски псторикъ (1161—1231). аЪ ('Х(г((, лат. Пзотвънъ. Абеларъ. Франц, религиозенъ ученъ (1076—1142).

Абелити. Хрпстянска секта отъ П*-и в^къ въ сЬверна Африка, която не допущала половото сно- шение и дори въ брачния жпвотъ. Тя основавала учението си на това, че Библията не споменува Аве- ловп чеда.

Абелпошусъ, лат. отъ араб. Зърна отъ едно миризливо расте- ние, което се употр+^бява въ пар- фюмерията.

Абенсеражи. Славенъ маврски родъ. който владпчествувалъ въ Гренадското кралство въ ХЛ'-и в+^к^ъ. — На бъ.1гарски има пре- веде нъ романъ Приключенията на послЬдния абенсеражь.

Аберацня, лат. (отъ аб>1. отъ : ерраре, блуждакк). Въ астр. при- видното движение нанеподвижнптЬ зв1Ьзди; въ физ. рас1Ьването на ллчпгЬ въ зрителнитЬ трхби; въ прЪнос. см. заблуждение.

— 4

АбиетииЪ; лат. Смолисто веще- ство, което се добива отъ тер- пентина.

АЬ /псопгогйтИ, лаг. Отъ не- сгода, по неприлнгаие.

АЬ 'тсипа!////!^, лат. Отъ люл- ката.

АЬ гпШо, лат. Отъ начало.

АЬ Ш('.Ф(1, лат. Безъ завЬща- нпе:

А1) 'т(г(1, лат. 11зотвж,тр'Ь.

А Ь'18 Н а })1пис. Франц, пого- ворка: кога скимне и-Ькому. Соб. зн. отъ мургаво на бЬло.

АЬ 1г((^(>, лат. Огъ гн-Ьвъ въ пйвъ. (УпотрЬбява се, кога се го- вори за постжпка направена подъ влиянието на гн'Ьвъ).

Абаритацея, ^<ат. Ослабване па явленията на жизнената сила въ нЬкоя часть па тклото.

Абиегацпя, лат. Самоотрица- ние, с-амоотверженость.

Абисипия. Кралство въ неточна Африка, което въ сжщпость състои отъ три по-вече или пб-малко не- зависими политически разд-Ьления: Тондарско кралство, Тигренско 1{ралство и Шоанско кралство, на които главнит-Ь градове или сто- лици еж Гондаръ па първото, А- дуа на второто и Анкоберъ на третото. Негусътъ (пмператоръ) на Абисипия, който се тптулира «краль на кралегЬ» има за столица Гондаръ. Ала неговата власть е само именна : истинската власть е въ ржцЬт'Ь на дворцовия расъ, домовладика. Въ нЪкои случаи ра- сътъ извръща ролята си и про- гласява себеси краль. Насл-Ьд- ственит-Ь господаре, които управля- ватъ зависимитЬ кралства или княжества, се иокорявать на не- гуса или на раса само до когато не еж доста силни за да му про- тивостоштъ. Феодалната система е докарана до посл^диата граница.

Правосждието се раздава отъ гос- подарегЬ й селски тЬ главагаре. Въ посл^дпигЬ години Италия на^южн единъ впдъ покровителство падь Абисипия, т^абисипцитЬ не го при- познаватъ. Населен, на А. се пр-Ь- смЬтг^ различно отъ 4 до 6 мили- она жит.; иростр. 330,000 чет. кил. Страната е планинска и плодо- родна, ала тт^рговията е ма^товажна. АбисинцнгЬ еж ио-вечето отъ си- митическо племе, и приличатъ на арабитЬ и по физически черти и по устройството на езика. Абиспн- ското вЬроисиовЬдание, сир. вЬ- роисповЬданпето на по-вечето аби- синцп, е н<1й-ближно до православ- ното. АбисипцигЬ еж монофпзпти и архиепископътъ имъ, паричанъ Абуда, сир. отецъ пашъ, имъ се испраищ отъ Александрийския коптски патриархъ.

Авлепсвя, гръц. (отъ а, от1)и- цател. частица; влепо, впждамъ). Сл'Ьпота (въ медиц.).

АЬ ого, лат. Отъ яйцето, сир. отъ сахмото начало.

АЬ ого ищие ас1 та1а. Лат. поговорка: отъ яйцето дори до ябълкпт^Ь, сир. отъ начало до край.

А Ьсаи ]еи, Ьти ге{оиг. Франц, поговорка : едно добро д-Ьло заслл-- жва друго.

Абонаментъ, фр. 1) Подписка за приемане повременно издание, в^Ьстнпкъ или списание. Такъва подписка наричатъ и спомощест- вование. 2) Правото на нЬкого да се ползува отъ каквото п да било н-Ьщо за срокъ съ заплата. При- м-Ьри : за да добие чов^Ькъ у дома си известно количество вода пр-Ьз ъ пзв^Ьстно вр-Ьме. зима си абона- ментъ, като заплаща наведнжшъ: или пъкъ, за да се кжие чов^къ въ публична баня, зима си або- наментъ. като заплати веднжшъ за много кжпаипя.

Абонатъ плп абонентъ, фр.

Лицето, което е зело за себеси або- наментъ. Абонатъ на вЪстнпкъ или списание наричатъ спомощество- вател}, И1П подписникъ.

Абопираиъ, фр. Знмамъ або- наментъ за другиго. Лбонирамь се — зп.мамъ абонаментъ за себеси.

А }>()п г11а1, Ьоп гШ. франц. пословица: на добра котка, добъръ плъхъ.

А1) ()>■////))(; лат. Оп. зачалото.

Абориига, браз. Едно бразил- ско растение, на което кореньтъ докарва блюване и диария.

Абортииепъ метод'!. залЬкува- не наричатъ способа да се унищожи една болесть въ самото и зачало.

Абиртввии ср1;дства, лат. Въ медпц. средства способствуьжщп за пр1>ждевр'Ьменно рождение на отроче.

Абортпцвдиумъ, лат. Умрът- вявапе на заченжтото въ матката.

А Ьг(18 оигсг!.'^, фр. Съ отворени обятия.

Абрезке, фр. Съкращение (па сг- чинение).

Абрутирамг, фр. (отъ брютг, ско'1'ъ). Заткпявамъ п загрубя- вамъ пЬкого, правш го подобенъ на скотъ. Абрутирамъ се. Затгвпя- вамъ се и огрубивам71: нашата интелигенция се е абрутирала.

Абсевтизлъ, лат. Страсть за отсхтствие отъ отечеството, за пжтуване.

Абсеитъ, фр. Ракия, въ която е билъ натопенъ пелинь.

Абсесъ, фр., англ. отъ лат. Цирей, слЬпокъ. врага ; изобщо бе- рене гной нЬйдЬ въ ткюто.

Абснди, гръц. 1) ДвЬгЬ точки въ елиптическия пжть на небесно св-Ьтнло. въ конто то се намира въ най-ближното и най-далечното растояние отъ свЬтилото. около което се върти. 2) Абсидъ нари-

чатъ всЬка полукржгла часть въ сграда; запр., сводъ.

АЬ.чИ 'тс1(Иа, лат. Нека н^Ьма зависть, зложелателство.

АЬ8(р1е агусШо оппиа гапа. Лат. поговорка: безъ пари всичко е напразно.

Абсолюгепъ, лат. (отъ абсол- верг, развръзвамъ, освобождавамъ). Неограниченъ, безусловепъ: абсо- лютепь монархъ. Отъ тука и абсо- лютно — положително, безусловно, съвършено, напълно, непр-Ьм-Ьнно ; отъ дЬто п абсолютпость.

Абсолютизпъ, лат. Система на неограничено правленпе.

Абсолютйстъ, лат. Прпвърже- нпкъ па неограничено правленпе.

Абсорбирадъ, лат. Попивамъ ; поглъш,амъ.

Абсорпцвометръ, лат. -гръц. Ипструментъ за опр^д^Ьление спо- собностьта на една течность да поглъищ газове.

Абстряктенъ, лат. ОтктЬченъ (за понятия); въ противополож- ность па конкретенъ. Отъ аб- страктенъ пропсхожда абстрактно, отвлЬчепо п абстрактность — от- влЪченость. Виж. Абстракция.

АбстраЕЦИЯ, лат. (отъ абстра- хере, отвлпчамъ).ОтвтЬченпе: д^Ьй- ствието на ума, чр-Ьзъ което от- теглюва нЬкое качество илп свой- ство на единъ прЬдм^Ьтъ, п миеш за това качество или свойство безъ да мисли за останжлптЬ. Запр., ако разглеждамъ шара на едно цв11те безъ да разглеждамъ образа му. уханието му и нр., правпБ аб- стракция. Другъ прп>гЬръ: Пванъ, Драганъ и братъ ми иматъ всЬкой отъ гЬхъ множество особености свойствени само нему. Нъ гЬ иматъ и н'Ькои свойства обиц! гЬмъ: азъ могх да оставБК на страна другитЬ и да разгледамъ само тия, п така образувамъ едно понятие, което

— 6 -

се нарича човЬкь. ЧовФкъ е, ат1>- доватолно, едно отвлечено понятие, една абстракция. Съ исключение на собственитЬ имена, всичкитЬ схществителни имена еж. по тоя начинъ абстрактни, отвл^^чени. Ала има степени въ абстрак- цията. Отвлеченото понятие жи- вотно е по-висока абстракция отъ отвл'Ьченото понятие човЬкъ, като обгръ1ца не само всичкитЬ човЬци. а и безбройнитЬ други животни. Едно органическо слицество пъкъ е една още по-висока абстракция, като обгръща и жнвотнигЬ и расте- нията. Битие, врЬме, пространство еж между най-впсокигЬ абстракции.

Абсурдеиъ, лат. Нел-Ьпъ, бес- мисленъ. Отъ тука п абсурдно — ие.тЬпо.

Абсурдъ илиа6сурд110сть,лат. НелЬпость, бесмисленость,

Абу (Едмондъ). Франц, лите- 1)аторъ, род. на 1828; авторъ на СъврЪменна Гръция, СъврЪмепни Римг, НапрЪдькъ п няколко ро- мана, отъ които Горски царь е прЬведенъ и на български.

Абу-Векръ. Мохамедовъ тесть, н пръвъ арабски ха^тифъ (У1-и вЬкъ).

Абукиръ. Село въ Долни Еги- петъ, знаменито по дв1) битвп: въ 1798 англичанет-Ь унип;ожилп французската флота въ прпста- нпп1ето му; въ 1799 Бонапартъ поб-Ьдплъ тамъ една тз^рска войска.

Абулъ-Абасъ. Първий халифъ отъ династията на абасидитЬ, най- славната отъ всичкитЬ арабски династии; царувалъ отъ 749 до 754. Тая династия зам'Ьстила ди- настията на омаядитЬ въ Дамаскъ. Абулъ-Абасовий прЬемнпкъ Алман- суръ пр-Ьнесълъ столицата въ Баг- дадъ. Нъ още при Абулъ-Абаса нспанскитЬ владЬния на царството се изгубили чр^зъ установява-

нето независилгь халифатъ въ Кордова.

АЬип(1<и (1и1с'1Ьи8 тИив. Лат. по- говорка: той изобилува съ при- ятни пороци.

ЛЬ ипо (Ивсе отпез, лат. По едного сжди за всички, или по едно нЬщо сжди за всичко (Вир- гилиево пр-Ьсждно изражение).

АЬи.чи^ поп 1<)Ш1 и^ин. Лат. по- говорка: злоупотр-Ьбението не е арглментъ противъ надлежното употр^Ьбение.

АЬ Ьое е1 аЬ Ь%г^ лат. Криво- л^во, на двЪ-на три, пркзъ купъ за гро]пъ; разбъркано.

Авадоиъ, или Аполионъ. Пър- вото име евр., второто гръц., ала и дв-ЬтЬ значжтъ разрупштель. (Библ.).

Аванн. РЬка при Дамаскъ, веро- ятно сегашната Барада (Библ.).

Авапгвардия или авангардъ (фр. отъ аванъ, прЬди, гардг, стража). Часть отъ войска, която вървп най-напр^дъ.

Ававпостъ. (фр. авань, пр-Ьди: постг. мЬстото, д'Ьто е поставенъ нЬкой). Пр-Ьдна стража най-блпзу до неприятеля, поставена да пр^- дупр-Ьждава отъ ненадейно напа- дение.

Аванси, фр. Постжпкп, които чов^къ правп пръвъ. съ ц11ль за спогаждане или спрпятеляване : направихме па Русия аванси и помирението е близу: императоръ Вилхелмъ направи на князь Биснарка аванси за помирение.

Авансирамъ, фр. 1) Напр-Ьд- вамъ, усп-Ьвамъ. 2) [авансирамъ пари], значи задавамъ пари, спр. плащамъ прЬди вр-Ьмето.

Авансцена, фр.,-лат. Часть отъ сцената въ театръ между за- весата и оркестра.

Авансъ, фр. Зададъкъ, сир. пари платени пр1;ди времето: полу-

- 7 -

чихме оть правителството авансъ.

Аваитуринъ, фр. Полупризра- ченъ теменъ мпнералъ съ златни или сребърии пскрп.

Авантюра, фр. отъ лат. При- ключение, спр. непр-Ьдвпдено, из- вънредно събитие, или дръзско пр-Ьдприятие.

Авнптюрвзпт., фр. отъ лат. Тръсене прикдючения.

Авявтюристъ, фр. Тръситель на приключения, нехранп-майко. Отъ тука и авантюристическп, изоставеиъ на случая.

Авари. Народъ отъ Урало-Ал- тайски страни, който най-новата критика показва да е билъ отъ хунско племе; нахл}'лъ въ Европа (около 555 г.), която опустоша- валъ пр-Ьзъ три в^Ька. А. се уста- новили най-напр-Ьдъ въ странпт-Ь около Донъ, Волга и Каспийско море. Една часть отъ т-Ьхъ оста- нала въ Кавказъ, а другата се поселила въ Дакпя. Тамъ тк слу- жили въ Юстпнпановата войска, и помогнжли на ломбардигЬ да съсипштъ кралството на гепи- дитЬ ; и, около края на Л'1-и в'Ькъ, тЬ завоевали Панония. По-късно тЬ станжли господаре на Далма- ция; правили опустошителни на- пшствпя въ Германия, дори до Турингия, и въ Италия, д-Ьто гЬ воювали съ франкпгЬ и ломбар- дигЬ и распространили властьта си надъ аюв-Ьнет-Ь, които жив-кти на и с1Ьверно отъ Дунава, както и надъ българе'!"!! до Черно море. Тия народи най-сетнЬ въстанжли противъ 'Н.хъ и, на 640, ги изгони- ли огь Далмация. Ограничени въ Панония, т-Ь били съсипани отъ Карла Велики, и токо-речи истр-Ь- бени отъ моравцпт1;, та СчтЬдъ 827 'гЬ исчезватъ оп» историята.

Аварикъ. Гори на истокъ огь Мрътво море (Библ.).

Авария, итая. Повреда Причи;^^ нена на корабъ или товара му ПО море отъ буря или друга' зло- честа случка.

Аввя, сир. Баща (Библ.).

Аввакумъ. Едпнъ отъ 12-гЬ малки пророци (Библ.).

Авгий или авгиасъ, гръц. Бас- нословенъ краль на Елида. Обо- ритЬ му, въ които стояли 30,000 бика, не били ринхти 13 години, доктЬ Херкулесъ не ги очистилъ съ прекарването пр^Ьзъ т^Ьхъ р^Ька Алфа. Сега рипене АвгиевитЬ о- бори е пословично изречение за вършене мхчна работа.

Авгитъ, гръц. Сжщото каквото е пироксенъ.

Авгури, лат. Римски жръци, които пр^дказвали бжджп1ето по хвърченето, пкянето и къ^тването на птпцигЬ.

Августа (Япъ). Еппскопъ на обществото на Чепхкит-Ь братия, релпгпозенъ сппсатель, пламененъ пропов^днпкъ и духовенъ поетъ (1500—1572).

Авгусгинци, августипки, огь името на се. Лвгустина. Римока- толпчески калугере и калугерки посветени да гледатъ болни.

Августипъ (Се.). Най-великий отъ отцигЬ на Римо-католическата цръква, ппсалъ на латински; ав- торъ на ИсповЪди и др. (354 — 430).

Августипъ. Пръвъ пропов1Ьд- никъ на христянството въ Ан- глия, Каптжрбериски архиепи- скопъ (умр. на 004).

Августъ. лат. (соб. зн. поч- тень). 1) Име на първия римски пмператоръ; истинското му име било Октавь. 2) Осмий м1&сецъ въ годината, нареченъ така въ честь на тоя пмператоръ.

Августъ (9-и—) Съ това назва- ние се означава ир^вратътъ из-

- 8 -

вършенъ прЬзъ ноицла па 8-и среща 9-н августъ 1880, когато н-Ьколко висши офицери, Бенде- ревъ, Груевъ и пр., копто сп по- слуипах съ Струмский пълкъ п съ юпксрпгЬ огь Софийското во- енно училище, накарахж на сила князь Александра Батемберга да нодпише оставката сп, и въ сж- 1цата пош,ь го испратпхж подъ конвой задъ гранпца пжтемъ Врат- ца-Р^хово, отъ д-Ьто яхтата Аяек- сандръ го отнесе по Дунава въ Ренп.

Август^Ьйш!!, лаг.Най-почтенъ, свешенъ, велпчественъ. (Титла па особп ОП. царствужщъ домъ).

Авденаго. Халдейското име на Азарпя, единъ отъ тримата плЬ- нени Пудини князове и Данполовп другаре въ двора на Вавилон- ския царь (Вибя.).

Андия. Единъ отъ 12-'гЬ малп пророци (Библ.).

Авдонъ. Единъ отъ СждиитЬ Пзраилеви (Библ.).

Апенцп. Ханаанови потомци

(Б21бл.).

Авель. Вторий спнь Адамовъ и Евипъ, пръвъ убитъ човЬкъ; у- битъ отт. брата си Капна (Библ).

Авенъ. Сприйский Илиополъ, който сега носи името Баалбеь"ь (Библ.).

А 1сгЬ'18 аЛ гс?-Ьега, лат. Отъ думи на удари.

Аверкий Нетровичъ. Монахъ книжовникъ, ридомъ отъ Сопотъ: ржкоположенъза Врачански митро- политъ стЬдъ разрЪпхението на церковнпя въиросъ; учплъ се въ БЪлградъ и по-късно слуша^тъ лекции въ философическия факул- тетъ въ Дрезденъ, Германия; учи- телствувалъ въ Крагуевецъ (Сър- бия), въ Сопогь п Видпнъ; кни- жовнит1^ му произведения еж пр^Ь- водпгЬ ЦвЬть Ми^хости или за-

вЬщапие чадолюбиваго отца (Б'Ьл- градъ, 1848), Церковна история (Б-Ьлградъ, 1853), и Общъ рели- гиозепъ философски прЪгледъ (Ца- риградъ, 1877). А. П. иочинж въ Цариградъ въ 1878.

Авероесг. Арабски л-Ькарь и фи- лософъ, род. въ Кордова, комен- тпралъ Аристотеля. НеговигЬ фи- лософски учения, кюпивши къмъ материализма и пантензма, се осж- дпли отъ Парижския университетъ, и сл-Ьдъ това отъ папството (1120 — 1198).

Авесаломъ. Синъ Давидовъ (1030 пр-Ьди Р. Хр.) (Библ.).

Авнвъ, евр. Първий м^Ьсецъ на еврейската годпна, нарпчанъ и Ни- санъ; съответствува съ края на мартап нача^юто на априлъ {Библ.)

Лг18с 1е /ш. Франц, поговорка: мисли му за края.

Аввзо, итал. Воененъ параходъ, който разнася пзвЪстия и заповеди.

Авизт, фр. УвЬдомленпе {тър- говски терминь).

Авимелехъ. Сждия Израилевъ, 1235 пр-Ьди Р. X. {Библ.).

Аввропъ. Князь, единъ отъ възбунтуванптЪ противъ Моисея, ХЛ'-и вЬкъ пр^Ьди Р. X. (Библ).

А. с'т1((. Виж. Биста полица.

Авицеш. Ученъ арабски лЬкарь (Х1-И в^къ).

Авия. Царь Пудинъ, 958 — 955 прЬдп Р. X. (Библ.).

Авксеитнй Велешки. Единъ отъ духовннгЬ подвижници п во- дителе въ борбата на българет-Ь противъ церковното иго на гръц- ката патриаршия. А., Велешки ми- трополитъ, родомъ отъ Самоковъ, отстжип отъ патриаршията, и се присъедини къмъ Плариона Ма- кариополски въ Цариградъ. На 1860, на Велпкдень, тия двама народни водителе исхвърлпхж па- триаршеското име нзъ церковната

— 9

служба въ българската цръква на Фенеръ, лрим^ръ който се последва всжд^ изъ Българско, дори и въ Пловдивъ отъ Митрополита Паи- сия, чистъ гръкъ. СлЬдъ една го- дина (29 апр. 1861), А. би заточенъ въ Измптъ, сжи1евр-Ьменно съ Пла- рпоиа и Паисия, отъ турското пра- вителство, за угодата на патриарха. Той почпиж въ Царпградъ пр-Ьди разрешението на въпроса (1867).

Авлида. Старогръцка страна, стол. Авлисъ.

Аго1г (1и 11<)'и1, фу. Английски търговски фунтъ отъ 0.45Я6 кило- грама.

Авраямъ. Еврейски патриархъ (2,000 год. пр'Ьди Р. X.), праотецъ на еврент1^ чр1ззъ сина си Исаака и на арабпт-Ь чр-Ьзъ сина си Ис- маила. (Вибл.).

Аврйлианъ. Римски импера- торъ ; побЪдилъ Зиновпя, Палмир- ска царица (275—276).

Апрелвй (Викторъ). Латински писатсль (^Д'11-и в-Ькъ).

Авреолъ. Виж. Ореолг.

Аврякялпяй, лат. Хирургиче- ски инструмонтъ, съ който ВаД1Ж'ГЬ изъ атуховия проходъ вещества паднали тамъ отвънъ.

Авристъ (лат. отъ аурисъ. ухо). УхстЬкарь, л'Ькарь, който хЬкува само уши.

Аврора (лат. Аурора^ отъ ау- реа, златъ; ора, часъ; и знач. зора). Дъп1еря на Титона и ^Земята, сжиржга иа Иерсея и богиня на утрЬнната 301)а (басиос).

Авсоция. Гръцкото име на ста- ра Италия.

Авсоиъ. Латински поетъ (1\'-и вЬкъ).

Австралия. ГолЬмъ островъ въ Океания (иростр. 8,215,673 чет.к.), на юго-пстокъ отъ Азия. Англича- иетЬ еж основали по брЬговег-Ь му колонии, които брошп. 4,000,000

жит. Разработването рудници и отвъждането овце еж главний ис- точникъ на богатството имъ. Гл. гр. Мел6,у{рпъ и Сьдпи. Отъ Ав- стралия — австралиецъ и австра- лийски.

Австрия. Виж. Австро- Унга- рия.

Австропания, лат. - гръг^ки. Страсть къмъ всичко австрийско.

Австромант.лат.-гргг^.Поктон- ннкъ па всичко австрийско.

Австро-унгарвя. Европейска държава, която се пр-ЬдЪля съ Ита- лия, Швейцария. Бавария, Сак- сония, Прусия, Русия, Румжнпя, Сърбия, Турция и Чернагора, и която захваща едно пространство отъ 680,000 чет. килом. и брои 42,700,000 жит. (слов-Ьне, н^Ьмци, унгарцп, румжне, италпянции ир.).

Насе.тенпето на А.-У. е по- пъстро по происхождение п езикъ отъ населението на коя-да-е друга европейска държава, съ исключение на Руспя. СловЬнет-Ь еж най-мно- гобройното племе, около 50 на стогЬ отъ ц-Ьлото население. ТЬ образуватъ главната часть отъ населението на Чехия, Моравия, Карпиола, Далмация, Кроацпя. Сла- вония, сЬверна Унгария и Гали- ция. Нъ Т'Ь еж расцЬпени на много племена или народи, които много различатъ по езикъ, религия и култура; затова т-Ьхното видимо падмо1цие въ империята така се губи. Главнит-Ь клонове иа ак^вЪн- ското стебло еж, сЬверно, ЧехитЬ (най-многобройнит'Ь отъ всичкпт-Ь), РутинцигЬ и П(1ляцитЬ, и, юншо, СловЬпцигЬ, 1лроатет1;, СърбвгЬ и Бъ.1гарегЬ. НЪмцит^ се щ^-ЬслгЬ- татъ на около 24 на стотЬ. ТЬ ех распръснжтп по империята, нъ пр-Ьобладавагь най-много въ херцогство Австрия, Салцбургъ, Тиролъ, Щирия, Каринтия, западна

— 10 —

Унгария п пр. МаджарсЛ или \11га[)Ц1ГгЬ (по-всмг отъ 13 па сто- тЬ) иаселявагь главно Унгария и Трансилвания). Италия нцит-Ь, румжнцит* и пр. (около 9V2 на стот'Ь), които говоркктъ езици пронзлЬзлн отъ латинския езикъ, ншвЬштъ първигЬ въ южния Ти- ролъ, Истрия и Далмация, а вто- рит-Ь въ Трансилвания, Унгария, Буковина и нр. Останжлата часть (около 3'/4 на стогк) състои главно отъ евреи, цигане п арменци.

Относително религията, го^тЪма- та часть отъ населението исповЬда Римо-католичеството. • А.-У. въ сжщность състои отъ дв-Ь държави, Австрия {империя^, стол. В-Ьна и Унгария {кралство), стол. Буда-Псгца. Гл. гр. Прага, въ Чехия, и Триестъ, голямото ири- станнн],е на Адриатическо море. ин- дустриална и земед^хтческа страна. Жит. Австрисцъ и Унгарецъ: отъ тамъ и австрийски, унгарски и а вс тро-ун га реки.

Авталезня, гръц. Бълване по- ради самата болесть {медиг0.

Автариати. Народъ отъ трако- плирийска челядь, който наедно съ бревки, населявалъ Босна до завзимането и отъ слов-Ьнет-Ь.

Автеитически или автенти- ченъ, гргг^. С/Т.нщнскп, подлпненъ, в^Ьренъ. Отъ тука автентичность — сжщпна, подлпнность, вЬрность.

Автобиография, гръц. (Отъ ав- тосъ, самъ; виосъ, животъ и графо, пишж). Описание отъ нЬкого своя си животъ. Огь тука автобиогра- фически.

Автобпографъ, грьц. Оня, кой- то самъ описва живота си.

Автография, гръц. 1) Пскус- ството да распознава чов^Ькъ авто- графи, сир. чппто п да било ржко- писи и подписи. 2) Пскусството да въспроизвож,т,а човЬкъ чуждо писмо.

Автогряфическр, гръц. Само-

рл1че1гь, С(ЯЯ'ТВ('Н(^ржчеиъ.

Автографъ, гру.ц. Собствсно- ржчио писмо, или съчинение, ори- гиналъ.

Автокефален^, гръц. (соб. зп. на своя глава). Не.зависимъ: авто- кефална г^ръква.

Автократия, или автокра- тизмъ, гръц. (Огъ автосгсамъ; кра- тосъ, власть). Самодържавие, пълно- властие. Отъ тука и авгократи- уески — самодържавенъ, пълновла- стенъ, и автократъ — самодържецъ.

Двюматизмъ, грг1(. (отъ автосъ, самъ; мао, движж). Бесъзнателно, неволно, машинално движение : самодвпженпе.

Автоматъ, гръц. Самодвижуща се кукла, или машина, която подра- жава движенията на въодушевено сжщество: марширатъ като авто- мати (за войници и др. т.).

Автомолитъ, гръг^. Цинковъ рубинъ.

Автономия, гръц. (отъ автосъ, самъ; но.мосъ, законъ). Правото за управление по свои си закони; самоущ)авление : нашата полити- ческа автономия. Отъ тука и ав- тономенъ или автономически — уп- равлява нъ по свои си закони, са- мостоятеленъ.

Авюплнстйка, грьц. Искусство да се заменява една изгубена часть отъ тЬлото съ друга часть, зета отъ сжщото лице.

Автопеия, гръц. {автосъ, салгь; опспсъ, гледъ) Псл^дване болезнено състояние на мъртъвъ чов^Ькъ чр^Ьзъ отваряне трупа му.

Авторизираят, лат. (отъ аук- торъ. творецъ). Упълномощявамъ.

Авторвтетенъ, лат. Който има авторптетъ: авторитетенъ Мгкжъ.

Авторптетъ, фр., англ. (отъ лат. аукторитасъ, власть). 1) Нравстве- но влияние, уб^дптелность, сила:

— 11 —

авторитетътг ма бащата. 2) Чо- кЬкъ, чието лнЪнпе се прппма съ уважение, пли стЬпо, беспрЬкослов- но, по причина, че е св-йдущъ по прЪдмЪта, за който говори : той е авторитетъ по тая часть; ученъ авторитетъ ; едипг авторитетъ казва.

Авторство, яат. Съчинителство (на книга).

Авторъ (отъ лат. аукторъ, тво- рецъ). Съчинптель, ппсатель; тво- рецъ, д-Ьятель.

Авулсия (лат. авеялере, аву.ч- сумъ, истръгвамъ). Въ хирург, от- махване удъ отъ живо гкю вре- дител енъ за останалото гкло.

Авъ. Петпй м-Ьсецъ отъ церков- ната и едпнадесетпй отъ граждан- ската година у евреит]^. Започвалъ съ новолунието на юлия или ав- густъ (Библ.).

Агавъ. Пророкъ отъ апостол- ско врЬме (Библ.).

Агагъ. Краль на амалпчанегЬ, поб1Ьденъ отъ Саула, и насЬченъ на кжсове по запов-Ьдь на Саму- ил а (Библ.).

Агалактня, гръг^. БезмлЬчпе, нЬмане млЬко у дойка (медиц.).

Агалелпонъ. Краль на Мпкени (1280 прЬдп Р. X.), главатарь на гръцнт'Ь прЬдъ Троя, прппеслъ жрътва д'ьт,еря сп Пфп гения за сполуката на прЬдпрпятието си, убитъ при завръпщнето му отъ войната отъ Егиста, съучастпикъ па жена му Клитемнестра.

Агами, иид. Соб. зп. шумяща птица. Птица съ ка(|)енообразни пера, която прилича на водната кокотка. Агамит-Ь живЬгжтъ въ диво състояние въ гвпнейскпгЬ и бразплскитЬ лЬсове ; и ъ намЪрватъ се и опитомени.

Агнлия, грьц. Безбрачие. Дума- та се употр1^бява въ ботан. за ония растения, които се въдштъ безъ у-

частието на полови или въспро- изводптелнп органи. Такъвп еж, запр., пичуркигЬ гхбп. Отъ тука и ага.чически — безбраченъ.

Агария. Страна въ Сарматня. Жнт. агаринипъ. АгарянегЬ се считатъ за потомци на Агара и Исмаила.

Агара. Авраамова робиня и Ис- маилова майка, която арабптЬ, конто се иматъ за пейни потомци, много почнтатъ (Еи^л).

Агасизъ. Швейцарски естество- испптатель, авторъ на ЛвдницитЪ, Очерки отъ сравнителната фи- зиология и пр.; умр. професоръ въ Америка (1807—1873).

Агатоклъ. Спракузски тпра- нпнъ (.3.59—287 пр-Ьди Р. X.), го- л-Ьмъ непрпятель на картагенянетк.

Агей. Едпнъ отъ малпгЬ про- роци (Л'1-п вЬкъ прЬди Р. X.).

Агломератъ, лат. Маса, съ- стояща отъ разни видове мине- рали свързани помежду сп естест- вено.

Луе дкос! аг/18, лат. Правп как- вото правишъ; свърши п1,ото вър- ншпп^.

Агезилай. Спартански краль (399—361 пр-Ьди Р. Х.\ поб-Ьди.тъ персянегЬ и бплъ разбптъ на Ма- тпнея отъ Епампнонда.

Агентство пли агенция, лат. Заведеипе, въ което едно лице като настойнпкъ е натоварено да върши едпнъ видъ д-Ьла частни плп об- ш,ественп: дипломатическо агент- ство, пара.ходно агентство, теле- графно агентство.

Агентура, лат. Занятието или д.тъ;кпостьта на агентъ.

Агентъ, лат. (отъ агере, д-Ьй- ствувамъХ Настойинкъ.

Агентъ-провокагоръ, лат. А- гентъ-пр-Ьдпзвпкатель, човЬкъ на- товаренъ да възбуи^а между едно население незадоволство протпвъ

12 -

установена власть.

Аресо ((У)- <1>рапц. списатель (1608-1751).

Агисъ. Име на н-Ьколко спартан- ски царе.

Агитаторъ, лат. Подстр^Ькатель, подсториикъ; размиритель; чосЬкъ, който вълнува духоветЬ въ една м-Ьстность съ цЬль да гп настрои за или противъ нЪщо.

Агитации, '^ат. Работата на агитаторъ.

Аги1'ирамъ (лат. агитаре, въл- нувамъ). Вълнувамъ духовет-Ь въ една м-Ьстность, подсторвамъ насе- ление; размпрявамъ; изобщо ра- ботнБ успленно между народъ за

или противъ Н'Ь111,0.

Аглабвти. Африканска мюслж)- манска династия (800—909).

Аглааа. Една отъ тригЬ грации. В. Грации.

Аглосия (1Т)Ъц. а, безъ; глоса, езикъ). Безезпчие, нямане езикъ за говорене (медиц.).

Агиаделъ. Италиански градъ, побЬда на франц. краль Луи XII надъ ВенецпянцптЬ (1509).

Агоцистика^ (гръц. агонь, по- двпгъ). Сжщото каквото е атлетика.

Агонистици. Аскетическа секта хрпстяпе въ Африка, въ 1Л'-и в-Ькъ. ТЬ нито работели нито се женили, жив'Ьли съ просия, п тръсилп смъртьта си съ подвиги и мъче- ничества.

Агония (гръц. агониа, борба). Предсмъртни мхкп : вл-Ьзе въ ого- ммя — бере душа.

Агорида, гръц. Едпнъ видъ гро- зде, което остава все кисело, или он1е неозркю обикновено грозде.

А(1аисНе (а-гошъ), фр. Въ данса: на л-Ьво.

Агра. Пндпйски градъ, стара стол. на монголската империя; 125,000 жит.

Аграмъ илц Загребъ. Виж. За-

гребъ.

Аграрни, лат. Закони за по- земното ступанство (собственость).

Аграренъ, лат. Поземенъ.

Агресивенъ, лат. Настжнате- ленъ, който се закача или напада безъ предизвикване : агресивна политика, агресивно поведение.

Агрикола. Римски генералъ, довършилъ завоеванието на Ве- ликобритания (37 — 93).

Агрипа. Рпмскп генералъ, зеть на пмператоръ Августа (64 — 12 пр-Ьди Р. X.).

Агрипина. Майката на Пе- рона, който запов^далъ да тж у- бпкктъ на 59.

Агрипииическо раждане. Раждане, при което отрочето излиза и.зъ утробата съ краката напр-Ьдъ.

Агрономия (гръц. агросъ. поле; номось законъ). Наука за земе- д1;лието.

Агрономъ, гръц. Ученъ по зе- мед-Ьлпето.

Агура (Пълковнпкъ Г.) Българ- ски воененъ законовЪдецъ и вое- ненъ списатель, авторъ на Воен- но-углавно право, Сравнителна студия по военната дисциплина, и пр. А. е бесарабски българияъ.

Адажио, итал. Въ муз. протег- нато, тихо пЪнпе или свирене на музикаленъ инструментъ.

Адамантинъ, гръц. Непрозра- ченъ драгоц1Ьненъ камень, пзв-Ь- стенъ подъ името елмазенъ шпатъ.

Адамаитъ, гръц. Драгоц-Ьненъ камень, най-твърдий отъ всичкптЬ минерали. Въ прЬнос. см. човЬкъ съ твърда воля.

Адамитя. Една христянска секта въ П-п вЬкъ, която се въздържала отъ всЬко чувственно удоволствие, за споменъ на невинното състоя- ние на чов^цит^Ь пр^дп гр-Ьхопа- дението.- Съ това име се наричала и една секта фанатици въ Чехия

— 13 —

и Моравия въ ХЛ'-и и Х\1-п в., която проповЬдвала, между друго, общностьта на женит1Ь. Противъ некк ратували и гусититЬ и ка- толицитЬ. Дори по 1849, когато Австрия обяви религиозна сво- бода за всичкигЬ си подданници, Н'Ькои членове отъ тая секта се появихж и помхчихж да придоби- витъ проз елити.

Адамсъ (Джонъ). Вторий ир^Ьд- сЬдатель на Съединените Държави въ Америка (1739 — 1826). Синъ му Джонъ Кинси е билъ 6-и пр^Ьд- с^датель (1767—1848)

Адааъ. Име на първий мжжъ (Библ.).

Адамъ (Адолфъ). Франц, ком- позиторъ, авторъ на Колиба, Да бЬхъ царь и др. (1803 — 1856).

Адамъ (Албергъ) ГерхМ. бата- ленъ живописецъ (1786 — 1862). -• Адамъ (Г-жа Жюлиета Лам- беръ). Франц, съвременна литера- торка, род. на 1836.

Адапъ (Фрапць) Герм. баталенъ живописецъ, род. на 1818.

Адансонъ. Франц, ботаникъ (1727—1806).

АЛ агЬШчк))), лат. Произволно, по волята си.

Адаръ. Дванадесетий мЬсецъ на еврейската церковна година, и 6-и на гражданската (Библ.).

А<1 а81г((, лат. До зв1;здигЬ: до възвишено състояние.

АсШо или А. (1<(1о, лат. Въ търговията, ]1риоир'Ьд'Ьление срока на полица: отъ настоящата дата.

А(1 гп1огс))1 (лат. по стойность). Тъй се нарича митното даждие не по тежииата на стоката, а по стой- ностьта й.

А(1гсп1Ша Ьопа, лат. Пмотъ насл'Ьдснь не отъ родителе.

Адвоватствувашъ, лат. 1) У- пра}кпявамъ званието на адвокатъ. 2) Хитрувамъ.

Адвокатура, лат. Д-тъжностьта или занятието на адвокатъ.

Адвокатъ (лат. адвокаре, ви- камъ па помощь). ЧовЪкъ чието звание е да запцпцава други пр15дъ скдъ.

А(1 (/1(81и))1, лат. По вкуса си.

Адис^въ (Иос). Знаменитъ англ. писательи публицистъ (1672 — 1719).

А(1 ех1гт1ит,лат. Докрайность.

Аделаидъ. Градъ въ южна Ав- стралия (на англичанегЬ), 133,000 жит.

Аделско приморие. Африкан- ска страна, па сЬверо-истокъ, 200,000 жит.

Аденалгия, гръц. (отъ аденъ, жл^за: алгосъ, болка). Болка въ жл^зитЪ.

Аденатисъ, гръц. Въспаление на 'ЛитЬзигЬ.

Аденография, гръц. Описание на ж.тЬзптЬ.

Аденологня, гръц. Ученпе за жл^зитЬ.

Адепотоз1ИЯ, грьг^. Расичане на жл1;зптЪ.

Адепъ. Градъ въ Арабия; ан- глийско пристании1,е па аденския заливъ, 40,000 жит. Кафе мока.

А Ъ('о Н пч/с, лат. Отъ Бога п царя.

А(1 ппн1гт (подразбираемо (/т- (1(011), лат. До сжщата степень.

А (Ис, лат. Отъ тоя день на- татъкь.

Адептъ лат. адептусъ, прпетъ) ЧовЬкъ посветенъ въ тайшггЬ на 1гЬкос дружество, наука, или искус- ство; искусеиъ, опптенъ, в^щъ.

Адербалъ. 1) Картагенски ге- пералт., побЬдилъ римляиетЬ па 249 нрЬди Р. X. 2) Нумпдийски царь, убитъ отъ Югурта, въ 112 прЬди Р. X.

Адиагностически, гръц. Непо- знавасмъ, псраспознаваемъ (за

— 14 —

болесть).

Адвжъ 11.1 п Ечь. РЬка въ сЬ- всриа Италия, влива се въ Адри- атическо море.

Л(1 гпзки; лат. По начина на.

Ай т1сггт. В. Ьгигш.

Лдипоцера, лат. Масловосъкъ, веп1ество, което се образува при разлагането на мрътво т-Ьло.

ЛсИси^ 1а ооИиге;а(Г/еи, 1а Ьои- 1щие. Франц, поговорка: сбогомъ, колеснпцо; сбогомъ, продавницо, т. е. всичко пропадна.

А(1 Са! '41(1 ((8 дгоссаз, лат. На гръцкит-Ь календи; сир. никога, заи1,ото гръцит15 нЬмали календи.

А(1 ЛЬИши, лат. По воля, про- изволно, както е угодно.

АЛ иНегат, лат. Буквално, дословно, дума по дума.

Адметх. Въ баснос. тесалийски царь, комуто Аполонъ, пспжденъ отъ Олимпъ. пасълъ стадата.

Адмипистративенъ, лаг. Упра- вптеленъ, който се отнася до упра- вление.

Административно или ио ад- министративевъ редъ. По рас- поредба на правителството неза- висимо отъ съдебната власть или помимо некк.

Администраторъ, ^<ат. Дкю- водитель на обществени или част- ни работи: расмравникъ.

Адшииистрация (лат. ад.чини- страре, расправямъ). Расправа ; — 1) правителственото управление илп нспълнителната власть: адми- нистрация падържавага; — ктонъ отъ оби1ествена служба: админи- страг^ия на погци!^; плп частно дкюводителството : администра- цията на вгЬстникъ 3.2) М-Ьстото, д-Ьто се занимава адмпнистраторъ.

Адаиралъ (отъ араб. амиръ, началникъ). Върховенъ началникъ на поморски военни сили.

Адми радия, лат. Удпвляване

(нЪкому или на нЪщо).

Адмирвраиъ, лат. Дивш се, удпвлявамъ се на Н'Ького или на Н'Ьп1,о: цЪлъ свЪтъ адмирираше нашата храбрость; азъ адмири- раме Вайр/г^на.

Ай тойит, лат. По начина на.

А(1 паи8Г(())1, лат. За отвра- щение.

Адолфъ Насауски. Германскп императоръ (1292—1298).

Адолфъ Фридрихъ. Шведски краль (1751—1771).

Адолфъ. Херцогъ на Люксем- бургъ, владЬе отъ 1890.

Адонвчески стихъ, отъ адо- нисъ. Стихъ, който състои (угь дак- тплъ и спондей, или трохей.

АдонБседекъ. Ханаанскн кра.ть поб^депъ отъ Писуса Навпна (Библ.).

Адонисъ. У старит^ гръци: младъ, пр^Ькрасенъ ловецъ люби- мецъ на богиня Венера. Сега съ това име наричатъ всъкой младъ хубавецъ.

Адоптиане (лат. адоптаре, у- синовявамъ). Еретици въ УШ-п в-Ькъ, копто в-Ьрвалп, че Иисусъ Христосъ не билъ синъ Божий, а само успновенъ отъ Бога.

Ай ра!ге8, лат. Соб. зн. къмг бпщитЬ. Употр-Ьбява се въ тая фраза: отива ай ра^гсз, сир. умпра.

Адрамитъ. Единъ крайморски градъ въ Мпзпя, Мала-азия, среща о-въ Лесбосъ (Мптилинъ"» (Библ.).

Адрахъ. Страна въ Сирия, която се дгаслп да е била около Дамаскъ. (Библ.).

Ай гспи лат. (соб. зн. кьмъ пЪ- щото). Точно и ясно: отговаря ай гст.

Адресирамъ, фр. V) Означавамъ на писмо или пратка името, пр-Ьз- пмето плп пр-Ькора п м^Ьстото на лицето, на което се испраща : ад- ресирахъ писмото си до Б. 2) От-

— 15

правямъ п-Ького за справка илп съ люлба къмъ другиго: идреси- рахь [у. до Васъ.

Адресирямъ се, фр. Отнасямъ се Д|) н-Ького ппсменпо или устно по нЬкоя работа съ молба или за справка: адресирай се до Б.

Адресъ, фр. Означение името, пр^Ькора и местожителството на никого: адресътъ ми е Иванъ Ка- линовъ, Битои ка улица, Л^ 1000, София.

А(1 г('/сгс]1(/и)11, лат. За по-на- татъшно изучване.

Адрианъ. Римскп императоръ, род. въ 76 по Р. X., цар. отъ 117 до 138.

Адрияиъ. Име на 6 папи; никой 01"ь гЬхъ не е забктЬжителенъ.

Адриатическо море. ГолЬмъ за- ливъ отъ СрЬдиземно море между Италия, Австрия, Черна-гора п Европейска Турция.

А (.1гоИс (а-дроатъ), ^/>. Въдан- са: на д^^сно.

Адски камепь. Извънредно силно и ядко веп1,ество, изв-Ьстно въ химията подъ името азотпо- кисло сребро п между народа съ турското име джепдемг тагиъ.

А(1 ягттит/, лат. До върха, до най-високата точка.

Адуа. Столица на Тнгренското кра,1Ство въ Абисинпя, 8,000 жит., главно срЬдоточие на търговията между в.УхтрЬшностьта на Тигре и крайбрЬжието. — БлЬскава иобЬда на абисинцптЬ надъ италиянцитЬ въ 1890.

Адумимъ. Градь при нрЬдЬли- гЬ на Вениамина и Иу.щ, бли:5у при Иерихоиъ (Библ.).

А(1 шп/ие)» лат. (до покгтя). СъвсЬ.мъ добр1>.

А11 т/нт, лат. До едппъ, спр. всичкитЬ до ПОСЛ'ЬДНИЯ.

А(1 изиш, лат. Споредъ обичая.

А<1 /'тгт, лат. До края.

А(1 /юг, лат. Затова, спр. на- рочно затова, специално.

А(1 Ьоп1'тет, лат. До чов-Ька, спр. до пеговитЬ интереси п страсти.

Айкипс зиЪ ]и(Исе Из езЬ. Хора- циево изражение: д-Ьлото е още въ ржката на сждията, спр. въпросътъ е о]це висящъ.

А(1 копогс.^, лат. Почетно.

Адъ, гръг{. 1) У христянегЬ мЬсто на вЬчно мжчение (пъкълъ). 2) У старитЬ Гръци мЪсто, д'Ьто се ирЬселвалн душнт-Ь атЬдъ смъртьта.

А ских та'п18, фр. Въ муз. п съ дв-ЬгЬ рхц1Ь.

Адютантъ (отъ лат. адиутаре, помагамъ). Офпцеръ отреденъ да върнги порхки на генералъп др. т.

Аеродинамика (гръц. аеръ, въз- духъ; динамисъ, сила). Часть отъ физиката, която учи за движенията и иалЬганпята на въздухообра- знпт'Ь т^Ьла.

Аеролитъ, грьц. Въздун1енъ ка- мепь, минерална маса паднжла отъ атмосферата.

Аеронавтика, грьц. Въздухо- плаване.

Аеронавтъ, гръц. Въздухопла- ватель.

Аеростатика (гръц. аиръ, въз- духъ; стао, държх се). Въ физ. учение за равновЬспето на въ.зду- хообразнитЬ т-Ьла.

Аеростатъ, гръц. Впж. Ва.аонь.

АсЬгтии 1(11с, лат. Сбогомъ за веегда.

Аеций. Римски генералъ, по- б1>ди1ель на Атила, при Шалопъ , Франция), на 451.

Ау. Химическпй зпакъ на среб- рото {пгуеп{нш).

Ажио, лат. Връхнината, която се плаща при размЬненпето на едпн'ь видъ монета за другь, или на книжни ц'Ьнности.

Ажиотажъ, фр. Търгуване съ

16 —

П01ПП1101П1П0Т0 И понижонието на акции и обпи'стве1т фондове.

Азяисг. Франц, философъ. (1 766 — 1845).

Азария. Нудинъ царь, нари- цас.мъ п Огзня (810—742 прЪди Р. X.).

Азартпа игра {Ьазагс!, случай) Комарои1^аие ; игра, въ която пе- чалонето зависи отъ сл'!>пия случай или, както другояче го наричатъ, честьта, щастието, касмета.

Азбестт., гргц. Планински ленъ, който има свойството да не гори.

Азболивъ, гръи. Желтата със- тавна часть на саждите.

Азелво (Маркизъ Масимо Т. Д.) Отлпченъ италиянскп писатель въ иолза на обединението на Италия (1798—1866^.

Азика. Градъ въ земята на Пу- диното нлеме {Вибл.).

Авио, старий Акциумъ, носъ въ стара гръция, на Адриатическо мо- ре, близу до който Октавпй о- държалъ надъ Антоний и Клеопа- тра гол-Ьма морска побЪда (31 прЬди Р. X.)

Азия, гръц. Най-гол-Ьмата отъ иетьтЬ части на свЪта (близу петь нхти н6-гол1)Ма отъ Европа); прост. 45 мплиона чет. кил. и насел. около 800 мил. жит. Макаръ тоя грама- денъ матерпкъ и да съдържа по- вече отъ половина отъ п:Ьлото на- селение на земното ктхбо, числото на неговитЬ жптеле е толкова малко сравнително съ неговата повръх- ность, щото може се ре, че Европа е три ихти по-гжсто населена. А. е отъ три страни обиколена съ океанъ; нъ, откъмъ западъ, е ска- чена отчасти съ Африка и Европа. На югъ и истокъ, А. пр-Ьдставлява едно разнообразие отъ морета и за- лпвп, които и даватъ пр1;пму щества за илаване и търговия много по- горни огь ония на Африка, нъ

по-долни отъ притежаемитФ. отъ Европа и Америка. Сиоредъ бас- нословието, една дъщеря на Океана и Темида, сткпрхга Иапетова, и майка на Прометея, Атласа и пр., дала името си на тая часть отъ св-Ьта. А. се счита изобщо место- рождението на човЬшкия родъ и люлката на цивилизацията.

Азия (Мола), сега Апятолия ГАнадолъ). Името което старигЬ давали на западната часть на Азия, на югъ отъ Черно море. Тамъ, въ Иония, е била люлката на гръц- ката цивилизация, и тамъ еж били страните Фригия, Ликия, Кария, Пафлагопия,Витиния, Лидия, Пам- фплия, Кпликпя, Галатпя, Кана- дския и пр. съ Троя, Ефесъ, Смирна и много други прочути градове. Тамъ, отъ темната ера на Семи- рамида (около 2,000 год. пр-Ъди Р. X.), до времето на Османа (около 1 300 год. по Р. X.), най-великитЬ завоевателе на свЪта еж се бо- рили за първенство ; и тамъ ех ста- нхли войните на мпдянетЬ п нер- сянете съ скитигЬ; на гръцитЬ съ персянетЬ; на ри^млянетЬ съ МитридатовцитЬ и партянет-Ь; на арабитЬ, селджукитЬ, монголит-Ь, и османците съ слабата византий- ска империя. Тамъ Александръ Ве- лики и рпмлянете едно по друго се борили за господството надъ просветения светъ. Нъ, въпреки всичките тия войни, страната накъ следвала да се радва на известно благоденствие, докте не паднжла въ ржцете на турците, иодъ чийто воененъ деспотпзмъ старата и ци- вилизация погинжла.

Азиятецъ. Жит. на Азия.

АзиятсБИ. Прпнадлежащъ на Азия.

Азобензоидъ и Азобензоилъ. Две органически съединения, които се образуватъ отъ действието на

— 17 -

амоипака върху суровото горчпво мпида.то масло.

Азовско море. Залпвъ на с^веръ ОП» Черно море.

Л 30 реки о-ви. Купъ острови въ Атлантически океанъ, на сЬв.- западъ отъ Африка (на Португа- лия), 250,000 жит. Протокалп, ли- мони, хубави вина.

Азотъ, гръц. Просто ткю, въз- духообразно, безъ шаръ, безъ вкусъ. и безъ дххъ. Образува око- ло четирит-Ь пети отъ въздуха, нъ само въ него животнигЬ не могжтъ да жив'Ьштъ. Отъ тукъ и гръцкото му име, което значи пеживотъ.

Азотъ. Филистимски градъ(сега село Аздудъ), който принадлежалъ на Пудея въХристововрЬме (Вибл).

Азтекв . Име на господствуББП1,ето племе въ Мексико до завоеванието па тая страна отъ псианцит-Ь, подъ началството на Кортеза. на 1519. За цивилизацията на А. и ирЬд- шсственницитЬ пмъ виж. Толтеки.

Азуритъ (лат. отъ араб. азръ, спнь). Минералъ съ небесно-синъ шаръ, с'гьк.1енъ блесъкъ и нера- венъ нзломъ. Химически е съста- венъ отъ м-Ьденъ окисъ, вжгле- кислота и вода. Намира се и у насъ въ сж1ци'11з мЬста, д'Ьто се намира и малахш-ътъ, и има схн1.ото уно- трЬбленпе като него. \

А/(11'-1()1('( 1('с/с1 Г ((/(!( га. Франц. . пословица: Помогни си, та и Боп» да ти помогне.

Айвазовски (И. К.). СъврЬге- нень арменски живописецъ \\ъ Ру- сия, когото па1)пчагь неспорьгь на руското жпвопистно»; род. на 181 7.

Лйджпъ. Градъ въ ]\1ала Азия, юго-ист. огь Смирна, около 35,000 жит. Търгови}гга му втора но важ- ность слЬдъ Смпрнонската.

Айлаптъ, лат. Дърво сродно съ см[»адликага. Родното му М'Ьсто ' Китай и Япония. Сега се развъжда

като дърво за украшение.

Айнтабъ. Градъ въ Сирпя, 20.000 жит.;турци, гръци, арменци.

Айс6ергъ,гфл<. (соб. г^.ледепа планина). Грамадна ледена маса илавашща по ледовитпгЬ морета. Една такъва ледина се простира няколко километра надлъжъ и до 60 метра надъ морската повърхнина.

Айръ. Англ. пжтешественнпкъ по Австралия; откритель на едно езеро около 195 чет. кил. (1840 г), което носи неговото име, и пр.

Айтосъ. Градъ, окол. ц., Бур- газский окр., 3937 жит.

Айхупский договоръ между Русия и Китай, сключенъ на 16 май 1858 въ село Айхунъ: по тоя договоръ лЪвий брЬгъ на Амуръ, като се почне отъ р. Аргунп, минй въ владЪние на Русия.

Акадепикъ. Членъ на академия (учено дружество ^^•ъ това име).

Академистъ. Въспитаннпкъ на академии.

Академически. 1) Който при- надлежи на, или се отнася до, ака- демия. 2) Теоретиченъ. обшъ, кой- то н^Ьма нр-Ьдъ видъ нЬкоя опр11- д'Ьлена и:Ьль: академическо рази- скване па въпроса.

Академически. 1) По начина ио който постжпя академия. 2) Тео- ретично, безъ да се гони практи- ческа цЬль: разисквагь въпроса академически.

Академия, гръц. Философско у- чилнще основано отъ Платона край Атина въ м-Ьстото на Атнпский Г1)а;кданицъ Академа. Сега акаде- мия наричатъ висше учебно заве- дение, Д'Ьто се прЬиодава исклн> чптелно единъ нрI">д^гIп■ъ: военна ак<1де.мпя. дцховна академия, и пр. Слицо академии наричатъ дру- жество наученп или артисти; запр., френската академия СЪСТОИ отъ 40 пзборнц члена, дава награди

2.

— 18

за ус111'..\и въ словсспостьта, п об- народва ЛкадсмиусскиИ р-Ьчьикъ^ зад'ь.т,к1Г1олеиъ за исЬкп фрапцуз- ски иисатсль. Подобни академии за развитие на наукпгЬ и искус- стьата слицеству вагь въ разни стра- ни: Академия 'на паукитЬ, Ака- демия -на изящиитЪ искугтва, Академия па музиката и пр.

А с(1(1сг т сЬг Ь-орро иИо 8(11с. Птал. поговорка: който се катери твърдЬ високо, отива да падне.

Авадия или Нова Шотландия. Гол-Ьмъ полуостровъ въ сЬверна Америка, между Сенъ-Лаврентски залпвъ и Атлантически оксанъ, 200,000 жит., гл. гр. Халифаксг (на Англия).

Акажу. Св-Ьтло червено дърво, което расте въ Южна Америка.

Акалефи, гръц. Единъ разредъ животни които жулятъ като копри- вата при съприкосновение съ т^Ьхъ. Акалисия, гръц. Сраствание на ставъ, поради което не може вече да се прЬгжва (медиц.).

Акантоболъ, грщ. Щипци за вадене вънкашнп н^Ьща паднжли въ рани (медиц.).

А ('((рИе (((I с((1гс))1, лат. Отъ главата до краката.

Авари ди, гръц. Единъ видъ черве.

Акатистъ, гръц. (отъ о, не; ка- ти.не, сЬднв). Церковно пЬнпе въ врЬме на което не е позволено да се с1Ьди.— Акатисъ Богородиченъ, ангелското благовЬп;ение на св. Богородица за зачатието и. — Ака- тистъ Иисусовъ, молитва за гра- хове Иисусу Хрпсту, безъ която не се извършва богослужение.

А (р1(1(гг та/п.^, фр. Съ четири ржц^Ь, спр. отъ двама свпрено.

АкауличесБИ, (гръц. а, безъ; каулосъ, стебло). Названпото, което даватъ на ония растения, на които диетата п цвЬтътъ като че издп-

затъ непоср-Ьдственпо отъ кореня.

Акация, лат. Салкжмъ, едно дърво донесено отъ Амерпка; цв-Ь- товегЬ му биватъ б^Ъли и желти; бЬлата акация има приятна ме- ризма, а желтата не мерип1е.

Аквамаринъ, лат. (соб. зн. .иоу>- ска вода). Драгоц'Ьненъ камень, който по шара прплпча на мор- ската вода.

Акварелъ, фр. (кор. лат. аква, вода). Живопиство върху книга съ водни бои.

Акварий цли аквариулъ, лат. Водовм'Ьстилип1,е, д-Ьто се съхраня- ватъ водни животни и растения.

Акватинта (лат. аква, вода; тинтере, вапсвамъ). Снособъ на гравиране съ кезапъ върху сто- мана и медь, по който отпечата- ните рисунки много прилпчатъ на изработени съ кистца.

Акведувъ, лат. Водоп^)оводъ пр'Ьзъ неравни лгЬста.

А(]11(1(' ро1ог}Ь1(8, .пат. Отъ во- допийцп. (Говорп се за несвЪстно извършена работа, но загатка на единъ Хорациевъ стихъ, който казва, че водопийцигЬ не слагатъ трайни стихове.

Аквипаря, лат. Животни които раждатъ въ вода.

Акеашисъ. Германски калугеръ, комуто приписватъ авторството на 11одражавани>'.то Иисуса Христа (ХЛ'-и вЬкъ).

Акербладъ. (Ж. Дпу). Славенъ ншедски филологъ и старпнарь, ос- тавилъ драгоц'Ьнни съчинения за пзучването на старитЬ паметници, между другитЬ едно писмо върху Египетский надписъ въ Розета, друго върху единъ Финикийски надписъ намЪренъ въ Атина п една бЪлЪжка върху два надписа съ рунически букви намерени въ Ве- неция (1760—1819) въ Римъ.

Акерланъ. (Г-жа). Франц, зна-

4

- 19 —

мениха поетка съ матерпалпсти- ческп пдрп 0813— 1890).

Акефплв, грщ. Безглави. Тъй нарпчатъ 1) изо(5|цо всички без- глави уроди; 2) въ зоол. едииъ разредъ мекотЬлесни животни, като мидптЬ. стридитЬ, и пр.

Авиаловлепсия, гръц. Недоста- тък"ь на .зр-Ьпието, когато синий игаръ се вижда като червенъ. (мг.()иц.).

Акинезия, гръг^. Неподвпжность на гк^есепъ удъ (медиц.).

Акитираиъ, фр. Въ търговията: издътжавамъ.

Акерланъ. Русски градъ въ Бе- сарабия, на Черно море, при устие- то на Днестръ, 45,000 л{ит. — До- говорътъ (допълнптелепъ на Бу- куреп1,ский, 1812) С1а1оченъ тукъ на 1820, между Русия и Турция, обезиечилъ за руси1'1Ь свободното корабоплуване по Черно море, пр'Ьизбирането па влашкитЬ и молдавскигЬ господари по псти- чанието на срока на управлението имъ, възвръищнето правдинптЬ на Сърб ия, въ която турскт*!! войски тр'Ьбвало да държжтт. само крЪпо- стигЬ. АзиятскигЬ граници трЬб- вало да си останжть както били тогава; руситЬ слЬдователно да задържатътурскигЬ крЬности които били завладЬли. Неиспълнението на тоя договоръ отъ страна на Портата причинило войната на 1828, която се свършила съ Одрин- ски й миръ.

Акордирамъ, фр. Нагласява мъ (музикаленъ инструментг).

Акордъ, фр. Бг. муз. съзвучие, благозвучие ; наг.кшено състояние.

Аггпзаге поно зс Ф'/)Ну п}.^1 со- гат Ъсо. Лат. поговорка: никой не е обязанъ да обвинява собеси, осв^Ьнь прЬдъ Бога.

Акя или Сенъ Жинъ д' Акръ. Старата Птолемапда, укр'Ьпо1гь

градъ въ Сирия, 20,000 жпт.; пр-Ь- зетъ па 1191 отъ кръстоносцитЬ; обсажданъ отъ Бонапарта на 1 799 ; турско м^стозаточение на българ- ски политически пр'Ьстжпницп.

Акламацвя, фр. отъ лат. Ра- достенъ впкъ; удобрение съ въс- клицания.

Аклалирамъ, фр. Удобрявамъ съ въсклпцания.

Аклиматизация, лат. Приучва- не на новъ клпматъ.

Аклиматизирамъ, лат. При- учпамъ на новъ клпматъ.

Акоеметръ, гргц. Слухом-Ьръ, ннструментъ за опр'Ьд1>ленпе сте- пеньта на глухотата.

Аколазия, грън^. Вр1^дително см'Ьсвапе па соковетЬ въ човеш- кото гкю (медиц.).

Акоппаниаторъ, фр. Оня, който придружава гласно или съ музи- каленъ инструментъ, пЬш;н1,е или свиряп1е лице или лпца.

Акомпаиииеитъ, фр. Прпдру- нсаване, гласно или инструментално, лице което п^Ье или свири.

Акоппаниралъ, фр. Прпдру- жавамъ н-Ького въ п1Ьяние или сви- ренпе, гласно или инструмептално.

А гошр1г, фр. Въ търг. срЪга,о смЬтка, на смЬтка.

Акопитинъ, лат. Отровно ве- н^ество, което се добива отъ ако- нита.

Акопитъ, лат. и гръц. Отровно расгение, което впр^е въ канаритЬ, отъ дЬто и пмето му.

Акордеонх. Музикаленъ нпстру- менгь изобр-Ьтенъ отъ Дамиана въ ВЬна, на 1829.

А гогр8 ргг(1и,фр. СлЬпип1комъ, сир. безъ да се мари за опасно- стигЬ.

Акрания, грщ. Отсжтствие на Ц'к1ий черенъ ^а главата), шш на частг, ОП. него.

Акреднтивеиъ, фр. Въ да/м.

- 20

дов1фптолопъ: акредитивно писмо.

Акредитивно, фр. Търговски заппгь.

А кредитиряиъ. .0'/'. Д^^вамъ крс- дигь, див1-.1)оинисть, дов1>1)Явамъ; уиълномитивамъ.

Акридофагъ, грщ. Скакалецо- ядри'ь.

Акробатство. Игране, спр. хо- дене и правене мл1чни гЬлодви- женпя, на вжже: Въ прЬнос. см. нрпослЬдователность и лукавство: акробатствого па пагиитЪ поли- тически дЬятеле.

Авробатъ, фр.отъгргц. Играчъ па обтегнато вжже, джамбазпнъ.

Акродонтъ, гргц. Въ зоол. гу- щерь съ ;?л1бп пзраснжли на че- люстния ржбъ. Такъвп еж гуп1,е- рет'1; отъ ста1)ия свЬтъ.

Акролечнъ, ново-лат. Летуще масло, което се добива чр-Ьзъ сухо дкстилиране на глпцерпната и н11- коп лоеве. Отъ него смждштъ о- читЬ и носътъ.

Акромопогрима, гръц. Стихо- творение, въ което всЬкой стихъ подкача съ посл^Ьдната буква на пр1;дидупи1Я стихъ.

Акромоиосилабика, гръц. Сти- хотворение, въ което всЬкой стихъ захван1,а съ посл-Ьднпя слогъ на пр'Ьдпдунщя стихъ.

Акрополъ, гръц. (отъ акросъ, връхъ; полисъ, градъ). УкрЬпление въ старогръцки Г1)адъ, съградено на най-високото мЬсто: Атински акрополъ.

Ак^юстихъ, г2)щ. Краестпшие: стихотворение, въ което началнитЬ букви на всЬкий стихъ, зети на- едно, съставляватъ име, дума, или каквото и да било понятие.

Акръ, англ. Поземна м-Ьрка въ Англия, която е равна на 4050 чет. мет^)а.

АксаЕОвъ (А.). СъврЬмененъ русски спирптъ и ученъ.

Аксаковъ (С. Т.). Русски описа- тел ь и словТшофилъ (1791 — 1859).

Авсаковъ (Л*. С). Русски иу- бл ицисгъ, списатель и а1ов'Ьнофилъ (умр. на 188С\

АЕСвлбантъ, герм. (соб. зп. рп- мень ширитъ). Златни плп сребт>рнп върви, които се турять на еполе- титЬ на пЬкои военни форми.

Аксесуаръ,^/>. Принадлежност!., допълнително н^Ьщо на главно нЬ- П1,о: тоя режимг съ всичкитЬ му аксссуари.

Акеипигъ (гръц. аксини. брад- ва). Едпнъ кремеченъ стътсгепо- лъскавъ минералъ, който се кри- стализира въ видъ на трпст])апни призми, съ тънки и остри краипщ, които н-Ькаксп прплпчатъ на брадва.

Авсвома, гргц. Истина толкова очевидна, че е непотр-Ьбно да се доказва: очевидна истина: ирим'Ьръ: цЬлото е пд-голЬмо отъ частъта.

АНа се! /пЬи1(1, лат. Драмата се изигра. (Посл-ЬднптЪ Августови думи на смъртното му легло).

Автеонъ, гръц. Баснословенъ ловецъ, когото богиня Диана прЪ- обърнжла на еленъ за д'Ьто се осм'Ь- лплъ да рж погледне, когато се кжшЬла съ нимфитЬ си. А. щомъ станжлъ еленъ, раскжсали го соб- ствените му кучета.

Активенъ, лат. ДМствушщъ, Д'Ьятелеиъ.

Автивъ, фр. Всичко каквото едппъ търговецъ притежава, вклю- чително и щото му се длъжп ; въ иротивоположность на пасивъ.

АгИ (аЬогез ]исипс1}. Лат. пого- ворка: свършенитЬ трудове еж приятни.

Актинизмъ (лат. отъ гръц. ак- тксъ, луча). Свойството на сълнеч- нит15 лучп. което произвежда хи- мически пром^Ьнения (фотограф.).

Актпивн (лат. отъ гръц. актксъ, луча). Животно отъ класа полипи.

— 21 -

На гледъ прплпча па цв-Ьте.

Актинолитъ (гръц. ай-г/>сг, лу- ча; лпгосъ, камень). Лъскавата зе- лена разновидность на амфнбола; намира се обикновено въ стъкте- новпднп призматически кристалп.

Актинолетръ (гръц. актнсг, лу- ча; мегронъ, м-Ьрка). ЛучемЪръ, Херпгеловъ уредъ за пзмЬрване нагр-Ьвателната сила на сълнечни- тЬ лучи,

Автипография, гръц. Описание лучпт-Ь на светлината.

Актове, лпт. 1) Документи. 2) Записки на учено учреждение.

Актуалевъ, лат. Настоящъ; дЬйствителепъ. Отъ тука и акту- алность — настояще състояние; дМ- ствителность.

АсШт С81 йс гсриЬТи^ лаг. Пропаднж държавата.

Автъ, лат. 1)Д1'хТ0, постдпка: извършихме актъ отъ справсдли- вость. 2) Докумонтъ, писмено по- становлепие илп р-Ьн1ениенавласть; законъ, указъ. 3) ДЬйствие въ те- атрална ипеса.

Актъ на училище. Тържествено събрание въ учебно заведение, кога се С1члючватъ годпнпгитЪ испити; въ това събрание се държжтъ слова п раздаватъ награди и свидетелства или дипломи.

Актйоръ-триса, фр. Д-Ьйству- 1ЖП1е лице въ театрално предста- вление.

А(/1((( 141(10, лат. Ракия; сппртъ.

А(1иа рит, лат. Въ аитск. нрЬ- варена вода (дистилирана).

Л^кНа поп с<1])И )111(>>'са8. Лат. пословица: Орелъ мухи не лови.

Акула, исланд. Една лакома ри- ба 0ТТ1 разреда на хреп1,'{;лпнгЬ. Тя живЬо н'1, морета, и се намира въ всички'Н1 освЬнъ студенптЬ мо- рета. НЬкои видове ех много го- леми, и всичките еж плътоядни.

Акупупкгур», лат. Лекуване

болесть чрезъ втпкапе иглп.

Акуратеих, лат. Тоу^нъ/]()^ тука п акуратно — тшф^/и^Ьку- ратность — точность. 1^'' /"

^А си8р1с1е согопа. л^'т. Корона отъ копието, спр. с^а^ отъ военни подвизи.

Акустика, гръц. (отъ акуо, слу- нхамъ, чувамъ). Учение за звука.

Акустически, гръц. 1 ) Който се отнася до акустпката. 2) Който изисква пазяне законите на аку- стпката.

Акушерство, фр. Бабувапе.

Акушеръ-ка, фр. Родопомага- теленъ лЬкарь или лекарка, ле- карь или лекарка искусна въ ба- буването.

Акхо. Сегашнпй градъ Акя или Сенъ Жанъ д' Акръ (Библ.).

Акцентувамъ, лат. 1) Поста- вямънадъ думи знаковегЬ на ударе- ние. 2) Правилно пропзнасям'ь думи.

Акцеитъ, лат. 1) Ударение падъ дума. 2) Особепость въ изго- варянето и самото изговаряне.

Акцептаптъ, лат. Лицето, което щшима испланщнето на полица.

Акцентувамъ, лат. Припмамъ исплаищното на полица.

Акцептация, лат. Припмане по- лица, спр. прплагапе на некв над- лежнпй подписъ. чо па означеното врЬме И1е се заплати.

Акцидентъ, лит. Злочеста слу- чка.

Акцизвпъ, фр. Който се отнася до акцпзъ.

Акцизъ, фр. Потребптелепъ па- логъ, непрямъ палогь на произве- ден пя.

Акциопа, лат, Вгг.к. Аукционъ.

Акционерно дружество. Дру- и{есгпо основано съ обтцъ каппталъ съгласно съ особенъ уставъ. Ка- пп талътъ за такъво дружество се ст>бпра като се пздаватъ отъ дру- жеството книжип билети илп сви-

22 -

хЬтелства, на които о означено едно количество пари. ВсЬко свидетел- ство служи като едно обя:зателство, но което лпцето, което п» влад'1'>е, участвува въ печалата п загубата на основния капиталъ. Тия свидЬ- тслства се наричагь акции, дЬлове.

Акционеръ, Фр. Лице, което при- тежава една или по-вече акции въ едно прЬдприятие.

Акциулъ. Виж. Азио.

Акция, фр. 1 ) Участие въ едно прЬдпрпятие ; доказателството за него. 2) ДЬйствие. постжпка.

Акъ-Каджнларъ. Село, окол. п.. Силистренскпй окр., 914 жпт.

Акъ-П8ланга. Градецъ въ сЬв.- западна Сърбпя. Турцпт-Ь смазахж тамъ, па 27-и Юпия 1876, дЬсното крп.ю отъ сърбскпта войска, ко- мандувана отъ Генерала Черняева.

А/. Химически знакъ на алю- миний {((1 11)11 (ппт). А-ла (фр. а 1а). Употребява се ко- гато се пека да се изрази сходство съ единъ ир-ЬдмЬтъ. Запр. а-ла турка — по турски, съгласно съ тур- ския обичай; а-ла франга — собств. зн. по френски, а се употребява въ смпсчтъ на по европейски, спо- редъ европейски обичай; а-ла Би- смаркъ — по Бисмарковски начинъ, като Бисмарка.

Алабапа, 1) Една отъ Съеди- нените Държави, стол. Монтгомери, 1,300,000 жит. 2) река въ Съе- динени Държави, 1360 килом.

А 1(1 ЬсПе ^(оИс, фр. Подъ зве- здите, подъ отворено небо.

А 1п Ьоппе кеиге, фр. Добъръ часъ, на добъръ часъ!

Алавастръ, гръц. Баровъ белъ камень, сгодно употребя емъ за пз- вайкп п архитектурни .украшенпя. Въ старо време се употребявалъ п за правене скдове.

А 1а (/исггс соттс а 1а диегге, фр. Въ войната е въ войната, спр.

тука нема шега, пЬма поела бленпе, не се гледа хатъръ; тукъ се върши пщго се чака да се вършп.

Аладинъ. Господарь на асаси- ните плп, по-право, хантшпнитЬ въ Сирия, въ ХШ-п векъ. Стра- шепъза мюсюлманските и христян- скигЬ крале, той ги карал ъ да му прапщгь богати дарове. Само фран- цузскпй краль Свети Лудовикъ не му се боялъ и принудилъ го да му испрати поела нницп, когато отиигелъ въ Палестина.

А 1(1 сатрацпс. фр. На село; извъпъ града.

Алалия, гр7,ц. немота, несно- собпость на човека да говори (ме- диц.).

Аламбикъ, араб. Едпнъ уредъ за иреваряпе. пзвестенъ меиау на- рода съ името ламбики.

Аламетъ. Мпнералъ отъ впда на ппроксена.

Аландски архипелагъ между Швеция п Фпиландпя, съставенъ отъ около 300 острова плп остров- чета прпнадлежанщ на Русия, (25,000 жит.).

Аларикъ I. Вестготскпцарь,опу- стоишлъ Пстокъ. нашествувалъ И- талия п ограби.тъ Римъ (410).

Аларикъ II. Вестготски царь, победенъ п убптъ отъ Кловнса въ Галия (507)'

Аларма, фр. Тревога; прпзпвъ.

Алармистъ. фр. Распространи- тель на тревожни атухове : отъ тука и алармистически: алармистиче- ски слухове.

Аляска. Едновременша Русска Америка; пространна ледена земя, въ северозападния край на Северна Амерпка. Тая земя куппхх Съе- дпненпте Държави отъ Русия за 7,200,000 долара. Насел. 55,000 жпт.

А 1а Та1и//е, ^^о.По Тартюфскп, като Тартюфа, спр. лицемерно.

- 55 -

Албалопга. Най-старпй градъ пи Лациумъ, съиерппкъ на Римъ.

Ал6ани.С'Ьдали1цсто на централ- ното ущшвленпе на държава Ню- Уоркъ, Америка, на Хждсжнъ; на- сел. 90,000 жпт. Едннъ отъ най- търговскитЬ градове, като стова- рпн1е на стокп, на СъедпненпгЬ Дъри;авп. Той е цент1)ътъ, въ който се ср'Ьп1агь н-Ьколко жолЬзннцп, които го свръзватъ съ Ню-Поркъ, Бостонъ, Бхфало п други важни градове. Числото на корабптЬ на неговото пристании1е е отъ 600 нагор'Ь, отъ които само параходитЬ еж оть 100 нагор-Ь.

Албапия или Арнаутлукх. 06- ласть въ Европейска Турция, на Адриатическо море; простира се отъ Г)(»сна и Черна-гора до гръц- кигк ирЬдЬли; гл. гр. Шкадра, Я«««о; насел. около 1,000.000 жит. Горни или сЬверна Албания съот- в^угствува на Илирия въ римско В1)Ьме, и долна или южна Албания съотв-Ьгствува на стария Ениръ. Албанцит'1; наричагь себеси Шки- петаре. ТЬ еж потомци на старигЬ илирийци, см'1>сени съ гръци и аювЬне, ТЬ сй; цолу-цинили:^(1вани планинци, откровени кьмъ прия- тел ь, мъстптелни къмъ неприятель. Т1". СД1 ностоинно на оржжие, и еж пб-п|1'Ьдадени на обнрачеството и ра;юойничеството (Угколкото на ско- товъдст]юто и земед^ктието. Т'Ь жи- в^Ьшгьвъ постоянна анархия; всЬ- ко село воюва съ съседното си село, и дори разнитЬ квартали на сж- щия градъ еж въ взаимни вра- ждебни отноп1ення. Едно врГ.мо Ал. били всичкигЬ хрисгяпе; сл'Ьдъ смъртьта на иосл'кдпий пмъ гла- ватарь, геройтъ Скепдербей, и по- корението имъ оп> ТурцпгЬ, го- .тЬма частг. стаижли мохамедапци. Лл. еж иодйчепи па нЬк(»лко пле- мена: гегиг11, чиито главни гра-

дове еж : Шкодра, Дулчпно п Ду- рацо; тоскит-Ь, въ Бератъ и Ел- басанъ; лпапитЬ въ планинитЬ между Тоске п Делвино ; бицанитЬ, на югъ; СулиотпгЬ, въ Сулпското окржжие; и ФжнтигЬ или ЗГирди- тит-Ь, сир. храбригЬ, които ех всЬ- кога готови съ оржжие въ ржка да бранйггъ свободата си и в-Ьрата си (Рпмокатолпческата), на с^Ьверъ, между Черни Дринъ и морето.

Албертъ. Име на н-Ьколко гер- мански императори (1248 — 1439).

Албертъ Велики. Германски фп- лософъ и богословъ, монахъ и за малко врЬме владика, сл'Ьдъ което се оттеглнлъ въ Келнския си мо- настирь и се посветилъ на кни- жовни занятия. Най-важното му съчиненпе еж неговитЬ комента- рии върху Аристотеля (1193 — 1280).

Албертъ (Книзь). Синъ на Ер- неста, Саксъ-Кобургъ-Готски хер- цоп,, сжнржгъиаангл. царица Вик- тория, оженилъ се за неш въ 1840, ириелъ английското поддан- ство, и билъ назначенъ фелдмар- шалъ п частенъ съвЬтнпкъ. Обич- ппй му хараьтеръ, покровителство- то, което давалъ на просв'Ьп;е- ние'1"о и искусства та, и най-вече са- моотрицанието му го направили иопуляренъ на англичанегЬ. Единъ величествепъ паметпикъ му е из- дигпжтъвъ ХайдъПаркъ, Лондонъ (1819—1801).

Албигенци, оть градъ Алба, въ Франция. Религиозна секта въ I края па ХИ-п вЬкъ въ южпа Фран- I цпя, която пе доиу1цала сжм1,еству- вапего вьскръсенпе на мрът- витЬ и рай и ]1ъкълъ. Пана Инокентий 111 заиов1далъ противъ неж кръетоносенъ походт^. който ьж п иетребплъ.

Албииизмх, лат. ПГарътъ, крас- ката иа албипоса.

- 24 —

Албиносъ, порт (отъдума, която значи бЬяъ). ЧовЬкъ съ токо-речи ОЬлл оть ровдепие коса и съ си- пп. о»ш.

Албиопъ. Старото ПМС на Аиглня.

Албитъ, лат. УуЪлъ полски шпагь.

Албомт, лат. 1) Сбирка отъ портрети, или отъ рисунки, която прилича па подвързана кнпга. 2) Книга отъ неписани листа, па които приятеле па притежателя п запи- сватъ за споменъ по една мисъль.

Албукеркъ. Зпаменптъ порту- галски мореплаватель, основатель па португалското мощество въ Пн- дии (1453-1515).

Албумипурия, яат. Болезнепо отд-ктяпе па бЬлтъка въ пикнята.

Албу11ИПъ,^^ат.Ве1цество сходно съ бЬл'1-ъкъ отъ яйце: бЬлковина.

Албуфера. Пспаяско блатище, блпзу до Баленцпя; фрапц. мар- пшлъ Сюпш побЪдштъ тамъ англи- чапет-Ь на 1811.

Алгебра, араб. Наука да се прЬ- см^Ьтатъ величини, сматряни изоб- що, съ букви и знакове, вмЬсто съ цифри.

Алгебристъ. Чов-Ькъ, който знае алгебрата.

Алгебрически. Който принадле- жи ]1а, пли се отнася до, алгебрата.

Алги, лат. Водорасли: една че- лядь растения, които растжтъ въ водата, най-вече въ солената вода. ЛлгптЬ служатъ за торъ. Отъ т1;хъ искарвагь сода, потаса, иодь.

Алгология, лат.-г-рьц. Часть оть ботаниката, която разглежда водораслитЬ.

Алголъ. ЗвЬзда отт, 2-ра вели- чина въ съзвЬздието па Персея; нарича се и ]\1едузппа глава.

Але п ретуръ (билетъ за — ), фр. Билетъ за отиване и врън1,ане, зетъ о'1-ъ параходъ, желЬзница, трам- вай, и д. т.

А1г<1 /((г1(1 г.ч{. Виж. ^ас1а свЬ а1си (буква Я).

Алевроиетръ (гръц. алеври, браниш; метропъ, мЬрка). Уредъ за опрЬдЬление става ли едно бра- шно за хлЬбъ.

Алеи, фр. Пжтека между два реда дръвеса.

Алено Паша. Виж. Богориди.

Алексапдрета, турски Искеи- де.рупъ. Азпятско-турски градъ, на Ср-Ьдиземно море, на сЬв.-западъ отъ Халепъ, на който е приста- нището. Пр-Ьвъсходно пристанище.

Александрийски стихове. Ше- стостжпни ямбп съ ритми. Така се наричатъ, защото еж, били упо- трЬбени пръвъ пжть въ една по- ема за Александра.

Алеко [Пваницовъ] Конставти- новъ. Български литераторъ, ав- торъ на обширно изв^ЬстнитЬ кни- жки До Чикаго и пазадг и Бай Гаию— плодъ на впечатления до- бити отъ пжт}'ването на автора имъ до изложенията въ Паризъ (1889). Прага (1891) и Чикаго (1893). А. К., родепъ въ Свипшвъ на 1863, добплъ първоначалното си образование отъ домашни учи- теле Ем. Васкпдовича и Янка Му- стакова. Сл^Ьдъ това, той се учплъ въ Свпщовъ и въ Габрово, и свър- шплъ курса на реалната гимназия въ Нпколаевъ и па юридическия факултетъ въ Одеса (1885). По завръщането си въ България, той служи 4-5 години въ София по сждебното ведомство ; уволненъ, той се залови за адвокатурата, и предаде се по-особепо на литера- турни занятия. Писателството му започнжло он1,е въ ученпческиД му жпвотъ : БЪ Габрово той съчинплъ Д'Ьтскп стих(.)ве : въ Одеския уни- верситетъ той пздавалъ, съ сътруд- нпч:еството на приятеле, едно юмо- рпстическо ржкоппсно вЪстнпче и

*

— 25 —

писалъ пжески за ученическата сцена. Една негова комическа по- смнца ПЬсепь за Дламень-Теня и Слободъ Маджара, издадена на 1 882 огь Л. Ю. Райковъ въ Сви- щовъ, е написана въ първата го- дина на университетския му жи- вотъ. Той обнародва въ стихове първи ц^Ьли пр^Ьводи на поеми отъ НуншинаиЛермонтова — Полтава, Бахчисарайский фонтапъ и ВЪг- лег1^ъ и демонъ (последната нр-Ь- ведена съ участието па П. П. Сла- вейкова), Тартюфъ, комедия въ стихове отъ Молиера, 1с Ра1гг отъ Франсоа Копе и др., печатани въ сипе. Се. Елимептъ. СтатиитЬ Па- зи Боже слЬпо да прогледа въ Фотиновския юбилеенъ сборнпкъ и Изъ миналия животъ на Сло- венска БесЬда еж отъ неговото перо. Негови еж едно число под- листницп въ Соф. в. Знаме, както и нЪколко стихотворения, Чергаре, носма отъ Пушкина, и расказчето Отъ много умъ (въ сипе. Българска Сбирка). А. К. е писалъ и въ сипе. Мисъль, Български прЪгледъ, и др.

Александрия. Египетски градъ, на СрЬдиземно море, основанъ отъ Александра Велики въ 332 пр1>ди Р. X.; 230,000 жит.

Алексапдръ. Име на 8 папи, отъ които най-зпаменптпй е, може-бп, Александръ У111 (1655 — 1667), въ борба съ ф])анц. краль Луи XIV.

Александръ Велики. Македон- ски царь, еипъ па Филипа и Олпм- ипя, дъп1,еря иа Нептолепа Епи))- скп; роденъ въ 356 нрЬдн V. X.; въспитанъ отъ Аристотеля; въца- рп.1ъ се па 20-годпп1на възрасть, въ 336 ; едипъ о'1'ъ пай-великит'Ь нтхчконодии на сп'Ьта. А. отъ рано заявплъ своята жевда за величие. Баищнит-Ь му иобЪди го оиечаля- вали. Той едижигь извикалъ : «Ба- ща ми не ще остави нищо за мене

да сторш». Той откакъ покорилъ Гръцпя, накаралъ да го прогла- сштъ въ Коринтъ генералисимъ на елинит-Ь и прЪшнжлъ Хеле- споитъ (Дарданелски протокъ). Той поб^Ьдилъ ДариевитЬ войски при Граника (334) и Иса (333), пр-Ь- зелъ Тиръ, Сидонъ, и пр., завое- валъ Египетъ, поа!^ като пр-Ьми- нжлъ Евфратъ и Тигръ, спече- лилъ надъ персянетЬ р-Ьшителна ноб^да при Арбела (331). Сл^Ьдъ това, той стЬдвалъ да върви на- пр-Ьдъ, ир-Ьзелъ Вавилонъ, Суза, Персеполъ. Въ 329 ир^дн Р. X. А. стигнхлъ до най-далечнитЬ по- знати пр'Ьд1ю;и на с/Ьверпа Азия, и иоб^Ьдилъ скититЬ. На другата година, той покорилъ ц^ла Согди- ана, и оженилъ се за Роксана, дъ- щеря на Оксиарта, согдиански пъл- ководецъ, която минувала за най- гол'Ьмата хубавищг въ Азия. Въ 327 А. ир-Ьминжлъ Пндъ, поб^дилъ Пора, който хМ^' стаижтъ съвьзникъ, пустаиовилъ въ оная часть отъ Пн- дпя, която сега се нарича Пжнджабъ, гръцки поселення. СлЬдъ това, той желаялъ да се отправи за Гангъ, нъ въ Вавилонъ умр-Ьлъ отъ огне- ница иа ЗЗ-годпшна възрасть (323). ТЬлото му се поставило въ зла- тепъ ковчегъ въ Александрия, отъ Нтоломея, и божески почести му се отдавали, ие само въ Егииеп., а п въ други страни. А. не е само нроливалъ кръвь пр-Ьзъ живота си. Той и расЬвалъ гръцкото знание всждЬ, дЪто отивалъ, и основалъ гръцки кралства въ Азия, които атЬдвали да сжп^ествуватъ съ в^Ь- кове. Нему старий св'Ь1'ъ дължалъ много о'!^ нозна1гаята си по геогра- (1)ията, естествената история, и пр. НТ.КОП Александрови духовити изречения по разни случаи се ср'{'>щат'ь често въ книжнината: 1) Да не бЪхъ Александръ, же-

- ^6

лалъ бихь да сгмг Диогенъ, Але- ксандровъ отговоръ на геисралитЬ, които го окржжавали и които о- станжли смаяни отъ почестигЬ, които иоказа.1ъ на знаменптия кп- НИКЪ; 2) Александровото расичане па гордиевия в мзелъ (в. Гордиевъ в&зелъ); 3) // азъ, да бЪхь Иар- мепиопг, Александровъ отговоръ на тоя генералъ, който го съвЪт- валъ да приеме Дарпевото предло- жение Александръ да владЬе Азия до Евфратъ, като му казвалъ : азъ бихъ прпелъ, да бЬхъ Александръ; 4) Най-достоинип, отговорътъ кой- то Александръ, па смрътното сп легло, далъ на приятелегЬ сп, ко- гато го попитали, кой да наслЬди империята му. Сл-Ьдъ много сму- тове, неговит^Ь генерали припознали за царе слабоумния Арпдея, Фплн- повъ синъ отъ Филпна, п Алексан- дровпя посмъртенъ синъ отъ Рок- сана, като подйдили областитЬ по- между си, подъ името сатрапи. Пердика, комуто А., при смъртьта си, пр^Ьдалъ пръстени си, станж^1Ъ пазитель на царегЬ прЪзъ мало- VтЬтието пмъ.

Александръ (.йванг). Български царь, прЬемник-ьтъ па Стефана Шишмана П, който, ир^Ьдп смъртьта си, разд'Ьлп.1ъ царството сп поме- жду сиповегЬ сп Ивана Шишмана, Теоргия Страшимира п АсЪня 1Т (1331 — 1365).

Александръ Невски. Русски юнак-ь и снетоцъ. роденъ въ Вла- димпръ въ 1219, синъ на Вели- кия Дукъ Ярослава Новгородски. За да брани държавата, която би- ла нападпжта отъ всп страни, ба- н;а му папуснжлъ Новгородъ. като оставилъ управлението на спновегЬ сп Теодора и Александра, първпй отъ които скоро почпнжлъ. Алек- сандръ противостоялъ на непри- ятеля, ала пакъ Русия била при-

нудена да стане васална на монго- лит!! въ 1238. А. тогава се билъ да брани западния прЪд1к1ъ отъ дан- цигЬ, пшедит^е, и тевтонскит-Ь ри- царе. Той добилъ прЪзимето Нев- ски, поради блескавата си поб^Ьда падъ пгведит^к въ 1240, на Нева, въ мЬстностьта, дЬто е днесь С. Петербургъ. Въ 1243, той разбилъ Ливонскпт-Ь рицаре, които били по- будени отъ папата да пападнхтъ русигЬ като еретици. При смъртьта на баща си (1247), той станжлъ Великъ Дукъ. Нъ до края на жи- вота си, той останжV^ъ васалъ на татарегЬ или монголптЬ. Той ум- рЬлъ въ 1263. Петръ Велики ио- челъ паметьта му като съградилъ великолЬненъ храмъ на местото, д-Ьто той билъ разбилъ шведитЬ, и като основалъ рицарски орденъ Александръ Невски.

Александръ I, род. въ 1777, русски царь въ 1 801 , умр. въ 1825, борил7> се срепщ Наполеона I ; —Александръ II, русски царь. на- слЪдплъ банщ спНпколая въ 1855, унищожи робството въ държавата сп въ 1 863, освободи България въ 1877, п умрЪубитъ отъ нихилисти въ 1881 ;— Александръ III, русски царь, наслЬдп бапщ си Александра П въ 1881, и умр1^ въ 1894.

Александръ I. Синъ на Мнла- на I, род. въ 1876, сръбски к-раль отъ 1889.

Александръ Северий. Римски императоръ (208 — 235).

Александръ (Сжръ Дженмсъ Ед.). Английски пжтешественикъ, пслЪдователь въ земята на Намав- ка, юго-нсточна Африка (1836 — 7).

Алекси й. Име на 5 византий- ски императори. Алексий I Комненъ (1081 — 1118), съвр-Ьмепнпь-ъ на първия кръстоносенъ походъ; — Алексий III (1195—1203) пспжденъ отъ кръстоносцитЬ; — Алексий IV

-27 -

Дукасъ, сваV1енъ отъ пр^Ъстола отъ кръстоносцпгЬ въ 1204 (виж. Бал- дуинь).

Алексий Михаиловичъ. Русски краль (1045— 1С70\ баща на Пе- тра Велики; наслЬдолъ баща си и се борилъ противъ казацитЬ, по- ляцигЬ и шведпгЬ ту съ сполука ту безъ сполука.

Алевсий Петровичъ. Синъ на Петра Велпкп, род. въ Москва въ 1 695. Протпвникъ на бащиннтЬ си реформи и водитель на старата русска партия; той бплъ обвиненъ въ пр1>стж1иенпето нзм-Ьна къмъ прЬстола и осхденъ на смърть (1719). Той бплъ помилванъ, нъ умр-Ьлъ на утр'Ьшния день въ за- твора, и смъртьта му но пзглежда яко естествена.

Алексинацъ. Сръбски градъ, на Морава. Сърбит-Ь, които обяви- хж война на Турция въ 18 юнпя 1 876, бидохх разбити тамъ отъ тур- цит-Ь въ края на августъ сжпщта година. Ечпа втора битва, при Делиградъ, близу до Алексинацъ, биде твърд1; кръвопролитна : тя ко- стува по-вече отъ 3,000 дути на сърбитЬ, които не можахж да на- каратъ турцптЬ да нануснжтъ по- зициитЪ си. Сключений мпръ на 19 февр. 1877 между Портата и Сърбия задлъжи тая дър;кава да срине ЛлексинацскитЬ укрЬнления.

Алекто, гръц. Една отъ тригЬ Ф5ТПП.

Алемберъ ('д').Фрапц. сппсатель, философъ и математикъ, отъ крг1- га на енцик.1опедистит'Ь (1717 — 1783).

Алепи. Варварски пародъ, който подъ пр'Ьдводителството на гла- ватаря си Гондерика, мпнжлъ прк^ъ Панонпя (Унгария) и Германия, въ Галия, таьжопустопгилъ въ 406, и самъ б1Ь1ъ унип1,оженъ въ Испа- ния отъ ВестготигЬ (419).

А леутвйсви о-ви. С-Ьверно-аме- рпканскп архппелагъ, между Бе- рингово море и Тихи океанъ (на Съединени Държави).

Алжирия. Франц, колония въ сЬверна Африка. Насел. 3,900,000 жит. (огь които 500,000 европейци; останжлитЬ берберп, кабплп, араби и пр.). Здравъ кхиматъ, богати гори и рудници, всЬкаквп произведения. Гл. гр. Алжиръ, важно пристанище на СрЬдиземно море, 82,500 жит. До 1830 Алжирия се е намирала въ завпсимость отъ Турция.

Алзасъ. Германска область, при- съединена на Франция въ цару- ването на Лудовпка Х1У, и сл^дъ два вЬка отнета, наедно съ Ло- ренъ, отъ Германия (1871). Насел. Алзасъ-Лоренъ 1,550,000 жит.

Али. Братучедъ и зеть на Мо- хамеда, халифъ на арабитЬ отъ 656 до 660.

Алианца, отъ лат. Дружество.

АНа 1еп1ппс1а (-'ш е8(,лат. Другъ способъ тр-Ьбва да се опита.

АПа8, лат. Пнакъ, другояче.

Алиаска, ГолЬмъ полуостровъ въ сЬверна Америка, на юго-западъ отъ Аляска.

Али бей. Кавказецъ, испърво робъ, послЪ главатарь на мамелю- китЬ и единъ отъ 2А-'Л бееве които управлява^ш Епшетъ. Въ 1766, той заграбилъ властьта въ Кайро и се прогласплъ султанъ на Еги- петъ и независпмъ отъ Турция. Скоро сл-Ьдъ това, той прЪзелъ и о^>абилъ Мека и нр-Ьдприелъ да завоюва цЬла Сирия. СлЬдъ н1Ь- колко побЬди въ Сирия, той билъ прЬдаденъ огь успновения си синъ Мохамеда, заробенъ пуби1'ъ(1773).

^.//7'/ (алиби) [лат. другадЬ]. Юридически торминъ, «Да докаже нодсжднмий своето — », значи да дока-же, че въ врЬмето, когато се е извръшвало въ извЪстпо м1Ьсто

— 28 -

прЬстжплонпето, въ което се обви- нява, той се е намиралъ въ съв- (гЬмъ друго М'Ьето. отд^Ьто нпкакъ не е могьть да п:]вър11ш това прЬ-

СТ,'Ь11Л('1П1<\

Алнгаторъ, исп. Американски крокоднлъ. Алигиери. Впж. Данте.

Л1/':и& ()1)1ппит (гиь тзашй. Лат. поговорка : добр-Ь е да се пол- зува чов-Ькъ отъ лудостьта на дру- гигЬ.

Алиепацвя, лат. 1) Отчужде- ние имотъ. чрЬзъ продажба или другояче. 2) Умопобръкване, лу- дость.

АИст 1с))}рог\8 ^1ог<'8^ Лат. по- говорка: цвЬтя отъминжлото вр-Ьме.

Аликвантенъ, лат. Въ матем. който не д-Ьлп едно число безъ остагькъ.

Аликвотенъ, лат. Въ матем. който дЬли едно число безъ оста- тъкъ.

Алилуиа, евр. Хвал-Ьте Господа!

Али паша. Отличенъ турски държавнпкь съ европейско обра- зование; регенть на царството пр1Ьзъ султанъ Азисовото посЬще- ние въ Паризъ (юн, 1867) и н1Ь- колко пжти Велпкъ Везирь н Ми- нистръ на ВънкашнигЬ ДЬла; Щ)'Ьдставптель на държавата си въ Лондонската конференция, която разреши русския въпросъ относи- телно отварянето Черно море за русски военни кораби (1870) А. п. разр-Ьиш бъ^тгарскпя церкове1гь въиросъ чрЬзъ издаването су.тган- ски ферманъ, дод-Ьто гръцката па- трпаришя още отблъскваше бъл- гарскигЬ искания (1870, февр. 28). А. п. имаше ма.тькъ расгь съ не- внунтителна вънка1пность (род. въ Цариградъ на 1815, умр. на 1871 въ сжищя градъ).

Али паша Янински. Свир1)1гь д лукгшъ а.1банецъ, който завла-

дклъ Албания и се прочулъ по бес- чов^чието си. Той се намиралъ ужь въ завпсимость оп. Високата Пор- та, а два пжти влизалъ въ съвкзь съ Наполеона: първпй пжть, слЬдь Наполеоновото разбиване въ Еги- петъ, прибра.1Ь френскит-Ь владе- ния въ Албания (1798); вторпй пжть, като не добилъ ожиданото отъ Наполеоновото влияние на Тплзптския миръ, ВVтЬзълъ въ съккзъ съ англичанетЬ, които при- съединили на влад'Ьннята му Перга, на крайбрежието на Албания; п6- сетн-Ь Али паи1а свързалъ сноше- ния съ гръцкпт-Ь въстанници. Н'Ь- колко паши се пспрашали протпвъ него, ала той имъ стоялъ на срепщ; най-сетн-Ь, той се пр^далъ срешу кле- тва, че животътъ п пмотътъ му не ще се закачжтъ. ВъпрЬки това, той бплъ удушенъ (1741—1822).

Алис^нъ. Английски исторпкъ (1792—1867).

Алифа, грьц. Варено ленено ма- сло, което употрЬбяватъ жпвопис- цигЬ п бояджпитЬ.

Алка, лат. Птица отъ ра.зреда на плавачит1Ь. Жив^е покрай мор- скпгЬ брЬгове на сЬверното по- луктжбо.

Алказаръ. Пме на палатите строени отъ маврпт1Ь въ Испания.

Алкалий, араб. \алкалщ соле- ница (едно растение)]. Отъ това растение арабиг^ вадили сода. Сега името алкалий е станжло родово название; то се дава на н1;коп минера.1нп окиси (потасата и со- дата); на ампака и на н1^коп ра- стителни екстракти (хпнпнътъ, морфинътъ, никотинътъ и пр.). Тия вепшства, като се съедпняватъ съ кислотптЬ, образуватъ со1п. Пб-вечето отъ тЬхъ еж силни отрови.

Алвализация, отъ д. алкалий. Въ хам. приготвяне алкалическа

29 —

или лугова соль.

Алкализирапъ, лат. отъ алка- лни. 1) Обръпцшъ въ луга. 2) Раз- вивамъ алкалическитЬ свойства на едно вещество.

А лкалипетрия, араб.-гръц. Онр-Ь- д11ление количеството луга въ про- дажната потаса и сода.

Алкалиметръ, араб.-гръц. Уредъ за онрЬд^Ьление количеството луга въ продажната потаса и сода.

Алкаличвсви. Който има свой- ството на алкалпигЬ.

Алкалоиди, араб.-гръг^. Расти- телнптЬ алкални, спр. добптнт^Ь отч. растения алкални, като морфи- нътъ и пр.

Алкана. Едно дръвце, което ра- сте въ троинческитЬ страни, п дава алканенъ коренъ, който се употрЬбява за вапсване нЬкои ве- П1,ества.

Алканинъ, лат. Червената боя на алканния корень.

Алкеевъ стихъ. Единъ впдъ стихъ, изобр-Ьтенъ отъ гръцкия поетъ Алкея, има сл'Ьдння видъ:

Алкей. Гръцки поетъ (604 ир-Ь- ди Р. X.).

Алкеста, сжпржга на Адмета, тесалийски царь, склонила да умре за сжпржга си и била въскръсена отъ Херкулеса {басносл.).

Алкивиадъ, (450—404 пр'Ьди Р. X.). Знаменитъ Атински пъл- ководсцъ и нолитпкъ.

Алкидъ. Гръц. пр^коръ на Хер- кулеса.

Алкшвна. Амфптрионова жена, майка на Херкулеса (басносл.).

Алклеопъ Кротонски. Гръцки ученъ, пръвъ раснчалъ животни съ научна ц11ль, 500 г. ирЬди Р. X.

Алкораиъ или коранг, араб. Све1цената книга на мохамеданетЬ.

Алкохолизиранъ, лат. огь ал- кохолъ. Обръ1цамъ въ алкохолъ

(спиртъ) ; см^свамъ жпткость съ спиртъ.

Алкохоликъ. Пияница.

Алкохолическв. Който съдържа алкохолъ.

АлЕохолометръ. СниртомЬръ.

Алкохолъ, араб. Безводенъ сниртъ.

Алкюинъ. Английски ученъ, повпканъ въ Галия отъ Карла Ве- лики (735—804).

Аллахъ, араб. Името на Бога у мохамеданегЬ.

Аллеганисъ. Планинско бърдо въ сЬверна Америка (Съединени Дър- жави;.

Аллегористх, гръц. Писатель, или говоритоль на аллегорин; пно- сказатель.

Аллегорически, гръц. Пносказа- теленъ: говори аллегорически.

Аллегория, (гръц. отъ аллиго- ринъ, говорж друго н'Ьп;о).Пносказа- ние, сир. друго казване; съ други думи, едно да се казва, а друго да се разбира; запр. въ една басня, подъ видъ на едно нропшествпе съ жи- вотни или бездушни сжщества, ние разбираме нЪкоя постжпка на людетЬ.

Аллегри. Виж. Кореджио.

Алма. Кримска рЬка ; побЬда на французигЬ надъ русигЬ (8 Септ. 1854).

А1та-та1ег, лат. Благодатна майка. (Съ тия думи студентигЬ нарпчатъ своето ви1не училище).

Алианахъ, евр.-араб. М-Ьсецо- словъ, слицото, каквото е календарь.

Алландинъ. Псточенъ или бла- городенъ гранатъ. Той е прозра- ченъ, и се употр1>бява като дра- гоцЬненъ камень, СрЬпщ се на кристали. Името си добилъ отъ единъ градъ съ това име въ Карпя, д-Ьто се иа>гЬрилъ най-наирЬдъ. Добива се и па о-въ Цейлоиъ, въ Индия п пр.

- 30 -

Алманзоръ, 1) Лбаспдски ха- лииь, осионатель на Г)агдадъ, въ 702. |2) ;3паме1пггь пълководецъ на пспанскигЬ маври (9;39 — 1001).

Алмеида. 1То})тугалски адми- рал'ь, първий иодкраль на Индпя (ум. на 1510;.

Алмквистъ (Карль). Шведски сппсатоль. авторъ на много учеб- нпнн п романи (1793 — 1866).

Алмоади. Мюслюманска дина- стия въ Африка и въ Испания отъ 1129 до 1273.

Алморавидв. Мюслюманска дп- настпя, която царувала нр-Ьди ал- моадитЬ.

Алоготрофия, гръц. Несъраз- м^Ьрпо хранене частнтЬ на т-Ьлото.

клое,гръц. Сарх-сабуръ; расте- ние съ тлъсти и сочни листа, което дава сабура.

Алоипъ. Единъ а^тколоидъ, кой- то се добива отъ алое.

Алоксапъ, гргц. Вещество, което се образува отъ дЬйствието на сил- на азотна кпслота върху пикоч- ната кислота.

Алокуция, лат. Слово на па- пата до кардпналския съборъ; вс^Ь- ко кратко словце.

Алопатическв, гръц. Който се отнася до алопатпята.

Алопатня, (гръц. отъ алосъ, другъ; патосъ, страдание). Обик- новената медицина, по която л"!!- куватъ л-ЬкарегЬ. Тоя снособъ упо- тр1>бява ц1>рове, които произвож- датъ следствия противни на ония ел-Ьдствпя, които пропзвождатъ бо- лестигЬ. Въ протнвоположность на тоя способъ е способътъ хоме- апатия.

Алопатъ. ЛЪкарь, който л-Ькува по алопатпята.

Алотриофагия, гръц. Болезнено желание да се яджтъ необикно- вени и нездрави н^Ъща.

Л1 раг1, итал. Равенство на

текущата ц^1нность на книжни пари съ действителната имъ ц-Ьн- ностг.. Виж. Пари \\л\\ Алпари. Алпи И.1И Алпвйскя плапипн.

Най-високпгЬ планинп въ Европа; прости рать се по Франция, Ита- лия, Швейцария. Германия и Ав- стрия. СрЬдната имъ височина е отъ 2,000 до 3,000 метра. Най-високий имъ връхъе МонъБлапъ(4810 м.).

Алтайски плапипи. Планпнско бърдо въ СрЬдпа Азия.

Алтарь, лат. 1) Жрътвепникъ у старцгЬ. 2) Часть въ христяп- ски храмъ, дЬто е прЪстолътъ: светилище.

Алтеенъ кореиь, лат. (соб. зн. цЪрителенъ к.). Корень обиленъ съ сл^зливо вещество, който се упо- требява за грхдна болесть.

Алтен6ургъ.Герм.Г1)адъ(Саксъ- Алтенбургско дукство), 31,500 жпт.

АШт ег/о (другъ азъ), лат. Мойтъ — , значи мойтъ замЬст- никъ, спр. лице, на което може да се дов-Ьряватъ като мен'Ь.

АИег и1сп1, лат. Другъ тъкмо подобенъ.

Алтерпатива, лат. Избиране едно отъ двЪ н-Ьпщ: поставепъ въ алтернативата, спр. да си избере, което си ще отъ дв^т-Ь.

ЛИсгит аИегтз аихШо сдН. Лат. поговор.: Единий има нужда отъ помоп1,ьта на другпя.

Алтилетръ (лат, Алтусъ, вп- сокь; гръц. метронг, мЬрка). Ви- сотом-Ьръ.

Алтиетъ. Оня, който п-Ье алтъ.

Алтона. Гл. градъ въ дукство Холщайпъ (Прусия), пристанище на Елба, 144,600 жпт.

Алтруизиъ, (лат. алтеръ, другъ). ДобродЬтельта да радп чов-Ькт. за доброто на другит-Ь предпочтител- но отъ своето си. да предпочита въ всичко другитЬ огъ себеси; въ протпвоподожность на егоизмъ.

— 81

Алтруиетъ, лат. Оня, който притежава добродЬтельта алтру- измъ; въ противоположность на егоистг. Оттука п алтруистически: алгруистичсскитЬ ис капия па евангелието.

Алтъ плн алто, итал. Гласъ ср'Ьденъ между тс{юра и днсканта.

Алтънъ-Стоянъ. Прочутъ хай- дути нъ-воевода, Котленецъ, въ на- чалото на 19-п вЪкъ.

Л1итп1, лат. Въспитаннпцпт^ на колегия.

А Г (лФчтсс, фр. Докрай; бес- потадно.

Алфа, грщ. (първата буква въ гръцката азбука). Начало: алфа и омега, начало н край.

Алфавитенъ, гръц. Азбученъ, съставенъ по азбученъ редъ.

Алфиери. Знаменитъ итал. по- етъ и трагпкъ (1749—1803).

Ллфонсинт.. Хирургически ип- струментъ за вадене коршуми изъ рани.

Алфонсъ. Име на нЬколко кра- ле, отъ които пб-главнигЬ еж : въ Кастилия: Алфонсъ IX, поб-Ьди- тель на маври гЬ при Толоса 1 158 — 1214 ; Алфонсъ X (1252—1284). стан,т.лъ германски императоръ: Алфонсъ XI (1312—1350), ноб-Ь- дите.ть на маврпгЬ прп Тарифа (1 340); въ Португалия : Алфонсъ I (1139 — 1 185), основатель на крал- ството; Алфонсъ V (1438—1481), основалъ първата библиотека въ Португалия. — Алфонсъ XIII, се- гаппшй испански краль, род. въ 1880.

Алфрвдъ Велвки. Най-знаме- нигий отъ англо-саксонскитЬ крале; отблъснжлъ натсствпята на данци- Т'Ь, въ онова врЬме най-страппгигЬ воителе въ Европа; ноказалъ се искусенъ законодатель, админп- страторъ и покровител!, на нро- свкцонието ; накаралъ да се пр-Ь-

ведхтъ много ржкописи на англо- саксонски отъ латински, и самъ прЬвелъ н-Ьколко съчинения (849 —901).

Алфреско, итал. СтЬнно живо- пиство съ водни бои по сурова, нарочно приготвена затова, об- мазка ; картина изработена по тоя способъ.

Алхамбра. Укр^Ьпенъ палатъ на маврскпгЬ крале въ Гренада (Испания).

А лхишйБ!., араб. ЧовЪкъ, който борави съ алхпмпческп пстЬдвания.

Алхилически. Който се отнася до алхимията.

Алхилия, араб. Лъжовна наука на ср'ЬднигЬ в-Ькове, която дирила «всепгЬрителенъ лЬкъ», «филосовскп камень», и др. т. Тя е родила се- гашната химия.

Алцвопа. Най-св-Ьтлата зв1Ьзда въ съзвЬздпето па Плеяди1'Ъ.

Алциониди, гръц. Въ зоол. но- липп отъ разреда на еднокржжнтЬ полппп. ТЪ еж ниски, п гжбеетото имъ гЬ.10 еъдър'|Ка мпкроскоппче- ски валячета.

Алъ-боракъ. Кобилата на Мо- хамеда. По арабското прЪдание, тя е бесмъртна и невъ еж яздили Авраамъ, Писусъ Христосъ, и 99 пророци. Кой кк язди сега, не се зпае.

Алювналепт, лат. Образуванъ мудно п постепенно отъ вода (за почва); въ противопол. на дслю- виаленъ.

Алюзия, лат. Намекъ, загатка.

Алюлинатн, лат. Съединения на алюмиппй, въ които той пграе ролята на кислота (хи.м.).

Алюпиний, лат. Просто тЬло. металъ, бЬлъ и спникавъ. добива се огь глината; оп. тамъ и името му, което значи глинии; ако и много расиространенъ въ приро- дата, п1}ма он1,е гол1Ьмо употр-Ьбе-

- 32 -

ппс ш, ирастичсскпя живоп., за- щотк ирои.изодството му става

СК.У,11(1.

Алюръ, фр. Вървеж-ь, ходъ (па копь).

А. М. ]511Ж. ЛгНиш )11(и/'18(с'г.

Амавровъ, гръц. Цпглавость (очна болссть).

Амазонки. 1) Баснословни во- пиствеии жснп въ Лзпя въ старо вр^Ьме. 2) Амазонка сега нарпчатъ длъга рокля, която носбьтъ женитЬ когато яздштъ.

Аяазонъ плп Лмазонска р1!Еа. ГЬка въ южна Амерпка, пстпча пзъ Кордплерскп планпнп и се влива въ Атлантически океанъ (6,420 кплом.); така е наречена, защото ранпнтЬ американски по- селенци срещнали, по двата и бр-Ьга. жонп, които се бияли юнаш- ки като М/Т.же.

Ашаларивъ. Краль на испан- скптЬ Вестготи, зеть на Ктовиса (501—534).

Амалгама, гръц. Сплавъ или съединение на единъ металъ съ живакъ.

Амалгамация. ДМствието, по което живакътъ се съединява съ друп> мета.ть.

Амалгамирамг. Правнъ амалга- ма : смЬсвамъ.

Амаликяае. Аравийскп народъ, пстрЬбенъ отъ Саула и Давпда (Библ.).

Аиалия. Германска (Олденбург- ска) княгиня, сжпрхга на гръц- кия краль Отона I, жена съ високъ умъ и твърдъ характеръ, която била опора на мжжа си въ зло- чести ната му.

Аналтеинъ рогъ. Рогътъ на Амалтея, кърмачката коза на Юни- тера, даденъ на ним({)птЬ, които отгледали Юпитера въ д-Ьтинство- то му. Съ него, все но басносло- впето, нимфитЬ могли да правжть

всичко, пюто си желаштъ. Тоя рогъ наричагъ и рогь па изоби- лието.

Аианитинъ. Алколоидъ отъ от- ровната гжба аг/аггсиз ])1])гг(((т.

А))1ап1с8 атсп1с8^ лат. Влюбе- нитЬ еж глупави.

АтапИгип 'и-аг, лат. Крамоли на любовници.

Аиапъ, тур. Олеле! (изражение на мжчптелно чувство). Паднх, на аманъ, да се моли отъ сръдце плп ко.тЬнопр-Ьктопно.

Амараптови, лат. Една челядь тропически растения, отъ която е амарантътъ (здравецътъ).

Атаге еЬ зареге тгх йсо сопсе- йИиг. Лат. поел. : да люби и да е мждъръ едва ли е дадено и на единъ Богъ.

Амарипъ, пово-лат. Едно гор- чиво вещество.

Амарилисови, гръц. Една че- лядь едносЬменод^Ьлни луковични растения.

Амасия. 8-иИудинъцарь(839 — 810 прЪди Р. X.) [Библ.].

Аматйоръ, лат. Дюбптель, оня, който обича н-Ькое искусство безъ да борави съ него като съ зва- ние: аматйоръ поетъ, аматйоръ писателъ.

Амбалаясъ, фр. Свръзване или правене денкъ (странепица); об- вивката на денкъ плп пакетъ.

Амбарго, исп. Запр-Ьщение на корабъ да пзлпза отъ пристаншце.

Амбилогия, лат.-гръц. Такъво расположенпе на думит^Ь въ една фраза, че тя има два смисъла.

Амбиориксъ. Галски главатарь, краль на ебюронпгЬ, поб^Ьденъ отъ Цезаря на 53 пр1^дп Р. X.

Аибициозвнъ,^*ат. Самолюбивъ. славолюбпвъ, властолюбивъ.

Амбиция, лат. Самолюбие, сла- волюбие. властолюбие.

Аибоаиъ. Единъ отъ Малюк-

33 —

скитЬ острови (Малезия), принад. на холандцигЬ, 100,000 жит.

Албразура, фр. 1) Дупка въ прозорецъ или въ врата. 2) Отвер- стие въ крепостна сгЬна за стр^Ьлба съ топове.

Лмбровий. Милански владика, единъ отъ церковнитЬ отци (340 —397).

Амброзия, гръц. Въ басносл. обикновената храна на боговетЬ; въ прЬпос. см. изрядно ястие.

Амбръ, араб. Янтаръ, кехлю- баръ.

Амбулантенъ, лат. Ходящъ, пжтушщъ, сир. който н^Ьма посто- янно ййсто.

Амбулаторно, лат. П^Ьшкомъ, ггЬшъ.

Амбюска дя , герл<. Пусия, засада.

Амвонъ, гръц. Пздпгнжто м-Ьсто въ цръква, отд-Ьто се проповядва.

Амеба (лат. отъ гръц. амоиви, пром'Ьнение). Въ зоол. животинка отъ гушеститЯ кореноноги, която цостоянно продЛнява, ако и полека, формата си; жпвЬе пб-вечето въ блатистнтЬ води.

Амедей. 1) Пме на н^Ъколко гра- фове и дукове на Савоия. Най-име- нитий е Амедей УШ, който абди- киралъ въ 1434, избралъ се папа подъ име Феликсъ У и се отре- кълъ отъ папската тиара въ 1 449. 2) Пталиянскп князъ, избранъ ис- Лански краль въ 1870. Абдики- ра лъ въ 1874.

Амейва. Въ зоол. южно-амери- кански гущерь. Той е отъ ц^пнж- тоезичнитЬ гуп1ере, пъ зжбпгЬ му еж прпраснжли на стЬиитЬ на вЬнцитЬ.

А пт'(п агт^г, фр. Съ въоружена рька, сир. съ силата на оржжието.

Аменофисъ. Име на 3 египет- ски царе.

Америка. Една оть петьтЬ части на свЬта, най-голямата слЬдъ Азия

[четире пжтн по-гол-Ьма отъ Евро- па), открита въ 1492 отъ Христо- фора Колумба, и наречена Аме- рика въ честь на португалския мореплаватель Амернко Веспучи, ако тоя послЬдний и да стхпилъ въ тая часть на свЯта слЬдъ Ко- лумба. Ц-Ьла Америка брои около 100 милиона жителе. Тя е разд-Ь- лена на два гол^Ьми полуострова, Северна Америка п Южна Америка, скачени чр^Ьзъ Панамскп провлакъ. Племената, които ш. населяватъ, еж пр-Ьселени европейци, ески- мосцигЬ, червенокожитЯ индийци, южно-американскитЬ индийци, па- тагонцитЬ, фуегийцитЬ и негрското племе, което европейцитЬ еж пр-Ь- несли отъ Африка. Псчезнжли пле- мена: маяитЬ, толтекитЬ, азтекцитЯ, караибитЬ, и пр.

Откритието на Америка. Ми- съльта, че сжществува четвърта часть отъ св^Ьта била вече распро- странена у старитЬ. Платонъ, въ Л"-п в'Ькъ пр-Ьди Р. X., Е.пианъ, съврЪменникъ на римския импе- раторъ Адриана, говор1жтъ за сж- ществоването на една голяма земя. на западъ отъ Африка. Ала Цер- ковнитЬ отци считали за длъжность да нападатъ като нечестиво това мн-Ьние: тЬ не можели да в^Ърватъ въ антиподитЬ. Запазено било за нововр-ЬменнптЬ мореплавателе да докажжтъ истинностьта на загат- китЬ за новъ св-Ьтъ.

Единъ отъ тЬхъ, Христофоръ Колумбъ, Гепуезецъ, като тръсилъ западно пжть за Пндия, открилъ Америка. Генуа като го била счела за мечтате.1ь, и Иванъ II, порту- галски краль, като не билъ прп- елъ услугит-Ь му, Колумбъ се от- несълъ до испанския дворъ, и ца- рпца Изабела му новЬрила три кораба.

Колумбъ тръгва на 22 юлия

3.

— 34 —

1402; той потеглюва отъ Палос- ското пристанище (Аидалузия) въ тия кораби съ една друлсина отъ 120 корабпика. Той пристига на о-въ Гомора, дЬто се снабдява съ М1ико потрЬбп. Още трп седмици измин^■кли и никаква земя не ее показ;^1а. Кораби ицигЬ роптаели и говорели да хвърльжтъ Колумба въ морето. Той поискалъ он1;е три дни. Вторпй день задухалъ единъ н6-ирохладителент> вЬтрецъ, и на 29 септемврия по 10 часътъ ве- черьта провид^Ьла се земя; суша! суша! чуло се въ корабитЬ. Ко- рабницитЬ еж на колЬнЬ прЪдъ Колумба, и поздравяватъ го ад- миралъ и вицекраль.

Земята, до която се допр^Ьлъ по- ходътъ, била о-въ Гуанахами, който Колумбъ нарекълъ Санъ-Салва- доръ.

Той открилъ сл-Ьдъ това н^Ьколко други острови, между които Фер- динандъ, Изабела и Куба; въ 24 часа той пристигнжлъ на о-въ Хаити, който нарекълъ Испане- цъгъ, който п6-сетн'Ь кръстили Сенгь- Домито, и който сега е зелъ пзново името Хаити. Най- сетнЪ, въ иб-посл^Ьднит-Ь си пж- тувания, той открилъ ЛукеитЬ, гол-ЬмитЬ и малкпт-Ь Антили, н изх1>зъ,тъ на брЬга на американския матерпкъ, близу до мЬстото, д-Ьто е съграденъ Картагенъ.

Жрътва на нЬколко неправди, Христофоръ Колумбъ, но завръща- нето си отъ 3-то си пжтуване, умр-Ьлъ въ Валаболпдъ въ 1506, на б5-годи1ина възрасть: и въпр'Ьки неговитЬ открития, единъ Флорен- тински мореилаватель, на име Америко Веспучи, нмалъ честьта да даде името си на новото по- луктлбие.

Открития въ Америка. 149(3. — Севастианъ Кабо, Вене-

циянецъ, въ служба на Англия, открива Нова-Земя и Виргиния. 1518. — Гриялва, испанецъ, ви- жда крайбр1;жията на Мексико.

1518. — Баронъ де Леви, францу- зинъ, пос'Ьп1,ава источнитЬ край- бр-Ьжня на Америка.

1519. — Фернапдъ Кортезь, испа- нецъ, покорява Мексико.

1 554. — Картие, французинъ, при- стига при устието на р4ка св. Лаврентпя. 1 607. — Хждсжнъ открива неточно- то крайбр1>жие на Гринландия. 1607— 1733. — СъединенитЬ Дър- жави въ Америка, основани отъ англичанегЬ, въ царуването на Якова I.

Южна Америка. 1500. — Алварезъ Кабралъ, пор-

тугалецъ, открива Бразилия. 1 520. — Магеланъ, португалецъ, от- крива Огнена-Земя и Патагония. 1 533. — Пизаръ, испанецъ, открива

и завоевава Перу. 1706. — Откритие на МалуинскитЬ острови.

Американецъ. Житель на Аме- рика.

Американска гжска. Съзвез- дие въ южното полуклжбо, което състои отъ 59 зв-Ьзди.

Американски. Принадлежащъ на Америка.

Американски мостове. Една система мостове, които не нал-Ь- гатъ подпоритЬ хоризонтално, та стълпове1^Ь имъ стокктъ на гол^Ьмо растояние, понякога до стотина метра.

Американъ, тур. Жлътникаво дебело фабрично памучно платно. Америко Веспучи (1451 — 1512). Виж. Америка.

Аиетистъ, гръц. ДрагоцЬненъ камень съ теменужно-синь илп мо- равъ шаръ.

А т^сЬапЬ сМси, соигЬ Ней.

— 35

Франц, пословица: на зло куче, кжса верига.

Ами Вуе (Д-р^)- Франц, писа- тель-пхтешественнпкъ и космопо- лптъ, който кръстосалъ въ четпре години пр-Ьзъ л^Ътнит-Ь месеци (1836—39) ц-Ьла Европейска Т^-р- ция. Шодъ на това пжтуване е неговото капитално съчинение на фр. Европейска Турция или наблюдения върху географията, геологията, естествената исто- рия, статистиката, нравитЪ и обичаитЪ, археологията, земедЬ- лието, индустрията, търговията, разнитЬ правителства, духовен- ството, историята и политичес- кото положение на тая империя (Паризъ, 1840). А. Б. бплъ роденъ въ Хамбургъ на 1794; учплъ се въ Швейцария и Англия ; умр^Ьлъ въ 1884 въ В-Ьна, дЪто се бплъ установилъ да жив-Ье отъ25 години.

АминБЪ, гръц. Въздухообразно вещество, което се добива хими- чески отъ амиаковата соль (ни- шаджра); твърд-Ь употр-Ьбително за чистене мазни петна; оползо- творяватъ го и противъ пияното състояние и падането въ несв-Ьсть. Турското му име е нишадъръ-руху.

Амиантъ, гръц. Схщото каквото е азбестъ.

Амигдалинъ, гръц.-лат. (отъ гръц. амигдалонъ, миндалъ, ба- демъ). Кдно особено вещество въ сЬмената на мпндалитЬ, отъ което чр^Ьзъ разлагане се образува сил- на отрова киановодородъ.

Амигдалитъ, гръц. ]\1индаленъ камеиь.

Алиенъ, Градъ въ Франция, 80,000 жит. Амиенски миръ, дого- воръ подписанъ 1802 между Ан- глия и Франция.

Амиенъ Марселкпъ. Латински историкъ огь 1\' вЬкъ слЬдъ Р. X

Лписиз РШо, 8С11 шадьз атка

оегИаз. Латинска поговорка : Пла- тонъ ми е милъ, ала истината още ио-вече.

Ашк-т Ьиташ уогег}^, Лат. по- говорка: приятель на чов-Ьшкия родъ.

Амиленъ, гръц. Спиртъ, който се добива отъ барабоя.

Амилкаръ Барка. Картагенски генералъ, баща на Анпбала; умр. въ 228 пр^Ьди Р. X.

Аминтасъ. Име на н-Ьколко ма- кедонски царе (392—308 пр-Ьди Р. X.).

Аиинь, евр. Тъй е, така да бжде; напстпна.

Амирантй. Острови въ Пндий- ски океанъ (Африка), на брой около 20.

Амнистирамъ, гръц. Давамъ ам- нистия.

Амнистия, гръц. (соб. .зн. заб- вение, забравяне.) Всеобщо про- щение. Амнистията въстановява ония, които сл пр^Ьдм-Ьтътъ и. въ схш,ото положение като да не ех били осхждани. Помилването, на- противъ, отм^Ьнява само наказание- то; па то е и поединично, не все- обпю. Ош,е, амнистия се дава отъ законъ, помилването отъ Дър- жавния Глава.

Апнитисъ, ново-лат. Въспале- нпе на ципата на утробния плодъ (медиц.).

Алоиъ, лат. Рдна челядь ми- ризливи растения, отъ която е кардамонътъ.

Апоний, лат. Едно металическо вещ,сство, което съставлява осно- вата на ампака.

Амонитъ (отъ гръц. Амонъ, име на Юпитера, пр-Ьдставляванъ съ овненшп рогове\ Въ геол. едно вкаменено животно сродно съ на- утнла, отъ разреда на четирехрЪл- нпгЬ главоноги.

Амонъ. Пудинъ царь; царувалъ

— 36 —

отъ С40 до 030 прЬдп Р. X. (Библ.).

Аиопъ. Староогпиетскито пме на Юиитера.

Апоняие. Палестински народъ често въ война съ еврепт-Ь. Т-Ь били подчинени отъ асирийцит-Ь.

Атог гпгсИ оппйа, лат. Лю- бовьта па всичко надвива.

Атог ттти, лат. Обичане па- ритЬ.

Аморейци. Ханаанскп народъ, подчпнонъ отъ Монсея (Библ.).

Амортизация, лат. Погангение (ил д.чъгг).

Амортизнрамъ, лат. Погасявамъ длъп>.

Аяорфенъ, гръц. Безформенъ.

Аяорфизиъ,грйГ(.Безобразность, отсхтствпето на опр^дЪлена форма при кристализуването.

Амосъ, Едпнъ отъ 12-тЬ ма>1ки пророци (Библ.).

Алпелинъ, гръг^. масло, което се добива отъ сЬрната кислота и калий и служи за приготвяне на газа.

Алпели гъ^гръц. Единъ глинестъ черенъ камень.

Амперъ. Франц, математикъ и физшгь (1775—1836).

Алпула, лат. Бъ медиц. раши- ренпе (на каналъ); въ церк. схдъ съ миро.

Ампутация, лат. Отр^Ьзване членъ отъ човЬшко тЬло.

Алпутирамъ, лат. Отр^Ьзвамъ членъ отъ човешко тЬло: ампу- тирамъ р,)\ка, кракъ и пр.

Аирий. Пзраплски царь (918 — 907 пр^ди Р. X.); военачалникъ, който похитплъ пр-Ьстола отъ по- хитителя му Зюфия (Библ).

Аястердаж') . Столица на Холан- дия, пристанип1е на С^Ьверно море, 437,800 жит., значителна търговия.

Аиу-дария. Виж. Оксусь.

Амуниция. лат.Боеннппотр^бп.

Ашоиг ргоргс, фр. Честолюбие.

Апюпг /пИ 1>гапгои/), тагв пг- г/гп1 /((И (оШ. Франц, пословица: любовьта е могжща, нъ паригЬ еж

ВСеМ0Г251ЦИ.

Аиурагъ. Виж. Муратг.

Амуръ, лат. 1). Богъ на лю- бовьта и любовнитЬ наодажденпя, синъ на Венера. Сега съ това име нарпчатъ красивитЬ д-Ьца. 2) Го- лЪма р1ша въ Азия, между Сибиръ и Китай, 4377 кплом.

Амфибиография, грьц. Описа- ние на земноводнигЬ животни.

Аифибиология, (гръц. амфи, двоенъ; виосъ, животъ; логосг, ду- ма). Учение за земноводнигЬ жи- вотни.

Амфибия, грьц. (Отъ амфи, дво- яко; виосъ, животъ). Земноводно животно.

Амфиболитъ, гръц. Единъ ка- мень, въ състава на който ктиза главно амфиболътъ. Представлява много разновидности, и бива отъ едро-зърнестъ до набигъ. Ср^Ьща се въ Чешко, въ АлпигЬ, въ С. Америка и др.

Амфибология, гръц. Схщото каквото е амбилотя.

Аифиболъ, гръц. (соб. зя. дву- смпсленъ, спр. съмнителепъ). Ми- нералъ. който състои отъ кремно- земъ, варь, магнезия, жел^Ьзо. На- мира се почти всхд^Ь масивенъ плп въ призматически кристали, и съ разни шарове. КрпсталитЬ ех често длъги като игли. или тънки като влакна. Черний амфиболъ се Е?^- щча рогова измама ; зел.екЕй ак- типолитг; б^Ьлий, тремолитг и.тл бЬла рогова измама; влакнатий, асбестъ.

Алфибрахий, гръц. Стжпка въ стпхъ, състояща отъ три слога съ ср-Ьдния дълъгъ.

Амфигурическя, гръг^. Бесми- сленъ.

АмфигуриЯ; грьц. Слово, шш

37

съчинение, въ което умишлено се употр'Ьбяватъ думи, които го пра- вкктъ безъ смнслъ.

Аификарптически, гръц. (соб. зн. двояко плодовити). УпотрЬбява се за растения, които даватъ плодъ и надъ земята и подъ земята.

Алфиоиъ, гръц. Синъ на Юпи- тера и Лктиона, който тъй чудесно свирилъ на лира, че самптЪ ка- мене при свиренето му заигравали; тЬ сами, въ покорность на хармо- нията, отивали та се слагали и нам'Ьствали за да се съзиде сгЬ- ната на градъ Тива. Сега Амфи- онъ пон1>кога наричатъ искусенъ музикантъ.

Амфиполъ, гргц. (соб. зн. около градъ). Старъ градъ близу до устие- то на Струма въ Македония, се- гапший Емполп илиЯмболи (^иол.).

Амфискии, гръц. (отъ амфи, около; скиа, сЬнка). ЖителетЬ на горепщя поясъ; тяхната сЬнка сочи ту къмъ сЬверъ, ту къмъ югъ, спо- редъ както слънцето е на сЬверъ или на югъ отъ екватора.

Амфитеатралеиъ,г/зг1^.Въвидъ на амфитеатръ.

Амфитеатръ, гръц. (соб. зн. около театръ). У старпгЬ кржгла сграда, вср-Ьдъ която се давали представления. Въ негж имало за зрителегЬ редове столове посте- пенно издигнжти едни надъ други, за да се вижда свободно зр'Ьли- щето.

Амфитрионъ, гръц. Тивски царь, жената на когото, Алкмена, въ врЬме на отсжтствието му, добила отъ Юиитера синъ Херкулеса. Въ 7^*- нос. см. радуигенъ гостоприемникъ.

Амфитрнта, гръц. Богиня на морето, жена на Нентупа (Бас- посл.).

Ана Ансгрийска, дъи1еря на Филипа П1 (пспански краль), сж- прага на Лудовика ХШ (франц.

краль); регентка, слЬдъ сзкгьртьта на краля ( 1 643), пр-Ьзъ мало.т^тпе- то на сина си Лудовика Х1У; дала всичкото си дов^^рие на Ма- зарена (род. 1602, умр. 16664

Ана Ивановна. Русска импера- трица, род. на 1693, дъщеря на Пвана, по-старъ братъ на Петра Велики, и безд-Ьтна вдовица отъ курландския дукъ; въскачила се на престола по пнтрпгш^Ь на кан- целеръ Остермана и князове Дол- горуки, които 1ж пр-Ьдпочели отъ дв^гЬ дъп1,ери на Петра Велики. Нейний любимецъ Ернестъ-де-Би- ренъ заточилъ князове Долгоруки и съпартизанегЬ имъ, и управля- валъ държавата прЬзъ ц-Ьлото й царуване. Въ нейно вр^Ьме русскитЪ войски отблъснали нап1ествията на крпмскигЬ татаре и разбили турцитЬ (1730—1740).

Ана (Се.). Жена на Св. Иоа- кима и майка на Св. Богородица.

Ана С'1'юартъ. л\нглпйска царица, дъщеря на Якова П. Въ нейното царуване англичанегЬ завоевалп Гибралтаръ (1704). Тя се борила противъ Лудовика Х1Л', и присъ- единила Шотландия на царството си (род. 1664, цар. 1702—1714).

Анабаигнзмъ, гръц. (соб.зн. прЪ- кръщенпичество). Учението на ана- баптиститЬ.

Ана6апгистй,г/)г,г(. 1) Христян- ска секта, която се появила въ Швейцария (1520) и по-сетнЬ рас- иространила въ нЬкои страни въ за- падна Европа, и която не припознава кръп^ението въ дЬтската възрасть и пр-Ькръпи^вала въ пъ.1но.тЬтпе; тя ои1е проповЬдвала общность на имота и равенство на всич- китЬ христяне. Пр^Ькръпщването е било, очевидно, едно случайно обстоятелство въ вЬроученпето на анабаптистпгЬ, като тЬ ех ]1р'Ькръ- пщвали въ началото кръстенит1&

— з.ч

въ дЬтпнстпо обратснипцп ои^ъ друг» хрттянски исповЬдания. АиабаитистнгЬ сд се изметихли на ссгатнит'!; ]')а11ТИ('ТИ, ионЬ от-

11(1СИ1'0.111() К1)Ът,('ИИСТ0 ВЪ пкгпо-

лЬтис.

Аинграма, гръг^. ПрЬмЬ схване букпигГ. пъ една дума за да се добие нова дума съ друго зна- чение. ПримЬрп: брада, дарба: течно, четни.

Анаграмагизирамъ.Съставямъ анаграма.

Анаграмачиамъ. Съставяне ана- гра.ми.

Аиаграиатистъ. Съставитель па аиаграмп.

Аиагрнфъ, гръг^. Орждие, което ппте наопаки за печатане.

Анадиръ. Снбпрска р-Ька, която се влива въ Берингово море; 640 кпл.

Анакардиево дърво (гръц. ама, като; кардиа. сърдце). Растение, което дава сръдцеобразннтЬ пло- дове, конто се унотрЪбяватъ въ аптекпт-Ь подъ пмето орЪхи акажу.

Аиакластика, гръц. Сжщото каквото е дпоптика.

Диакреоитически стихове. Сти- хове по подражание стиховетЬ на Анакреона, гръцки лирически по- етъ (У-п в-Ькъ пр-Ьди Р. X.), който е въсн^валъ радостьта и удовол- ствията.

Анаксагоръ. Гръцки фплософъ, У-и в^Ькъ пр^Ъди Р. X.: учптель на Аристотеля; прЪднолагалъ, че луната е населена ; той нръвъ под- държа^тъ, че св-Ьтътъ не е произве- дение на една сл^Ьпа сила, а на единъ умъ, на единъ Богъ.

Аняксархъ. Гръцки фплософъ отъ Демощзптовата школа, билъ съвр-Ьмепнпкъ и прпятель на Але- ксандра Велики (1У-и вЬкъ прЪди Р. X.)

Аиаксимандръ. Гръцки фило-

(•о(|)Ъ (010-547 прЬдп Р. X.).

Аиаксииеиъ. Гръцки фплософъ, едпиъ огь учнтелетЬ на Алексанра Всликн; писалъ но-сетн-Ь история- та му.

Анали, лат. Летописи.

Аналианрамъ, гръц. Разлагамъ н-Ьш.о па съставнигЬ му части; расчленявамт^, правкж разборъ.

Анали;{ь (гръц. аналио, д'Ьлкк, разлагамъ). 1) Въ хим. разложе- ние едно н-Ьщо на съставнпт-Ь му части: апализъ па водата, на въздуха, п пр. 2) Въ грамат. логически анализъ пли разборъ, раздробяване една фраза на пред- ложения п на всЬко пр-Ьдложенпе на подлежаще, свръска и прилогъ. Граматически анализъ, разборътъ който зима думнт11 една по една за да посочп рода, числото и па- дежа на всЬка. 3) Въ логик, спо- собъ да се изброяватъ, различа- ватъ, и сравняватъ помежду пмъ частичните пдеп съдържаеми въ една обща идея; въ противополо- жность на синтезись. 4) Съкраще- ние на текстъ, на слово; резюме.

Аналистъ. Чов-Ькъ искусенъ, в-Ьщъ въ апализъ.

Аналитика, гръц. Приспособле- ние на алгебрата въ геометрията.

Анали ги чески, гръц. Разяснп- теленъ. Въ математиката: апали- тическо изражение^ всЬка свърска между велпчинигЬ изразена чр-Ьзъ условнпт-Ь математически знакове.

Аиалшическа метода. Спосо- бътъ когато се расжждава отъ доказаното за основанието.

Аналогвченъ, аналогически, гръц. Сходенъ, подобенъ.

Аналогично, гръц. Сходно, по- добно.

Аналогия, гръц. Сходство, при- лика, съотношение между два пр-Ьд- м-Ьта: бъ^1гарскии езикъ има го- ляма аналогия съ русския и сръб-

39 —

ския езици. — По аналогия, спо- редъ съотношенията можду н'Ьн;ата: сл\д7А[, расА\ждавамъ по аналогия.

Анямъ плп Кохипхиня. Мо- нархическа държава въ неточни Индо-Китай, която има за ир-Ьд-Ьли на сЬверъ Китай, на западъ Ла- осъ и Снамъ, на югъ и на истокъ Сиамски заливъ и Китайско море. Простр. 512,000 чет. кил., насел. 20,000,000. Стол. Хюе. Собстве- ний Анамъ е планинска страна, Тонкинъ е по-вечето равна земя съ плодородни полета. Земята про- извожда захарна тръстика, ори.зъ, и тропически плодове. Тонкпнъ притежава богати златни, сребърни, м^дни и жел-Ьзни рудници. Копри- нарството е едно отъ главнигЬ богатства на жителегЬ. АнамцигЬ еж сродни съ китайцит^Ь, и при- лнчатъ много на т^хъ по обл-Ькло и об]цествени обичаи; първитЬ поселения на Анамъ ех били ки- тайски. Ала въ Анамъ отлпчаватъ още дв-Ь племена — камбоджп, кои- то нриличатъ на спамцитЬ и мои, които се приближаватъ до кафр- ското племе. АнамцигЬ говоря'п> единосриченъ езпкъ, и дЬлятъ се на два класа: благородппцпгЬ пли мандарпнитЬ и народътъ. Първт^Ь еж конфуцпане и будайци, а вто- ригЬ се кланятъ на покровнтелни божества и вЬрватъ въ магесни- чеството. Пма и около 500,000 римокатолическп хрпстяпе въ А- намъ. — Бъ 1862 и въ 18(37 Долни Анамъ или Долня Кохинхина, съ 1,700,000 жит. и съ гл. гр. Саи- гопъ, станл1 (1)раицузско влад'Ьние: а (Л"ь 1883 Ц'1;лий Лиамъ е иодъ покровител ство'1'(1 па <1>рапцпя.

Ананасъ, маляйск. Дърво отъ една челядь растснпя, които се нарпчагь апанасови; расте въ южна Америка и сега се развълца за вкусннт-Ь си плодове въ всич-

ките по-топли страни.

А напия. Единъ отъ 3-та^вт хвърленп въ пен1,ь, ^'^10^ ^ащщВДь на Навуходоносора Шибл).

А на НИЛ. Единъ цЬ^ръбтенъ ев- реинъ, който умр'Ьлъ йтеднжшъ съ схпржгата ей Сашрира, за д-Ьто излъгали апостола Петра (Библ.).

Анапестъ, гргц.Стжпкавъстпхъ отъ два кжси и единъ длъгъ слогъ.

Анархизиъ, гръм,. Система на безначалие, сир. на произвеждане смущения, съ цЪль да се вселя ва страхъ и трепетъ въ обществото ц да се съборятъ оеновит-Ь, на кои- то почива.

Анархистъ. Привърженникъ на анархизма.

Анархически. Безначаленъ.

Анархия (гръц. а, безъ; м, вмет- нжта буква ; архи. началство). Без- началие ; отсжтствие въ държавата, илж въ общината, на правителство.

Анясонъ, гръц. и лат. Арома- тическит-Ь еЬмена на едно расте- ние, и самото растение. Расте въ Египетъ, Испания, България. Апа- соновит-Ь сЬмена се употр-Ьбяватъ за миризмата имъ въ ракия.

Анастасий (Се.). Антпохпйски патриархъ (561—569).

Анастасий I. Бизаптийскп им- ператоръ, съградилъ ст'Ьна на за- падъ отъ Царпградъ, за да го брани отъ нап1ествията на тракийцпт-Ь п мпзитЬ; ца1:^'валъ огь 491 до 518. — Анастасий II. Бизаптийски императоръ; цар. отъ 713 до 719, когато изгубилъ пр-Ьстола си.

Анастасий. Име па 4 папи (398-1151).

Анастасий I. Цариградски па- триархь, род. въ 2-та половина иа УП-и в-Ькъ. Той дър^калъ стра- ната на иконоборцит-Ь, за което и императоръ Левъ го възвисилъ па патриаршеския чипъ. Ала им- ператоръ Константппъ Конронимъ

— 40 —

го памраиплъ, та го затворилъ (743), изболъ му очигЬ, и запо- в-Ьдалт! да го раскаратъ по хи- подрома на магаре съ главата му къмъ опашката. Той умр. въ 753.

Анастасия (Се.). Мжчеиица въ царуването на Нерона.

Анастасия (Се.). Островче въ Черно море, далече 4—5 киломе- тра ()'гь Бургазъ. — Монастпрь подъ гръцкото духовно в1;домство, почти запусгктъ.

Анатема, грьи,. Отлжченпе отъ цръквата, проклетие.

Анатолия (гръц. апато.ш, ис- токъ, спр. отъ Царпградъ). Впж. 31а. 1 а Азия.

Анатолираиъ, гръц. Распчамъ за иат^Ьдване трупъ. Въ пр-Ьнос. си. разгледвамъ твърд-Ь подробно.

Аиатомйчески, гръц. Който при- надлежи на анатомията. ^ «а уо.*<и- усски кабинетъ е стая, въ която еж събрани анатомически уреди поставени въ редъ.

Анатомия, гръц. (отъ ана^ пр^Ьзъ; те.чно. сЬкж). Наука за направата на чов-Ьпшото гЬло. 2) Пскусство да се изучва чов-Ьпшото тЬло чр-Ьзъ расЬчене. Въ прЬнос. см. по- дробно пспптване.

Лпятомт,. грщ. Чов1Ькъ, който се занимава съ анатомията : тру- порЪзатсль.

Анатотъ. Градъ на Венеампно- вото племе; споредъ Робинеона, сегашното село Лната, въ окол- ностьта на Иерусалимъ (Виб.ь).

Апафора, грм\. Повторение на една и схпщ дума въ началото на всЬкой периодъ.

Аняфроднам-ь. гръм. Недоста- тък-ь въ половото побуждение. Анафродитъ. неспособенъ въ по- лово отношение.

Анахярсист-. Скитски философъ (У1-и в-Ькъ прЬдп Р. X.). А., който отъ любознателность пжтувалъ по

разни страни, се явилъ въ Атина, д-Ьто стандлъ прпятель и ученикъ на Солона. Казватъ, че кога се върнжлъ въ отечеството си, ца- рьтъ запов^Ьдалъ да го убиьжтъ, отъ страхъ да не въведе тайнитЬ па гръцката религия.

Апяхронизиъ (гръц. ана, про- тивъ; хроносъ, вр'Ьме). ПогрЪшка въ ^г-Ьточпслението чр^.зъ отнася- не къмъ една дадена епоха явле- ния, които не еж могли тогава да станжтъ.

Анверсъ. Градъ въ Белгия, пристанище на Шелда, 240,000 шит. Търговски градъ.

Ангажвментъ, фр. Обещание, задъ.1жение.

Ангажираиъ, фр. Задържамъ за свое унотрЪбение, условявамъ, наимамъ {чо&Ькъ или мЪсто); зи- мамъ думата н-Ькому (обвръзвамъ); кап1Ж.

Ангажирямъ се, фр. Обвръз- вамъ се, об^щавамъ се, давамъ дума.

Ангеларь плп Апгелярий (се). Виж. Методиеви ученици.

Ангелски, отъ ангеле. Който при- надлежи на ангелъ.

Ангелъ гръц. Съвършено съ- щество, което стужи Богу. Въ пр-Ь- нос. см. човЪкъ съ беспр-Ьд-ктна доброта.

Ангина, фр. Жаба {гърлена бо- лесть).

Ангиогряфия. гръм. Описание въ анат. сждовет-Ь на чев-Ьшко- то гЬло.

Антология, грац. ангионъ, схдъ; логосъ, слово). Учение въ анат., което пзлага направата на схдо- вегЬ въ човека, по които текхтъ соковетЬ и кръвьта.

Ангяоскопия, гръц. Разглеж- дане капплярнигЬ сждове на чо- в-Ьшкото т-кто чр-Ьзъ ангиоскопъ,

Ангноскопъ, гръц. Инструментъ

— 41

за разглеждане капплягрнпт-Ь (вла- сатитЬ, най-тънкпт-Ь) сждове въ ткюто.

Ангитъ, гръц. Въспаление на сждовегЬ въ чов-Ьшкото т-Ьло.

Английска болвсть (ШаШ- йз). Болесть, свойствена исктю- чнтелно на д^Ьтската възрасть. За- явява се съ разнообразно искрп- вяване на костигЬ, и това става отъ неправилното хранене на тпя тЬлесни частп; въ костигЬ се заб^Ьл-Ьжва намаление на варливи- т-Ь соли. Тая болесть, пб-вечето пжти не е опасна за жпвота; ала неправилностьта на коститЬ по- вечето пжтп остава до животъ.

Авглвканска или епископал- на цръква, наричана въ Англия и«Висока цръква». Цръквата, която господствува въ Англия, отъ X У1-и вЬкъ, епохата, когато Хенрихъ VIII е въвелъ реформацията. Тоя царь отхвърлилъ ктастьта на римока- толическата цръква надъ Англия, защото паната отказалъ да уни- пшжи брака му съ Катерина Ара- гонска (1534); и понеже пзвърше- ний пр-Ьвратъ бплъ по-вече поли- тически, отколкото религиозенъ, въ началото новото в'Ьропспов'Ьданпе ра.зличало малко отъ римокатоли- чеството. Едуардъ VI сл-Ьдвалъ политиката на пр^Ьдшественика си спрямо Ромъ и расц^илението станжло п6-гол'Ьмо. Мария Тюдоръ, неговата прЬемница, извърптла гол'Ьми насилия да уни1цожи дЬ- лото на двамата си прЬд1нестве- ника, пъ прол-Ьтата отъ некк кръвь послужила само да направи умразно рпмокатоличеството; за това п нейната прЬемница Р^лпсавета безъ никаква мжка установила оконча- телно религиозната реформа (1562).

Англиканската црькпа е проте- стантска цръква, която см -Ьдва токо- речи вспчкитЬ догмати на Кал-

вина; ала тя различа отъ други- тЬ протестантски в^^роисиов^Ьдания главно по това, че нрппознава епископството или йерархическия редъ на духовенството, и пазп въ обрядигЬ си, както католиче- ската и православната цръква, известна вънкашна пишность. Царьтъ пли царицата е глава на тая цръква, както русскпй царь е въ Рз^ия на православната цръква; той назначава епископи- тЬ, и, заедно съ гЬхъ, наблю- дава точното пазене на реда и церковнитЬ устави. Висшето Д}*- ховенство състои отъ двама ар- хиепископа : Кантерберийскп п Йоркски и 25 епископа. Въпр-Ь- ки залагането на английскпгЬ господаре да поддържатъ господ- ството на една държавна цръква, множество секти еж се образува- ли въ Англия; и гоненията противъ т^хъ еж сторили :\гЬсто на една система в^Ьротърппмость по-вече въ съгласие съ новптЪ идеи. Много вр'15ме членоветЬ на отцЬпенитЬ отъ държавната цръква общества не еж могли да участвуватъ въ дър;кавнитЬ службп, нито да се радватъ на политически права; ала реформата отъ 1828 и 1829 е отмахнжла нр^Ьградата, която имъ е затваряла вратата на на- родното събрание.

Англици8мъ, лат. Пзраженпе свойствено на английския езикъ.

Англия. 1Ь1е, което изобщо се дава па една държава въ с1шерна Европа, съставена отъ два голЬми острова: Британия илп Велико- британия и Ирландия. Британия е най-го.тЬмий отъ европойскиг!'» острови, на 38 кплом. сЬв.-западио о-П) европейския маторпкъ, отъ който 1Ж д1>Л1жтъ ОЬверно море, Иа-де-Кале и Ла-Манигь; на 21 кплом. на западъогь Ирландия, отъ

— 42

която ПК дкилгп. СЬворнпй капалъ, Ирландско море п капалъ св. Георги. Собствено А. е южната п п6-гол'Ьмата часть отъ о-въ Бри- тания или Великобритания [се- верната часть е Шотландия], на н най-важний членъ на държава- та; тя има пространство 131,028 чет. килом. и насел. 29,500,000 жпт. Пространството на ц-Ьлото кралство е 314,628 чет. килом. и населението му 38,265,000 жит. Стол. Лондонъ, па юго-западъ ; гл. гр. Ливсрпулъ, Гласговъ (Шотлан- дия), Манчестеръ, Бирмингамь, Лидсъ, Шефилдъ, Дублинъ (Пр- ландпя), Единбургь (Шотландия), Вристлъ, Нюкяслъ.

Сжща А. е блатиста почва па истокъ, и планинска земя на сЬверъ и западъ. Климатътъ, вла- жепъ и мъглпвъ, поддържа изо- билна растителность; нъ лозата не вир-Ье. Единствените важни острови покрай бр^говегЬ на А. еж: Шепи, Хуайтъ, Гернисей, Серсъ, Джерси и Англези.

Прашгепието на държавата е наследствена конституционна мо- нархия ; женпгЬ могжтъ да на- слЪдватъ пр^Ьстола, ала синоветЬ царз^ватъ нр-Ьди дъщерит^Ь. Царьтъ, съвършенолЬтенъ на 18 години, тр'Ьбва да е отъ англиканската цръ- ква, и не може да се жени, осв-Ьнь за протестантка. Една царица може да д-кш съ мжжа си почеститЬ и пр-Ьдимствата па царския чинъ.

Упражнението на вс1>ко в4ро- исповЬдание е свободно, ако не е противно на обществената нрав- ственость. Дв'Ь вЪроиспов^дания еж принознати за държавни ре- лигии — англиканската или епи- скопалната цръква въ сжпщ А. и въ Уейлсъ, и пресвптерианската въ Шотландия. Първата има око- ло 20,000,000 пос1'Ьдователе, вто-

рата около 1,700,000. Монархътъ е В7:.рховенъ глава на народната цръква. Католичеството, което брои около 6,000,000, господствува въ Ирландия. ^1ножество секти еж се родили въ народната цръква: ме- тодисти отъ и'Ьколко подразд1>ле- ния, отц'1шеници пресвитериане, баптисти, юнитариане, свободни церковници, квакери, моравски братя п др. Евреи има около 60-70 хиляди.

Войската се бере по доброволни набори. Сравнително А. има малко сухопжтна войска, ала тя е първа- та морска сила на св^та. И военно- морските набори еж доброволни.

А. н-Ьма обща система на на- родно образование: всЬко учили- п;е, основано отъ частни лица, отъ еснафи, или отъ влад-Ьтеле, се поддържа отъ средствата на основателете си, и си има своя особна наредба.

По отношение на гражданскнтЬ права, английский народъ е раз- Д'к1енъ на благородници, приви- легпрувани наследствени големци, и о€икновеполюдци.

По търговията и индустрията А. държи първото место на света; никой народъ не е ималъ до сега толкова распространени търговски сношения. Каменните вжглпща еж изворътъ на богатството на А., защото те еж двигателната сила на прохмпшленостьта и, параплу'- вите и железницитЬ и и колони- ялното й мощество.

Английските колонии по всич- ките части на земното клжбо иматъ пространство 23 милиона чет. кплом. н едно население отъ 3^14 милиона жит. и съставляватъ «една империя, надъ коягго слън- цето никога не захожда». Г.тав- ните отъ тия владе1шя еж въ Европа : Гибралтаръ и Малта ; въ

- 43

Азпя : Индпя, о-въ Цейлонъ, о-въ Кппръ ; въ Афрпка : Наталъ, Носъ Добра Надежда или Капска коло- ния ; въ Америка : Канада, Гви- ана; въ Океания : Западна и Южна Австралия, Нови Южни Уейлсъ, Нова Зеландия, Виктория, Тас- мания: между Псточно-индйскпт-Ь о-ви: Жамайка, Тринидадъ, Бар- бада и Бахама.

История. Англия, ЕпдктЛ, земя на англпгЬ, въ старо вр-Ьме се наричала Британия, защото била населена отъ брптпгЬ, ке^тт- ско племе : друго нейно старо пме е Албионъ, което пропзвождатъ отъ келтското албъ плп алпъ (планина). ФиннкпянетЬ отъ рано посЬщавали А. КартагенскнтЬ мо- реплавателе ходили по крайбр^Ь- жпята и за олово, РимлянетЬ по- корили тая земя и бк влад1^ли 400 години ; Ц-Ьзарь прониЕнхлъ въ не1ж два пжтп въ 55 и 54 пр-Ь- ди Р. X., нъ Агрикола довършилъ завоеванието и отъ 78 до 85 атЬдъ Р, X.; и тоя пълководецъ пръвъ разбралъ, че това е островъ. Жи- телетЬ на Каледония (Горна Шо- тландия), извЪстни подъ името пикти и скотп, като противоста- впли на римскнг!! нападения не- пр-Ьодолимъ отпоръ, Адрпанъ из- дигнжлъ среща тЬхъ една укрЬ- пена сгЬна. Когато варварет^Ь зели да нападатъ пр-ЬдЬлигЬ на римската империя, рпмлянегЬ по- вишали легионитЬ си назадъ (408), и изоставили Британия на на- шествията на каледонцигЬ, които прЬскачали стената. БритигЬ по- викали на помои1,ь англигЬ и сак- сит-Ь, пирати, които дохождали отъ Дания да нападатъ вспчки- т1Ь крайбрЬжпя. Тия страшни сь- нкзппцп ги подчинили намЬето да имъ помогнл1тъ и основгии седемь кралства ила англо-сак-

сонската ептархия, която не за- къснЬла да стане една монархия, на която Алфредъ Велики по- ложнлъ яко основпгЬ. Още подъ римското владичество христян- ството почнжло да си пробива нжть въ А.; нъ то се установило въ земята чр^зъ грижптЬ на ан- глийския равноапостолъ Авгус- тина, калугеръ, който не само объряж.1ъ въ новата в^Ьра самптЬ англо-сакси (604), а и напра- вилъ отъ тЬхъ единъ просв^тенъ народъ, който давалъ на Карла Велики въ Франция учени като Алкюпна и на Германия пропо- в-Ьднпци като Бонпфацпя. Отъ 1017 до 1042, данцитЬ подчини- ли А. Едуардъ Ш сполучилъ да въстанови англо-саксонската ди- настия, нъ А. скоро подпадняила подъ властьта на французскптЬ нормандцп, на които нр^дводи- тельтъ бн.ть Виххелмъ Завоева- тель (1066). НормандцптЬ до- несли въ А. езика на Франция и феодалната система. Въ 1215 единъ съккзъ на нормандо-англо- саксонскитЬ благородници и на на- рода придобилъ отъ царь Пвана Безземни, до тогава неогранп- ченъ господарь, Великата Харта, основата на всичкит1> английски свободи сега въ сила. Отъ 1264, една камара на народни прЬд- ставителе зела да засЬдава до ка- марата па лордовегЬ. Стогодиш- ната война противъ Франция (1339 — 1453) скоро се постЬд- ва^та отъ гравданската война между Червената Роза и Б-Ьлата или .Тапкастерскпя домъ и Порк- ския. Тая междуособица дала пр-Ь- стола на първия домъ — Тюдо- ровцитЬ — (1485), който благо- нриятствувалъ на реформацията и основа.1Ъ морското мощество на А. СхЬдъ смъртьта на Елисавета,

— 44 —

дв^^гЬ кралства, Англия и Шот- ландия, се съодппилп подъ скп- птра па Якова I (Иковъ VI Шот- ландски), сииъ на Мария Стю- артъ 1^1603), ала това съедине- ние било само лично; то ста- нжло политическо едвамъ въ ца- руването на Ана Стюартъ (1707). Синътъ и наслЬдникъп» на Якова I, Карлъ I (1625—1649), като растроилъ финансигЬ на държа- вата съ войнигЬ си съ Испания и Франция, принудилъ се да от- стжпи на парламента за н-Ькои субсидии прЪдипшитЬ права Р<- аИоп о/ Шф18. Сл-Ьдъ това, тик- нжтъ по пжтеката на деспотизма отъ министрпгЬ си Бжкпнгяма, Стряфорда, Лода, той 11 години управлявалъ безъ парламентъ : ала поради раздоритЬ съ Шотлан- дия, прин}'дилъ се въ 1640 не само да свика парламента, а и да го припознае за постояненъ. Тоя парламентъ, нареченъ длъгъ, зелъ въ ржцЬгЬ си властьта и подка- чилъ открита война съ краля. Раз- битъ отъ парламентскитЬ войски (1645), кральтъ поб-Ьгнхлъ въ Шотландия, нъ бнлъ издаденъ. Парламентътъ на своя редъ билъ прпнуденъ да отстжпи властьта си на войската въ глав-Ь съ Кром- вела. Кромвелъ назначилъ коми- сия да сщи краля. Като сет- нпна на това, кральтъ билъ на- казанъ съ смърть (1649), кралство- то унпп;ожено и Кромвелъ про- гласенъ пожизненъ покровитель на републиката. Той потжпкалъ въстанието на прландцптЬ, раз- билъ Карла II и извършплъ една честита война съ Холандия. Управ.1ението му извънъ било блескаво : вспчкигЬ господаре тър- сили приятелството му. Той ум- р-Ьлъ въ 1658. СлЬдъ смъртьта му, генералъ Мъпю» съ войската

въстановилъ кралството съ Карла И за краль (1660). Нъ Стюарти- тЬ пакъ били свалени отъ прЬ- стола въ 1688, въ полза на Оранжския домъ, отъ една коа- лиция на вигигЬ и торигЬ. Вил- хелмъ Орапжскп, като умр-Ьлъ без- д-Ьтепъ, насл11дпла го царица Ана, и по смъртьта на тая господарка, на престола се въскачилъ Брун- свигъ-Хановерски домъ (1714), отъ който е царица Виктория, която царува сега (1896). Въ вр-Ьмето на Георгпя Ш А. придо- била Канада; изгубила, сл^дъ 8-годи1ина война (1775 — 1783), сЪвероамериканскитЬ си колонии, които образували СъедпненитЬ Държави; и въ 1800 си прпсж- единпла напълно Ирландия. Фран- цузската революция била при- чина на една продъ.лжителна борба между А. и Франция, която най- сетн'Ь се ув'Ьнчала съ пълна спо- лука за А. (1815). Пр-Ьзъ цару- ването на сегапшата царица най-важното събитие е било съ- 1жзътъ на А. съ Франция и гЬх- ната обща война съ Русия (1854 — 56) и английската окупация на Египетъ (1882). Политиката на А. е да поддържа владичес- твото си надъ моретата; по тая причина тя живо се интересува въ участьта на Цариградски и Дарданелски протоь-ь. Ако една силна по сухо и по море държава стане господарка на тия исходни точки за Ср^Ьдиземно море, тя ще заплашва Суезски каналъ, най- кжспя пжть на А. за нейната ко- лониялна имперпя, Лидия.

Англиманиа, гр. Ограсть къмъ всичко английско.

Англомаиъ, гръц. Поклонникъ на всичко английско.

Аигло-саксонци. Общо име на германските народи, конто

— 45 —

нахлули въ Великобритания въ У1-И в^къ.

Англофилство, гръц. Приятел- ство къмъ Англия, англичанетЬ.

Англофилъ, гръц. (отъ англо за англнчанпнъ, и фгиюсь, нрия- тель). Приятель на Англия, англи- чанетЬ.

Англофобия, грьг^. Страхъ оть Англия, отъ англичанетЬ; омраза къхмъ тЬхъ.

Англофобъ (отъ англо, англи- чанинъ ; фовосъ, страхъ). Ненавнст- никъ на Англия, англичанетЬ.

Ангола. Португалска колония въ южна Африка, на Атлантиче- ски океанъ; гл. гр. Сепъ-Полъ де Лоанда; около 2,000,000 жпт.

Анголско дърво. Едно черве- но дърво, което расте въ Ангола.

Ангора. Градъ въ Азиятска Турция, едновр-Ьмешна Анкира; 35,000 жит.

Ангросистъ (отъ фр. анъ гро, на едро). Продавачъ на едро, кру- пенъ търговецъ (топтанджия) ; упо- тр-Ьбява се въ противоположность на детаилистъ.

Лпуи18 т ксгЬа, лат. Змия [се крие] подъ трЬвата, спр. не се довЬрявай и на най-привл-Ь- кателпата вънкашность.

Андалузитъ, отъ Лндалузия. Минералъ, който състои отъ гли- на, кремноземъ и варь. Криста- литЬ му еж обикновено ромбически призми; червеникавъ или жлът- никавъ съ сгъкленъ блесъкъ: най- добрий въ Тиролъ.

Андалузиа. Страна въ Испа- ния, раздЬлепа на 8 области, рае- положена на югь межд}^ СрЬди- земно море и Атлантически оке- анъ; простр. 58,400 чет. кил., насел. 3,000.000 жит. изобп1,о ху- бавъ климагь и плодородна земя, поена огь Гвадалкпвиръ. Скотовъд- ството развито ; анда.1узскатЬ коие

се славЕктъ. — Въ началото на историческитЬ вр'Ьмена А., която старитЬ наричали Белтика, била населена отъ едно иберско племе, сходно съ баскитЬ, между което имало финикийски селища. Пб- сетн-Ь А. била подчинена едно по друго на картагенянетЬ (отъ 1У-и в'Ькъ пр-Ьди Р. X.), римлянетЬ (отъ 205 сл-Ьдъ Р. X.), вандал итЬ (въ началото на Л^-и в^Ькъ) и готигЬ. Отъ вандалскптЬ си завоевателе страната добила името Ванда- лузия, което напоконъ станжло Лндалузия. Въ 711, А. паднжла подъ властьта на арабигЬ, и отъ тогава въ нега; се образували мавр- скитЬ кралства на Севила, Хаенъ, Кордона и Гренада. Въ 1492, пр-Ь- зпмането на Гренада отъ Фер- динанда Католика завършило съ- единението на А. съ испанското кралство.

Андаиансви о-вн. Купъ ост1)о- ви въ Бенгалски заливъ (Азия); принадлеж. на Англия ; 1 5,000 жит.

Апс1ап1е, итал. Въ муз. меко и не скоро.

Аткшйпо, итал. Пб-скоричко отъ ап(1ап1с.

Андарини итал. Длъгнести зрънца отъ вермишелъ.

Андезитъ. Единъ видъ шиатъ, който но-обикновено намиратъ въ Андски планини.

Андерсенъ. Дан ски снпсатель, авторъна прикаскп (1805 — 1875).

Андерсенъ (Дженмсъ). Иску- сенъ английски агрономъ (1739 — 1808).

Авди или Кордилври. Планини въ Южна Америка, иокрай Тихи океанъ; многобройни волкани.

Авдокидъ. Атински ораторъ (Л'-и вЬкъ пр-Ьди Р. X.).

Андора. Републичица, располо- жена въ долината съ това име, между Франция и Пспанш!; насел.

46 -

6,000 жит., пространст. 452 чет. кплом.

Андора ла Виела. Столица на Андора, 600 жит.

Андраши. Унгарски държав- ншгь (1823—1896).

Апдрогини, грьц. Сжн;ото, как- вото 0 хормофродити.

Апдроидъ, гръц. (отьаииръ, чо- пЬтгь). Лвтоматъ съ човЬшка фигура.

Андроиания, гръц. женска по- лова ненасптность.

Андропаха. Съпржга на Хек- тора и майка па Астианакса, плен- ница на царь Пира и знаменита по майчината и съпржже ската сп любовь.

Андроиеда. Една баснословна богиня, прочута по мжченията си отъ едно морско чудовище. Персей убилъ това чудовин^е и се оженилъ за Андромеда.

Андронивъ. 1) Име на 4 не- точни императори (ХП-и и ХГЛ''-и в'Ькове). 2) Латински поетъ (Ш-и в'Ькъ прЪди Р. X.).

Андрофагъ, грьц. Сжщото, как- вото е антропофагъ.

Аневризяъ, гръц. Раширение на кръвоносна жила.

Аневдотичесви, гръц. Пропс- ходян1,ъ ОТЪ анекдотъ.

Аневдотомания, гръц. Страсть да расказва пли да слуша човЬкъ анекдоти.

Анекдотоманъ. гръц. Охотнпкъ да расказва плп да слуша анекдоти.

Аневдотъ, гръц. 1) Раскасчецъ за заб^кгЬукптелна случка. 2) Лю- бопитна особеность въ живота или характера на н-Ького.

Анелвчесви пли анемиченъ, гръц. Малокръвенъ, слабокръвенъ.

Анемия, гръц. Малокръвие, въ сжпщость слабокръвие.

Анемобароиетръ, гръц. Ин- струментъ за опр^д-Ьление силата на вЪтера.

Апемографь,гргг(. Уредъ, кой- то отбктЬжва на хартия посока- та на- вЬтера,

Анемилошл, гръц. Учение за

в^Мроист^.

Анемометрия, грьц. Учение за изм1зрване силата и скоростьта на вЬтера.

Апелоиетръ {грьц. апемось, в^Ьтеръ: метронь, м-крка). ВЪтро- м^Ьръ.

Анепонинъ, лат. Едно веще- ство, което се добива отъ ане- мопа п други видове растения.

Анемонъ, гръц. 1) П'Ьтлп-кракъ (растение). 2) Животно отъ раз- реда на полппитЪ.

Анестезически, гръг^. Обесчув- ственъ: апестезически сънъ.

Анестезия, гръц. Обесчувстве- ние, врЬменно унищожение на чувствителностьта : хлороформътъ произвожда анестезия.

Анжеръ, (Жанъ Давидъ). Франц, жпвоппсецъ портретистъ (1789- 1856).

Анибалъ. Картагенски гене- ралъ, единъ отъ първигЬ иълко- водци на св-Ьта, спнъ на Амилкаръ Барка. Той пр^минжлъ Пспания, южна Галия и АлпитЬ, разбилъ рпм.тянетЬ при Тесенъ и при Тре- бпя (218), и при Траспмена (217). Сл'Ьдъ това, той билъ спр^нъ за няколко вр^Ъме отъ пскуснптЬ ма- неври на Фабия Кунктатора, нъ спечалплъ знаменитата битва при Кана (216), най-гибелната, която н-Ькога изгубили рпмлянет^. Ло- шата вол"я на Картагенъ, който отказалъ да пспрати помощи, по- бъркала Аниба^ту да пзвл-Ьче полза отъ поб^Ьдата си. СлЬдъ н-Ьколко годпнп А. бплъ разбптъ при Зама отъ Сцпппона Африкански (202). Сл-Ьдъ разбитието сп, той прн- бЬгнжлъ при Прусиасъ, краль на Витиння. Като се научилъ, че

— 47 —

гостоприемнпкътъ му нам-Ьрявалъ да го пр'Ьдаде на рпмлянетЬ, той се самоубилъ съ отровата, която носилъ всякога у себе си въ едпнъ пръстснь (247— 183 пр^ди Р. X.).

Анпба.1Ъ бплъ на 9 годинп, кога- то, като вид'к1ъ баща си, славния Амилкаръ Барка, да отива въ хра- ма да принесе жрътва на бого- вегЬ и да ироси отъ тЬхъ благо- приятството имъ въ войната, която щЬлъ да подкачи съ Испания, хвърлилъ се на шията му п го за- клиналъ да го води съ себе си. Трогнжтъ и поб'1">денъ отъ молбп- тЪ на сина сп, въ когото виждалъ вече единъ бжджщъ герой, Ахмнл- каръ го зелъ въ обятията си, и, сл-Ьдъ пристигането си въ храма, накаралъ го да се закълне, че ще мрази в-Ьчно римлянегЬ. Тая Анп- балова клетва често се споменува въ книжнината. Въ свръзка съ Анибала се ср'Ьщатъ и други за- гатки : „А)1)нЬа1 ас1 роНаз''''. („Ани- балъ е на вратата ни"), трево- женъ впкъ, който надали рил1ля- нетЬ схЬдъ битвата при Кана, който впкъ тЬ надавали колчимъ ги заплашвала належаща опа- сность. „Ти знаешъ да поб'Ьжда- вашъ, Аннбале, ала ти не знаешъ да се нолзувашъ о'гь поб-Ьдата," укоръ, паправенъ Анпбалу отъ военачалника му Махарбала, слЬдъ битвата ири Кана, за д'Ьто не се от- правил'ь тутакси за Рпмъ. Тия думи се нрпспособявап, на оногова, който не ум1^е да извхЬче полза отъ едно прЬимущество, или оставя да го приспи една първа сполука.

Аиилянъ, араб. знач. синь. Беп^ество, добиваелго отъ синилото, п оть което се правщтъ хубавитЬ анилиновн бои.

Апипалязация, лат. Пр11връ- 1щгне на храната въ собствено- то вен1,ество на животното.

Апимялияагь, лат. Учение, кое- то предполага, че зародпшътъ на живота е напълно образуванъ у мжжа въ неговата сперма.

Ап1та1 гп1р1и)пе Ъгрез, лат. Неперясто двуного животно, сир. човЪкъ. (Платоповото опр^Ьд^кге- ние за чов-Ька).

Анимакула, лат. Ситна живо- тинка, токо-речи невидима.

Анималкулизъиъ, лат. Уче- ние, което пр-Ьднолага, че утроб- нпй плодъ происхожда отъ съ- дМствпето па сЬменни животинки и женско яйце.

А нимизъмъ, лат. Учение, което приписва на една разумна душа, сир. на една сила независима отъ веществото, и сжществухжща сама по себе, управлението на всички- тЬ жизненнп действия въ здраво и болно състояние на тЬлото. Ста- ловата школа се нарича апими- сихуеска гикола.

Анимистх, лат. Посл'Ьдователь на анимизма.

Анисъ, лат. Растение, отъ чи- ето сЬме се искарва масло, упо- тр-Ьбяемо за уталагане на каш- лицата.

Анквритъ. Минералъ, който съ- стои оть калий, талкъ и пр.

Анкета, фр. Пспптвапе или провЬрка, правена отъ власть.

Анкетенъ, фр. Пспитателенъ, истЬдователенъ, пров-крителенъ : анкетна коми/^-ия.

Анкетилъ. Франц, сппсатель, съчпнитель на французска пето- рни (1728-1806).

Аикилозисъ, гръц. Отсжтствие- то на кръвообра1цение въ нЪкой членъ на гктото (медиц.)

Апкилотонъ, гръц. Кривъ хи-

р}'р1Т1ЧеСКИ ножъ.

Анкоберъ. Столица на кралство Шоа, въ Абпсииия; 12,000 жпт.

— 48 —

Л II кола. Италиянскп пристани- щен!, 1'радъ на Адриатическо море, 45,000 жпт.; нрЬзеиъ въ 1799 отъ французегЬ, сл-Ьдъ знаменита об- сада; въ 1845 единъ революцпо- пенъ гарнизонъ се пр-Ьдалъ на австрнйцигЬ а1-Ьдъ 25 -дневна обсада.

Апкъ-Марцвй. 4-п царь на Римъ (641-017 пр-Лдн Р. X.).

Анобонъ. Пспански островъ въ Гвннейскп заливъ.

Анодинъ, гръц. Болеутолите- леиъ л-Ькъ.

Анолирямъ Виж. Анулирамъ.

Анояаленъ, гръц. Неправпленъ, неррдовенъ.

АнопалистичесБа година, гр. ВрЬмето, което употр-Ьбяватъ слън- цето, планетит1> и спжтницитЬ имъ за да се върнжтъ въ сж- щата абспда, отъ която еж пз- Л"Ьз>ш пр'1,дишната година.

^вояя ЛЕЯ, гръц. Неправплность, всЬко излизане извънъ обикно- вения редъ.

Анонииенъ, гръц. Безименъ, неизв1^стенъ.

Аноииино дружество- Друже- ство, чиито съдружници не еж познати официално.

Анонимъ, гръц. Писатель, чието име не е означено въ съчинението или писмото мз\

Аноплотерии, гръц. Животно отъ дебелокожпгЬ безъ кучешки зжби; намира се само въ иско- паемо състояние.

Анормаленъ, гръц. (отъ а, не, безъ; норма, нравило). Неправп- ленъ, въ противность на нравилата.

Анослиа, гръц. Изгубване обо- нянието.

Ансамблъ, фр. Съотв^тствен- ность на всичкпг}-> части на едно цЬло помежду си: стройна пълнота. Общность, единство.

Аптаблементъ, фр. Горната

часть на колона (спхнтгь), състояпщ отъ три части: корнизъ, архи- травъ и фризъ.

Антагопивлъ, гръц. Противо- борство, вражда, несъгласие ,въ мн-Ьния, понятия, интереси).

Аптагонистъ, г/«г^. Против- никъ, враждебникъ.

Антагонически, гръц. Вражде- бенъ.

Антарктически, (гръц. анти, противъ; арктикосъ, сЬверенъ). Юженъ : антарктически полюсъ, въ противоположность на аркти- чески.

Лп1с', лат. Пр^ди.

Ап1е Ьс1иш, лат. 11р'Ьди вой- ната.

АШе тате ипЛпе, лат. Пр^дн морето, водитЬ, сир. причината ир-Ьдшествува атЬдствието.

Антей. Исполпнъ, поб^денъ отъ Херкулеса, който го удушилъ въ ржцЬтЬ си (басносл.).

Антвки, гръц. Люде, които жп- в-Ькетъ подъ единъ градусъ длъ- жина, нъ подъ разни градуси ши- рина.

Антеридия, гръц. Въ бот. ктЬт- ка, въ която се образуватъ опло- дителнитЬ тЪ.1есца у бесцв^тнигЬ растения.

Анти.Гръцко наречие, което зна- чи противъ ; сжщото, каквото е анте. То влиза въ състава на нЪкоп думи : антишамбръ, анти- христъ. антарктически.

Антивари или Баръ. Укр1^- пенъ градъ на Черна гора, на която се отстжпи въ 1878; на 5 килом. отъ Адриатическо море, на което има пристанище, и на 35 кплом. западно отъ Шкодра. 2.000 жит. Доста деятелна търговия.

Антибахий И.1И антибахи- ческн стихъ. Стжпка въ стихъ отъ три слога ( •^).

— 49

Аптигоня. Дъщеря на Еджпа, прочута по благочестието си (баспосл.),

Антявенерически. Противенъ [л'Ькъ, и пр.] на венерически бо- лести.

Антигопт. 1) Име на 2 македон- ски царе (Ш-и в-Ькъ прЬди Р. X.). 2) Единъ отъ генералитЪ и полу- братъ на Александра Велики ; краль на Сирия въ . 306, поб-Ь- денъ и убитъ ири Ппсусъ (Фри- гия : Мала Азия), въ 301 нрЬди Р. X. Сл^Ьдъ тая битва Александро- вата империя се поделила.

Антидактилг, гръ%^. Сжщото, каквото е анапестъ.

Антидинястицизиъ, гръц. Не- нависть къмъ една династия; борба противъ една династия.

Антидинастически, гръц. Про- тивенъ на династията.

Аягидотт,, гръц. Протпвоядие, хЬкъ за отрова, спр. вещество, което унищожава следствието отъ изядена отрова.

Антика, лат. Старина, старо- вр-Ьмонна вещь, древность.

Аптикярь, лат. Старинарь ; оня, който се занимава съ изуч- ване старини.

Аптиконституциопенъ, гръц- лат. Противенъ на конституция.

Антикрптика, гръц. Критика на критика.

Антикритикъ, грщ. Крптпкъ на критикь: оня, който критикува критнкъ.

АптилегалвН7>, гръц.-лат. Про- тивозаконенъ.

Аптили или Аптилски о-ви.

Куиъ осг1)они между Северна Аме- рика и Южна Америка, въ Атлан- тически океанъ. Насел. 4,620,000 ж. Антилиберализпъ, лат. Не- свободо.иобне, вражда противъ свободата.

Антили6ерален1,г7)гг{.-лат.Не-

свободолюбпвъ, противосвободенъ,

Аптили ваиъ. Планинско бърдо, успоредно съ Ливанъ.

Антилогия, гръц. Противоре- чие между дв'Ь мисли на сжщото съчинение.

Антилопа, гръц. Една отъ но- родигЬ на еленитЬ, въди се въ Азия и Африка.

Антипериа, гръц. Зам1Ьняване една часть на р^чьта съ друга.

Антиметабола, гръг^. Въ ритор. повторение на сжщптЬ думи въ различни форми; заир. яжъ за да живЪешъ, не живЬй за да ядешъ.

антиметатеза, гр. Повторение на една и сжща дума въ про- тивоположно значение.

Антимисъ, гръц. Четверо- жгълно платно съ изображение полагането въ гроба на Писуса Христа, надъ което се извръшва литургията.

Антилониаленъ, гръц. Напра- венъ отъ, и^тп съ, антимонъ.

Антимонитх, гръц. Минералъ, химически съотавепъ отъ анти- монъ и сбра. КристалитЬ хму, отъ ромбическата система, иматъ форма на длъги игли, лучеобразно сгру- пирапп; срЬнщ се и въ пржчестп и зърнести агрегати или въ на- бити кжсове. Пма курн1уд1ено-спвъ нкгръ и металически блесъкъ. Въ Европа се намира въ Саксония, Унгария и др. Той е токо-речи единственнй минералъ, отъ кой- то се добива антимонъ въ голЪмо количество.

Антипонъ, гръц. Просто ткю, металъ бктъ и лъска въ като ка- лая. Добива се отъ антнмонпта. >'нотрЪбива се като съставна часть въ сплава, отъ който лЬкктъ пе- чатпигЬ букви. Отъ него правгжтъ и доманпш ирЬдлгЬти : чайнпци, свЬпшшци и пр. УпотрЬбява се

4.

— 50 -

още въ л1Ькарството, за произвож- дане па бЬлигЬ огнево въ фшие- цигЬ п др.

Аптияораливмъ, гръц.-лат. Протпвонравствоиичество. Ученпе, което счпта и доброто, и аюто за безразлични, п следователно, и вспчкпгЬ дЬяния на човЬцпт^ за отъ еднаква стойность.

Антииоралистъ, гръц.-лат. По- сл1Ьдователь на антиморалпзма.

Антимъ I. Първий български екзархъ, утвърденъ огь В. Порта. (Виж. Иларионг Ловчепски) и Вп- дпнскя мптронолнтъ. Той 64 ро- денъ въ Лозенградъ въ 1816 и б-Ь добплъ образованието си въ гръцката семпнарпя на о-въ Халкп (Цариградъ) п въ Московската духовна академия. Пр'Ьзъ екзар- хуването си А. I работи усърдно и неустрашимо за доброто на на- рода си. Въ 1876, атЬдъ Април- ското въстание, А. I се испрати на заточение въ Ангора, когато за екзархъ се избра Иосифъ I. Сл^дъ освобождението, А. I биде почетенъ нр-ЬдсЬдатель на нашото първо Велико Народно Събрание — учредителното; онова, което из- работи въ Търново първата кон- ституция на България (1879). А. I починж въ епархията си на 1-п дек. 1889.

Антинацаоналепъ, гръц-лат. 11ротиве1гь на интереситЬ на едпнъ народъ.

Аитиномия, гръц. Противор'Ь- чие па законпгЬ помежду си,

Антиохия. Градъ въ Азиятска Т^-рцпя, съ 8,000 жит. (сегаш. Антакие); едно вр-Ьме цв-Ьтуща столица на Спрпя ; подъ римското владичество 3-и градъ на импе- рията, който ималъ 700,000 шит., п едпнъ отъ първптЬ градове на които апостолптЬ пропов-Ьдвали евангелието. МюслюманетЬ го за-

влад-Ьли въ 638; кръстоносцитЬ въ 1098, п градътъ пакъ наднд-аъ въ рлщЬтЬ на мюслюманетЬ въ 1268. Едно земетресение въ 1822 токо-речи довършило съсипва- нето му.

Антиохъ. Име на 18 сирийски царе; най-знамепнтитЬ еж Антиохъ 1/1, Велики, събкзникъ на Ани- бала, ум. въ 186 пр^Ьди Р. X.; и Ан- тиохъ 1У, Епифанъ, който подло- жплъ на мъченическа смръть ма- кавеитЬ; ум. въ 164 нр-Ьди Р. X.

Аптвпапа, гръц. Противопапа, сир. похптитель па папството. На- брояватъ до 30 антппапи, отъ Новасиана до Феликса У (251 —1439).

Антипаралелни линии, гръц.- лат. ДвЬ нрави линии, прЬкаранп въ една равнина, копто съста- вляватъ съ трета права линия равни, нъ обърнжти въ противо- положнитЬ страни, жгли.

Антипатеръ. Генералъ на Але- ксандра Велпки, управлявалъ стра- ната въ вр^Ьме на отсхтствпето му; ноб-Ьдилъ възбунтуванпгЬ атиняне при Кранонъ (Тесалия) въ 322 пр^ди Р. X.

Антопатичесви, антипати- ченъ, г^уъц. Който внушава или докарва отвращение; отвратпте- ленъ.

Антвпатия, гръц. Врождено, несъзнателно отвращение къмъ едно лице или прЪдм-Ътъ; нена- впсть ; въ противоположность на симпатия.

Аптипатридв. Старовр-Ьмененъ градъ въ Палестина, на чпето местоположение е сега арабското село Кефръ Саба (Библ.).

Антипатриотизиъ, гръц. Враж- дебно чувство къмъ отечеството.

А нтипатриотически,г/>гг(. Вра- ждебенъ на отечеството.

— 51 —

Антипатриотъ, грщ. Чов-Ькъ направо протпвоположенъ на ис- тинския патриотъ.

Аитиперисгалтически, гръц. Протпвочервообразепъ. Виж. Пе- ристалтически.

Антипиринъ, (гр. отъ анти, противъ; пирг, огънь). Л-Ькъ, пз- нам-Ьренъ пр-Ьдп 5 — 6 години отъ германеца Кнора. Употребява се противъ главоболие, нервни и други болести.

Аигиподически, гръг^. Про- тпвоположенъ; който се отнася до антпподитЬ.

Антиподи, гръц. Противоножнп (съ крака еднп среща други) жи- тел е на дв^ точно противоположни помежду си м^ста на земното клжбо.

Антипортивъ, гръц.-лат. От- крита галерия, украсена съ колонп.

Антисемитизиъ, гръц.-лат. 0- мраза противъ еврептЬ; пр-Ьсл^^д- ване еврептЬ.

Антисенитъ, гръг^.-лат. Про- тпвнпкъ па еврептЬ; членъ на партия, която си е поставила за цЪль да нр-Ьсл-Ьдва евреитЬ.

Аитисепгически, гръц. Про- тивогнпкк;и1;ъ ( — л'Ькъ);л'Ькь, който прЬдпазва отъ загниване.

Антисиазподически, гръг^. Про- тпвоспазменъ, протпвъ дЬйствпето на спазми; пр-Ьдотвратителенъ на спазми.

Антвсгвнъ. Гръцки философъ, учитель па Диогена и начпнатель на киническата школа (444 — 865 прЬдп Р. X.).

Антитеза или антите8исъ,2/}г?^. Въ ритор. противоположеппе, по- ставяне една до друга дв'Ь про- тивни мисли или думи. Оттука и антитетически.

Антифлогистикъ, гръц. Про- тнвникъ на учението за флоги- стопа.

Антифлогистическн, гръц. Протпвовъспалптеленъ (лЪкъ).

Антпфония, гръц. Въ церк. отвЬтно п^Ьнпе.

Антифраза, гръц. УпотрЬбе- ние на една дума или фраза въ смисълъ противоположенъ на ис- тинския смисълъ; прим^ръ: единъ царь, които уби брата си, се на- рече братолюбецъ.

Антифродизиакъ, гр. (отъ анти, противъ; Афродита, богп- ня на любовьта). Л-Ькъ про- тпвъ чрЬзм-Ьрно полово възбу- ждане.

А нтихристянизмъ.Ученпе про- тивно на христянската в^Ьра.

Антихрисгански. Противенъ на христянската в^Ьра.

Антихолерически. ПрЬдпази- теленъ отъ холера, който протпво- д-Ьйствува на холера.

Антихристъ, гр. Неприятель на Хрпста, чието идване, спо- редъ Откровението, ще предше- ствува окончателното тържество на евангелието.

Аптихроиивлъ, гр. ПогрЬшка въ псчисленпе на вр1ьмето.

Антвципирапь, лат. (соб. зн. прЬдварямъ). Плащамъ по доку- ментъ пр-^^ди пст1иането на на- значения въ него срокъ. — Антп- цвпнрано под-Ьление е актъ, чрЬзъ който баи1,а и майка и други въсходящп подЬлятъ приживЬ цЬ- лия си имотъ или часть отъ него между вспчкитЬ си чада или по- томци. Тоя актъ се извръшва прЬдь потарпусъ.

Античвски или античенъ, лат. Стариненъ, нанравенъ по древенъ вкусъ.

Антишамбръ (лат. амгг. нрЬди; (1>р. ша.мбръ, стая). ИрЬдна стая.

Антография, гр. Езикътъ на цвЬтята.

— 52 —

Антоколски. Най-знаменитий С7>1?р1-,.мс11г1гь русски ваятвль; тво- рецъ па статупг!) Иванъ Грозни, Ермакъ, Несторъ ЛЬтописецъ, Детръ Велики и др. Статуята Иванъ Грозни му е създала все- М11])на слава. Едно пзображенне на тая статуя се намира въ Софий- ското сипе. Искусство (бр. 4,' год.1).

Антология, (гръц. антоск, цв-Ьте; лего, берж). 1) ЦвЬтникъ, — сбор- никъ отъ отборъ стихотворения. Оттука аптологически. 2) Цер- ковно-богоотуж. кнпга, която съ- държа службигЬ на гол^мпгЬ праз- днпцп. (Нарича се и антологионъ, па п трефология).

Антониевъ кръстъ. ТЬш впдъ на латинската б>тсва Т, нареченъ по името на св. Антония, който билъ распнжтъ на него въ 1У в^Ькъ.

Антоний (Маркъ). Знаменитъ ршмлянинъ, трпрширъ съ Октава и Лепида, поб^денъ отъ Октава на 31 пр^ЬдиР.Х., убилъсенаЗО.

Антоний Велики (Св.). Знаменитъ пустпнникъ въ Горни Египетъ, учредитель на отшелническия мо- нашески животъ; отъ него има слова н писма п наставления за монасигЬ (251 — 356).

Антонини. Пме, дадено на 7 римски императори (Нерва, Тра- ят, Лдрианъ, Антонинъ, Маркъ Аврелии, Веръ, Комодь), които царували отъ 96 до 192.

Антонинъ Благочестиви. Римски пмператоръ, който царувалъ съ ум-Ьреность и снраведливость отъ 138 до 161.

Антоновъ огънь. Сжщото, какво- то е гангрена. За пропсхождението на това име расказватъ, че въ 1809 единъ моръ пзморилъ много свЪтъ въ Франция. Щкои люде се излекували чудотворно ч^иъ мо- литви пр1здъ мошдт^Ь на св. Анто-

ния, Отъ тогава Антоновъ огънь зелъ да значи гангрена.

Антономазия, гр. Употребяване названието на длъжностьта или за- нятието, намЬсто шието на лицето, което занимава тая длъжность или върши това занятие, п наопаки, като апостолгтъ, налгЬсто Лавелг, Аристархь, налгЬсто критикъ.

Антраколитъ, гр. Единъ варо- витъ камоиь.

Антракометръ, гр. Пнструментъ за опрЬд-ктение количеството вж- глекпслота въ см^сь отъ газове.

Антраксъ, гр. 1) Драгоц^ненъ камень съ кървавъ шаръ. 2) Въ медиг^. гангренозенъ сл^покъ, чумна врага, карбункулъ.

Анктраитъ, фр. Междуд^йствие, промеждз^тъкъ между дв-Ь д^йо- твпя въ театрална пиеса.

Антраценъ, (хим.). Съставна часть на газа или каменновж- глпщното масло; добива се на полупрозрачни петуркп.

Антра1;итъ, гр. Най-чистий видъ камененъ п.1и ископаемъ вжглень. Въ него токо-речи не се заб-Ь- л^жва растително строене. Той е коравъ съ силенъ металически блесъкъ, има неравенъ пзломъ и е много крЪхкъ. Шарътъ му е отъ кафяво-черенъ до жел^зо-черенъ, п чертата спво-черна. Непрозраченъ. Употр-Ьбява се за топливо. Гори токо-речи безъ плахмень; ср-Ьща се на големи маси. Въ Българпя го има между Айтосъ и Бургазъ.

Антре, фр. Входъ; входна платка.

Антрена, гр. Единъ видъ кораво- крплп насекоми.

Антропоглифитъ, гр. Кдмень въ природно състояние, който при- лича на човешко т-Ьло.

Антрополатрия, гр. Учение на еретпци, копто еж припознавали въ Ппсуса Христа само чов-Ькъ.

Антропологически, гр. Който се

— 53 —

отнася до науката за чокЬка, и^ш до чов'Ьшката природа.

Антропология, гр. (антропосъ, човЬкъ; логосъ, слово). Наука за човЬка: човЬковЪдспие.

Антропологъ, гр. Ученъ, който се занимава съ изучването на човЬка.

Антропоморфизираиъ, гр. Очов^- чавахмъ, прЬдставлявамъ си Бога въ чов'Ьшка форма п му прппнс- вамъ чов1Ьшки слабости и не- достатъци.

Антропоморфизмъ, гр. (Отъ ан- тропосъ, чов-Ькъ; морфе, образъ). Представляване божеството подъ чов11шки впдъ.

Антропоморфистически, гр. Който се отнася до аптропоморфизма или е основанъ на него.

Антропоморфитъ гр. 1) Окаме- нЬлость, която прилича на чов^Ьшки останки. 2) Посл-Ьдователь на уче- нието, което приписва Богу чо- вешки образъ.

Антропофагия, гр. (отъ антро- посъ, човЪкъ; фаго., ял1ъ). Чов1>ко- ядство,

Антропофагъ, гр. Чов-Ькоядецъ.

Ануитетъ, лат. Годпшнпна, еже- годна платка за постепенно пога- шенпе на длъп..

Анулирамъ, лат. Уннщожавамъ (порл\чка).

Анфантенъ (Б. П.). Франц, спп- сатсль. послЬдовате^ть на Сенъ- Симона (1796—1864).

Анфилада, фр. Въ воеи. иск. стр^ктяне, отправено по посоката на длъжината на неприятелска войска, кр'1'.пость, или корабъ, който се напада.

Анфилирамъ, фр. Въ воен. иск. стр1ктямъсъ артилерия попротяже- нието (длъжината) на войската, кр^постьта, или кораба, който на- падамъ.

Анхалтъ. Дукство въ герман- ската империя; 271,759 жит.; стол. Десау.

Анхиалъ плп Анхиало. Прпста- нип;енъ градъ край Черно море, окол. ц., Бургаз.окр.; 5,365 жит.На- близу солено езеро, отъ което се добива морска со^ть.—Бл изу до Ан- хиалъ царь Спмеонъ ноб-Ьдплъ на 20-и авг. 917 год. впзантпйцигЬ. Тая побЬда е записана въ византий- скигЬ л^Ьтописи като една отъ най- гол1^мптЬ злочестинн, които спо- л-ЬгЬли византийската държава. Сл^дъ тая поб^Ьда Симеонъ до- билъ титлата царь български: до тогава ни единъ български, ни единъ слов1Ьнскп владЬте.ть не но- снлъ тая титла, която отговаря на римската императпръ, и която се давала само на впзантийскпя самодържецъ и на римския само- държецъ.

Анхидритъ, (ново-лат. отъ гр. анидросъ, безводенъ). Безводенъ гипсъ; разлпча отъ гипса по това, че не съдържа вода. Бива бЬлъ, сивъ, спнь и червенъ. Пма би- серенъ или мазенъ блесъкъ п пропуща свЬтлпната. Обикновено се намира въ набити зърнести и пржчестп маси: ср-Ьща се и на криста^ти въ формата на ромбо- едри. Мжчно се тони, мжчно се и растваря въ кислотигЬ. Съ водата се прЪвръща въ гипсъ и обемътъ му се увеличава. Употребява се за строене и за торене.

Анхидричесни, гр. Безводенъ, дишенъ отъ вода : анхидрически соли, анхидрически кислоти.

А о^1п иссеПо, вио 1Й»1о 6 Ье11о, итал. На вс1зка нтица своето пгЬздо е хубаво.

Аорта, лат. Дебелата артерия па сръдцето, която ра.здава чер- вената кръвь на вспчкигЬ части на тЬлото.

54 —

Аортевризмъ, гр. Болестно рас- 111111»о11110 ип аортята.

Аортитисъ, гр. Въспалсние па а(»рта1а.

Апанажъ. фр. Доходъ, отроденъ :и1 11о;цържаис. л,арски спнъ или дъщеря.

Апарелъ, фр. Накюненъ насипъ о'гъ пръсть за покачване орщие (топъ) на барбетъ.

Апаратъ, лат. Уредъ.

Апартаментъ, фр. Отд'к1еппе, етап въ кжща, въ конто може да ;1{пвЬе цЬло сЬмейство.

Апатитъ, (ново-лат. отъ гръц. апати, пзмама; понеже често ех го сбръквали за другп мпнералп). Мпнералъ, по химическия си със- тавъ фосфоренъ анхидритъ съ калциевъ окисъ и хлоръ или флу- оръ. Намира се обикновено въ 1нестод;гълни иризмп, съ зеленъ или зеленоватъ шаръ; бива и б'Ьлъ, желтъ, моравъ, синь, червенъ. СрЬща се и въ набпти масп. Кр-Ьхкъ и съ неравенъ пзломъ. Пр-Ьдъ духалката се топи мжчно; пе се растваря въ солната п азотна кпслотп. У насъ до сега е палгЬренъ въ Витоша на микро- скоппческп кристали въ спенита. УиотрЬбява се за торене нпвиг!^.

Апатиченъ, гр. Неч^^вствителенъ, равнодушенъ.

Апатия, плп апатичность, гр. Нравствено бездМствие, нечув- ствителность, равнодушие.

Апега. Наказание, което състо- яло въ това, че жрътвата при- гръщалъ единъ афтоматъ, у кой- то подъ ризата имало скрити желЬзни игли. Това наказание е пзобрЬтено отъ Сиракузския ти- ра нинъ На баса.

Апелативно схдилище. лат. Сж- дплли1,е, до което се отпасятъ съ апе.тпгЬ (въззивитЬ, оплакванията) си недоволнитЬ отъ р^^шенията

па сждюии;а отъ първа инстанция.

Апелаторъ, яат. Опя, който прп- бЬгва до апелативно сж,тплии;е.

Апелация, лат. 1) Сжщото, как- вото е апелативно сждилище. 2) Лпелпрапе.

Апелирамъ, лат. Отнасямъ со къмъ И(')-горенъ сждъ.

Апелъ, лаг, Въ:ззивъ, оплакване, което прави единъ осжденъ на по-горно сждилпп1:е.

А ленински планини. Планинско бърдо, което минува щуЪлъ Италия въ всичката й длъжппа.

А перитифъ, лат. ЛЬкъ за отва- ряне охота.

Арег^и, фр. Изложение съдър- жанието на книга, писма и пр.

Аписъ, стар.-сгипет. Едно отъ най-заб1^л'ЬжптелнптЬ божества въ Египетъ въ старо вр-Ьме : черенъ бикъ съ четверожгълно бЪло петно па челото.

Апетитъ, лат. Охота.

Апиенъ. Гръцки историкъ (П-п вЪкъ).

Апланатическа крива линия. Ли- нията, която загражда апланати- ческо стекло.

Апланатическо стекло, гр. Та-

къво пспъкнжло стекло, което съ- единява въ една точка вспчкитЬ лучп св'Ьтлина, които падатъ на него паралелно.

Аплодира мъ, фр. Ржкоплескамъ.

Аплодисментъ, фр. Ржкоплес- кане.

Апломбъ, фр. 1) Ув-Ьреность въ себе. 2) Въ архит. отвесна .линия къмъ равнината на хоризонта. Прп- мЬръ: тая стЬна е изгубила а- пломба си.

Апогей, гр. Въ астр. точка въ орбптата на една планета, д'Ьто тя е най- далече отъ земята. Въ прЬнос. см. най-висока степень (на слава, величие, почести и пр.).

— 55 —

Апографъ, гр. Снимка отъ първо- образно писмо, сир. отъ почерка.

Апокалипсисъ, гр. Кннгата От- кровение въ Нови Зав'Ьтъ, която съдържа откровенията, направени апостолу Поану на о-въ Патмосъ.

Апокалиптически. гр. Тапнственъ, теменъ.

Апокрифически, гр. Подложенъ, подправенъ.

Апзкрифъ, гр. Соб. зн. скритъ. Така наричатъ съчпненпя, на конто съчпннтелегЬсжнепзв-Ьстнп.

Аполоний Родосски. Гръцки по- етъ и граматикъ, авторъ на крго- павтики (Ш-п вЬкъ пр1ип Р. X.).

Аполоний Тиански. Гръцки фп- лософъ, ум. въ 97 атЪдъ Р. X.

Аполонъ, гр. У старит^ езични- ци богъ на деня. на художествата, на литературата и на медицината; синъ на Юнптера и Датона ; ималъ дарба да пророкува и се отли- чавалъ съ хубость; изнам^Ьрилъ музиката и поезията; по заиов-Ьдь на Юиитера управлявалъ съ коне слънцето въ вр^Ьме на дневното му движение.

Апологетика, гр. Учено изложе- ние на доказателствата за бо- жественото происхождение на хри- стянската вЬра, написано отъ Тертулиана.

Апологетъ,— гистъ, гр. Брани- тель на чието и да било мнЬние. дЬйствие п пр.

Апология, гр. Отбранително слово илн писмо.

Апологъ, гр. Нравоучптеленъ расказТ).

Апоневрозъ, гр. Въ аиат. ци- пата, която обгръща мипгцитЬ и ги прпвръзва 0 костпт-Ь; сухожилно растежеиио.

Апоневротически, гр. Който се отнас^1 до аиопеврозпгЬ: апоневро- тическа треска.

Апоплексия, гр. Дамла; болез- нено явление, което състои въ внезапно изгубване съзнанието или чувството и движението. По- вечето става отъ кръвопзливане въ самата тъкань на мозъка, въ б'к7пя дробъ или въ другъ органъ.

Апоплектикъ, гръц. Нактоненъ ь^ъмъ апоплексия.

Апоплектически, гр. Който се отнася до апоплексия: апоплек- тически удар%, дамла.

А ро88е ай еззе, ^аг. Отъ възмо- жностьта ь"ьмъ дМствителностьта.

Апостазия, гр. В^роотстжпни- чество, отстжпнпчество.

Апостатъ, гр. В^Ьроотстжпникъ.

А ро81;ег101т (апостернорп), (лат. ще рече по което слЬдва). По сл-Ьдствията: по опитъ: отъ стЬд- ствието къмъ причината: доказа- телно. Прпм1^ръ: Ако покажл{ ужаснигЬ следствия па анар- хията, ще докажа послЬ а ро- 81:ег10г1, че тя е голЬмо зло. А ро81сг1о11 е противоположното на а Р1Т0П.

Апостолически или апостолски.

гр. 1 ) Който иде отъ апостолигЬ: апостолско учение. 2) Който иде отъ Паната: апостоличсско писмо.

Апостоловъ (Георги). Бунтов- ник"ь-апостолъ нр^Ьзъ 1876. А., родомъ отъ Заара (Стара Загора), на 29-годии1на възрасть, бЪше изб'Ьгн;клъ въ Гюргево отъ Заар- ското въстание. Като членъ въ четата на Ботева, А. застр1х1И съ мартинка при с. Павелча глава- таря на черкезегЬ Джумбулета, веднага сл1цъ като ку^лиумътъ на Джумбулета бЪ ударилъ Ботева. На другия день А. биде съсЬченъ огь черкезегк Той запшж въ го- рата при с. Лютп-бродъ, близу при Вратна.

— 56 —

Апостолски пжтувямъ. Пжтувам7^

пЬипммк сир. както еж илптвали аипстилигЬ.

Лпостолъ, гр. 1 ) Едннъ (угь 1 2-'гЬ ученика, избрани особено отъ Писуса Христа. 2) Първий про- пов1;дникъ на христянството въ една езическа земя. 3) Въ прЪнос. см. распространптеяь на ново учение, нова идея. 4) АпостолскигЬ д^1шия п поа1ания въ Нови За- в11тъ.

Апострофирамъ, ?;?. 1) Обръ- Н1,амь живо р1;чьта си къмъ ни- кого или къмъ кЪщо, земено за лпчность. 2) Турямъ апострофъ (въ граматиката).

Апострофъ, 1р. 1) Риторическа фигура, чрЬзъ която говорительтъ или ппсательтъ се обръща на- право къмъ н-Ького или къмъ п^иш. ПрпмЬръ: 0, добродЬтель, колко си обична! 2) Пламенна, язвителна р-Ьчь, обърнхта къмъ нЬкого. 3) Въ грам. бЪл-Ьгъ ('), който показва изоставена буква.

Апотеосъ, апотеоза , гр. Обого- творение.

Апотеций, лат. Плодовм-Ьсти- телна клЬтка у гжбитЪ диско- плодп.

Апоцинъ, лат. Растение, на ко- ето кореньтъ докарва бълване и диария.

АрреШиз га110П1 рагеа!, иат. Нека охотата отстжпп на разума.

Аргев то1 1е (Зекде, фр. СхЬдъ мене потопътъ, спр. с^-Ьдъ мене да става каквото ще.

А рг1оп апрпори) {лат. по което върви П(>-напр-Ьдъ). ПрЪди всякой опнтъ, гадателно, умозри- телно, отъ причината къмъ атЬд- ствпето: съждение а рг10п. Въ противоположность на а ро81ег1оп.

Априловъ. (Впси.чин Евст.). Бъ.1гарски родолюбецъ п книжов-

нпкъ, родомъ отъ Габрово. Той въ 1800, когато бплъ 10-год. момче, оти1нелъ съ брата си, п^рго- вецъ на коприна и гюлово масло, въ Москва, Д'Ьто се учплъ въ русско училипхе и по-сетн^Ь въ Брашовъ, д-Ьто свършилъ срЬдно образова- ние. Въ 1810 той станжлъ тър- говецъ въ Одеса, д1>то достигнжлъ до добро състояние. Нървень, както по-вечето наши търговци по чужбина въ онова врЪме, той се гърчЬялъ и жрътвувалъ за гръцкптЬ училища и бунтовници. Нъ, когато въ 1831 прочелъ Венелпновото съчинение Д(»ек1Г1е н 11Ь1Н1;Ш1116 Бодгдре. . . . , той по- зналъ заблуждението си и ста- нж.1ъ ревностенъ български па- триотъ и усърденъ рачитель за българското просв-Ьщение. Съ не- говото начинание и залягане, иодпомаганъ отъ други габровски родолюбци въ Одеса и Букурещъ, се отворило на 1835 въ Габрово първото българско училище по европейска система, съ учптедь Нсофагь Рилски; и това учи- лище послужило за другитЬ гра- дове у насъ като образецъ, по който скоро се преобразували ке- липтЬ или заменило гръцкото зче- \ ние съ българско: до 1841 имало вече наредени «взаимни училища» въ Копривщица, Панагюрище, Калоферъ, Елена, Трявна, Тър- ново, София, Ломъ, Свпщовъ и др. УчптелетЬ и учебнпцитЬ си 1^ добивали пб-вечето отъ габров- ското училище. Като книжовникъ, А. е писа.тъ по нашото възраж- дане; и неговитЬ книжовни произведения сжСчтЬднитЬ: Българ- скг1 книжици или на кое сло- вЬнско племе собствено прина- длежи Кириловската азбука (Оде- са. 1841), на русски Деннмг^а ново- болгарскаго образоватя (Одеса,

57 —

1841), Дополнепгя кь ДенницЬ (С.-Петербургъ, 1842), Болгар- ск1я грамоти (1845) и Мьгс^т за сегашното болгарско учеше {Одеса, 1847). Въ посл^аното съчинение А, е исказалъ възгледа си, че българский книжовенъ езикъ не ще може безъ члена, както искали да се пише н1Ькои отъ неговпгЬ съвр^Ьменицп. А. умр'к1ъ въ Га- лацъ, кога се връща лъ отъ Габрово, д-Ьто билъ отпшелъ да види създаденото съ неговитЬ грижи училище, въ 1847. Всич- кия си имотъ той завЬщалъ на това училище; и то е следвало да се развива отъ день на день като расадникъ на иросв'Ьщението въ България. Въ нашо вр-Ьме признателното потомство го кръсти Априловска Гимназия.

Априлско въстание. Въстанието, което избухнж въ Копривщица, Панагюрище, Клисура п другад^ на 20-и априлъ 1876 г., когато България политически не съще- ствуваше.— Историята на това въ- стание е много ддъга. БългарегЬ, отъ падането пмъ подъ турското иго, не пр-Ьставалп да правгжтъ разни несполучливи опити за осво- бождението си. Двигкепията на Пеячевичевцп, Мамарчевци и гор- ското воюване на толкова си бъл- гарски воеводи, които се въспЪ- вать въ натнпг!» народни п па- триотически пЬсни, както и уча- стието на хиляди българе въ раз- нигЬ русски походи среща Тур- ция п въ освободителпигЬ войни па Гръция и Сърбия, свидЬтел- ствуватъ достатъчно, че българ- ский пародъ никога не билъ пз- губилъ духа на свободата. Въ на- шото вр-Ьме едно тайно б'ьлгарско нача.1ство*) имаше за сЬдалтце

•) Виж. Върховно Народно, Българско, Тайно, Гражданско Началство.

първо Б-Ьлградъ, посл-Ь Буктреш;ъ, я единъ български централенъ политически комитетъ**) засЬда- вап1е въ румжнската столица. Въ 1867 г. избухнж критското въ- стание и комитетътъ отправи ме- моаръ до султана, съ който ис- каше дуализмъ на Турция и Бъл- гария, какъвто е австро-унгар- скпй. Мемоарътъ не се зе въ вни- мание. Не се мпнж много и на- шити воеводи-родолюбци, които не вЬрвахж въ мемоаригЬ — Па- пайотъ Хитовъ, Филипъ Тотю, Хаджи Дпмптръ и Сте(|)анъ Ка- раджата, люде на тайното начал- ство, се пр-Ьхвърлихж съ въорж- жени чети български юнаци от- самъ Дунавъ, рЬшени съ оржжие въ ржка да се боргжтъ за бъл- гарската свобода. Ала критското въстание и нашигЬ заявления не отворихж Поточния въпросъ. Въ Франция царуванш още На- полеонъ III, кръмската война 6'Ьше още пр'Ьсна въ ума на дЬда Цвана, Хобартъ паша улови Ар- кадия — параходъ, който носяше припаси на критянетЪ отъ гръц- кото кралство, — и като сетнина отъ всичко това, Високата Порта нанесе дипломатическа побЬда на Гръция, та Критъ се задоволи съ ре({)орми, а за насъ и дума не станж.

На 27-и (|)евруарпя 1870, бъл- гаретЬ извоювахж въ Цариградъ, сл'Ьдъ многогодишна тежка борба (виж. Церковепъ въпросъ), единъ султански ферманъ, който въста- нови унип1,ожената им7> но гръцки интриги церковна йерархия. (Виж. Охридска независима архиеписко- пия). Тоя актъ пманю бесцЬнно значение за насъ : той викаше на жпвотъ осжденпя нЪкога па по-

•*) Виж. Таенъ Централенъ Български Комитетъ въ Букурещъ.

- 58 —

гпивапе български пародъ ; иъ п той пе задоволи българскит-Ь бун- товници, и тЬ си карах ж работата. Едно бунтовническо движение се заяви въ Со(||ИЙско мрЬзъ Араби- конашкото приключение (1873), когато погинж Левски, поатЬ въ Хасково чр'Ьзъ приключението съ хаджи Ставре (1875), когато Узу- новъ потегли длъгата верига бъл- гарски патриоти за Диарбекиръ, и пакъ въ Стара Загора чр-Ьзъ тамошното въстание (1875). II тия поражения не обесръдчихж съв- сЬмъ всичкитЬ бунтовницп-д^йцн. НЪкои отъ аиостолпгЬ*) на бунта още чакахж сгоденъ случай, който и не закъснЬ да се прЬдстави.

Далечъ отъ Цариградъ, въ сЬ- верозападнпгЬ части на Турция, въ Херцеговина, населена главно съ православни слов-Ьне, избухнж пр-Ьзъ ЮЛИЯ 1875 въстание. Хер- цеговинци б^Ьхж, въставали к^- колко пжти среща мюслюманскигЬ си господаре въ новигЬ вр^Ьмена, нъ това посл1Ьдното пмъ въстание б^ше най-страшното. Отъ него, по едно постепенно развитие на събитията, се роди нашото Април- ско въстание, онова, на което б^Ь писано да докара освободителната война.

Турция се показа, ако не бе- силна, мудна да потуши пламнж- лия въ Херцеговина пожаръ. Го- дината 1875 б'Ьше вече кжд^Ь края си, и херцеговинското въстание не бЬше още потъпкано; дори то бЬше зело много пб-гол^хш раз- мери, като бЬше прЬлшнжло въ Босна. Пр-Ьзъ декемврия сжщата година контъ Андрагаи отправп знаменитата си окржжна нота до силпгЬ, която излагаше възгле-

•) Виж. Централенъ Бунтовнически Тюр- гевски Комитетъ.

дитЬ на тригЬ с^шсрпи дворове (русски, австрийски и германски) по въпроса. Контъ Андра1пи пр1^- поржчап1е реформи за побунената страна, които да се иоставгжтъ подъ грижата па една особна ко- мисия, която да състои половина- та отъ мюслюмане и половината отъ хрпстяне. Портата проточи работата и отговори пр-Ь-зъ февру- ария; и едно приимаше, друго не прппмаше.

ДоктЬ продължаваше херцеговин- ското въстание, нашити бунтовни- цп-апостоли въ Гюргево — Бен- ковски, Воловъ, Стамболовъ, Заи- мовъ, Измирлиевъ и др. бЪхж си под-Ьлили България на няколко окржга за д'Ьйствие, и вс1Ькой се отзова да работи въ своята часть. Главатарет^ б^Ьхж наредили общпя планъ на заговора и р-Ьшшш да вдигнжтъ знамето на бунта на 1 -и май 1876. Тая дата по-сетн-Ь б^ше се зам'6нила съ 11-и сжщия м-Ь- сецъ. Ала движението избухнж пр-Ьждевр-Ьменно, на 20-п априлъ, въ Пловдивския бунтовнически о- кржгъ. И ето защо и въ какви об- стоятелства. Пловдивското прави- телство, ув-Ьдомено отъ доноси, че се кроп въстание, испрати кжръ- агасж Неджибъ-ага въ Коприв- щица да излови тамошнитЬ гла- ватаре. СъзактетницптЬ, на чело на които стояше Каблешковъ, единъ отъ най-распаленитЬ апостоли на българската свобода, като разбра- хж, че плановет^Ь имъ еж открити, уловихж се веднага за оржжие. Заптиетата на Неджпбъ-ага пад- нжхж жрътва въ първата прЪ- стр^ктка ; самъ Неджибъ-ага по- б^Ьгнж и занесе новината за въс- танието въ Пловдпвъ. Въ сжщия день бунтовническото знаме се разви въ Панагюрище, Клисура и други околни градовце и села.

1

— 59 —

ПловдивскитЬ и Т. Пазарджиш- ките бееве се исплашихж и, като се намЬрпхж съ малко редовна войска, въорхжпхж мюслюманското население, така наричанпгЬ баши- бозуци, и ги испратихж заедно съ черкезет^Ь, — тия нови вандали, които само пр-Ьди н-Ьколко години б'Ьхж се настанили на жителство въ тая земя — въ българските селения. БашибозуцигЬ и черке- зегЬ имахж н-Ьколко срещи съ въстанницитЬ, които имъ се опрЬ- хж юнашки; нъ тЬ не се ограни- чихж да покоряватъ побуне- нитЬ. ТЬ, кое отъ фанатизмъ, кое отъ страхъ п разярение, че за- гинва царството имъ, извършпхж нечувани звЪрства надъ мирното население и България плувнж въ кръвь. Съ хиляди старци, жени и д'Ьца бидохж исктани и много ху- бави села и градовце — Батакъ, Перущица, Клисура — прЬобър- нжти 0'гь тЬхъ на пепелища и гробници. Въ малко вр-Ьме пла- меньтъ на въстанието биде из- гасенъ. Сега турцитЬ се помж- чихж да потулнктъ дивашкигЬ си свирЪпства, и за кЬколко врЬме сполучпхж.

Тия страшни събития стапжхж прЪзъ послЬднигЬ дни на априлъ, а доста врЬме свЬтътъ нЬмаше извЬстис за гЬхъ. Въ Англпя. дЬто публиката най-бързо се пз- кЬстява за всичко, до 11-и юния не знаеше ниш,о за това. Тоя день Дейли-Нюсъ обнародва едно писмо (съ дата 4-и юния) отт^ редовния си дописникъ въ Цари- градъ. Въ писмото се казвате, че се носели теми и слухове, какво въ България се били пзвръшили бес- човЬчни работи, при които херце- говиискит'Ь и боснеискитЬ не били нии^о ; и дописникътъ добавяше, че, ако н да не можело още да

се опрЬд-кш точно^ч]95лот>р щ жрътвпгЬ, все пакж У. ^гртеш тало на 13,000 дуЛш: На 18-и юния, сжщий дорнсникъ явяваше, че ни едпнъ отъ обнародваните отъ него слухове не се е опро- вергалъ, и че н'Ькоп се и подтвър- дилп. Единъ особенъ дописникъ, пспратенъ отъ сжщия в-Ьстникъ въ Дариградъ, телеграфира на 9-и ЮЛИЯ, че всичкпгЬ придобити до- казателства подтвърдили твърде- нията на другия дописникъ. Ужа- сите покрътпхж просветения св^тъ. Пр-Ьдм-Ьтътъ се изнесе прЬдъ ан- глийския парламентъ на 14-и сж- щпя м^Ьсецъ, когато премиерътъ Дизраели [по-сетн^ лордъ Бпкън- С(})илдъ], въ отговоръ на едно пи- тане каза, че правителството нЬ- мало официални св'Ьд1^пия, които да подтвърдржтъ твърденията на дописницптЬ, нъ че той не се сжмнЬвалъ да биле станжли н-Ь- кои свпр^Ьиства, безъ които не могло въ такъви вр-Ьмена; а кол- кото че български момичета се продавали въ робство, или че по- вече отъ 10,000 българе били за- творени, той се сжмнЬвалъ. «На- истина», добави премиерътъ, «азъ се сжмн'Ьвамъ, че има затворп за толкова души, или че хората въ Истокъ подлагатъ въ голЬмъ разм1>ръ виновнптЬ на мжки; гЬ рЬдко, вЬрвамъ, приб^гватъ до мжчителство, а пзобню свръиг- ватъ работата си съ внповнигЬ скоро-скоро».

Безсърдечната лекость, съ коя- то Дизраели пустнж сарказма си върху една такъва сериозна ра- бота, накара нЬкои англпчане да земжгь по-вече присръдце дЬлото па пострадалитЬ. Дсйли-Нюсъ, пр1'>дпзвиканъ да докаже точностьта на свкдЬнията си, рЬши да ис- прати особенъ комисарь въ раз-

60 -

мнренпгЬ лгЬстностп да испнта работата. Избраното лпце за тая работа бЬше Макъ-гяханъ, едпиъ добръ ади'ри1{анедъ, когото при- дружи г-иъ Скайлеръ, американ- ски гснера.1енъ консулъ въ Царп- градъ. Въ СД11Ц0Т0 врЬме г-иъ Дизраелпвий кабпнстъ се впд-Ь прпнуденъ да направи подобно исл-Ьдвапе; и г-нъ Берингъ, единъ отъ секретарсгЬ на английското посолство въ Дариградъ, се от- прави за опустотенитЬ мЬста. Нсл-Ьдванията на амерпкаискпгЬ пратеници и на английския комисарь, ако и да станжхж въ едно врЪме (прЬзъ м. юлпя), б^Ьхж съвсЬмъ независими едно отъ дру- го. Скоро Дейли Нюсъ почнж да бомбардира ТомовцигЬ съ Макъ- гяхановигЬ дописки. Г-нъ Макъ- гяханъ намираше всждЬ знакове отъ страшнп бесчов-Ьчия; чуеше всждЬ отъ всЬкиго (отъ бъ.тгарски селяне, отъ другоземнп консули, елински подданници, австрийци и германци, които бЪхж на служба у турското правителство, и отъ самитЬ турци) расказп за неопи- суеми истовства; и привеждаше купове доказателства, които пн- криминирахж п царскитЬ низами. Състоянието на Батакъ се пред- ставляваше съ вспчкитЬ му стра- хотии. Той бЬше единъ простра- ненъ отворенъ гробъ, пъленъ съ разлагашищ се гЬла на мжке, жени, д-Ьца и бозайничета ; и между развалинпгЬ на изгор-ЬлптЬ кжи];и се скитахж или си сЬд-Ьхж съ сгърнжти ржц-Ь, останжлптЬ живи, та оплаквахж въ безнадеждна ум- ствена агония постигнжлата ги сждбина. Такъви зрЬлища ис>тЬ- дователетЬ бЬхж впд-Ьли и въ други мЬста ; английското общество се покръти още по-вече; и ир-Ьди всичкптЬ откровения да се обна-

родватъ, г-нъ Бжркъ, главний се- кретарь въ министерството на вън. дкта каза, говорейки въ камарата на прЬдставителегЬ: «Азъ се счи- тамъ за длъженъ да допустнж от- кровено, че правителството наис- тина нЬмаше ноиятие за станж- литЬ въ България събития, док1'Ь не се обърнж вниманието му въ камарата; и азъ на драго сръдце се ползувамъ отъ тоя случай да кажлт, че правителството и стра- ната твърдЬ много длъжжтъ на вЬстппкарскигЬ дописници, чр-Ьзъ конто тпя събития станжхж из- вЬстни». Така каза г-нъ Бжркъ; ала английското об1цество 6'Ьше заключило вече отъ прЬдишнигЬ обявления на Дпзраели въ кама- рата, че правителството е знаело работата, па и въ Царпградъ имаше почтени лпца, които знаехж, че на сжръ Хенрп Елиота [тогавашенъ англ. посланнпкъ въ турската сто- лица] одавна 6'Ьше известно ста- нжлото. РапортигЬ на г-нъ Скай- лжра и г-нъ Беринга не закъсн^хж да подтвърдштъ г-нъ Макъ-гяха- новитЬ съобщения, ако и съ пб- УхМЬренъ и въздърженъ езикъ: гЬ б^хж и едно опровержение на до- клада на оня недобросъв^стенъ ислЪдователь Едипъ ефенди, който, нспратенъ отъ Високата Порта въ Пловдивско да пепита работата, доложи, че турцитЬ не били на- правили свир^Ьпствата, а бълга- рет11; и сега английский печатъ р'Ьшп, че за напрЪдъ думата Едипъ П1,е бжде спнонпмна съ лъжа.

Трагедията б^ше въ такъвъ го- л^мъ разм^ръ, па б^Ьше и придру- жена съ такъви потресашщи об- стоятелства, че турските свирЬп- ства съ ]\гЬсецп нал^гахж като нЬ- кой каракончо цЬла цивилизована Европа. П въ. това вр^Ьме даде Господь, та султаиътъ и мини-

61 —

стритЪ му нам1Ьрихж за добр'Ь да се отождествкктъ съ кръвнпцпт1Ь. Ахмедъ ага, който заповяда да се исколкьтъ мжже, жени и дМа въ Батакъ, се накичи съ ордена Мед- жидие. Неджпбъ ефенди, който остави людетЬ си да ограбштъ и изгор1жтъ Енпкюй безъ ни- какво съпротивление отъ ени- кюйци, и той се декорира. Шеф- кетъ наша, чиито низами огра- биха Ямболъ, доби БНСОКО йгЬсто въ Сарая. КждЬ края на мЬсецъ августъ г-нъ Глядстонъ обнародва брошурата си Българските ужаси и Источний въпрогъ и отъ висо- кото положение, което занимаваше като старъ водитель на либера- лиг!) въ отечеството си, псказа негодованието си по адреса на турцитЬ и Турция съ думи и ар- гументи, които бихж накарали всЬкой чувствптеленъ турчинъ да погьне отъ срамъ въ дънъ-земя, и настояваше, че английското правителство, което било рабо- тило по една посока, требвало да работи по другата. То трЬбвало да залегне съ все сила да съ- д'Ьйствува съ другптЬ европейски държави да се прЪмахне турската власть въ България [въ друга страница той говореше и за Босна и Херцеговина]. Двама пратеници огь България — г-да Драганъ Цанковъ и Марко Балабановъ — тръгнжхж прЬзъ есеньта по Европа да тръс1Ж,тъ лЬкъ за положението на българегЬ, и обнародвахж те- глилата имъвъ брошура България. По това врЬме работит^Ь бЬхж се ои1,е по-вече заплели: въ Со- лунъ, турцигЬ, за да потурчл1тъ едно българско момиче, разюздихж фанати:»1а си, та въ една расправа убихж варварски (|)ранцузския и германския консули, и за една минута изглеждаше като че това

събитие щ-Ьше да докара друго- зсхмна нам'Ьса въ Турция; въ Цари- градъ Султанъ-Азисовото слънце зайде; Черна-гора и Сърбия, по съчувствие съ Босна и Херцего- вина, вл^Ьзохх въ неравна борба съ Турция. Докл-Ь продължаваше вой- ната, повий султанъ [Мурадъ У], сл-Ьдъ 3-м'Ьсечно царуване, се за- мести отъ другъ [Хамидъ П]; въ всЬка часть на Британия се дър- жехж митинги, които осжждахж Турция за свпрЬпствата п въ България на нр^ЪзрЪние. Лордъ Дерби [тогавашенъ английски ми- нистръ на вън. д'Ьла], който из- начало не искаше да чуе за на- хМ^зса въ Турция,*) бЬше се повли- ялъ до толкова, че зе да говори какво, ако и да не билъ съгла- сенъ съ ония, които исках ж ,да се залпчжтъ турцитЪ отъ хартата на Европа», требвало да се даде самоуправление на Босна и Хер- цеговина и на България.

Съ несполуката на сръбската война започнж втора стадия на пов'Ьствуемит1з събития. Русия заговори сама. На 1 9-и октомврия

— въ СЖ1ЦИЯ день, въ който Алексинецъ паднж прЪдъ поб-Ьдо- носнитЬ турци н пжтьтъ за Б'Ьл- градъ оставаше отворенъ за тЬхъ

— гснералъ Игнатпевъ въ Цари- градъ даде на Портата единъ ултиматумъ да се съгласи въ 48 часа да приеме едно 6 -седмично прЬмирие за сключване миръ. СVт]^дъ нЬколко прЬговори между

*) Английскнй кабинетъ — Лордъ Би- къпсфилдовий — б-Ьшв отказалъ да удобри Берлинския меморандумъ, съмниенъ на 1-11 май отъ тримата канцлери германски, австрийски и русски, който заплашваше Турция съ енергични мЬркн, ако не не- пълни даденнт* си по Лндрашивата нота обЬщания. и къмъ който бЬхж се присъ- единили и Италия и Франция.

02 -

сплит!'., пмператоръ Алексаидръ II п'ь:и'ласи въ Москва, че скоро щЬию да се събере въ Дарпградъ една европейска конференция, за да се дойде до обн;о съгдаспе от- носително мЬркптЬ за подобренпе положението на хрпстянетЬ въ Ислокт., п че, ако това не се по- стигне, той бЬ твт^рдо р'Ьн1енъ да дЬйствува независимо. Конфе- ренцията се събра и изработи автономни реформи забългаретЬ. Турция отрече да ги приеме п конференцията*) се разотиде (8 ян. 1877). СилигЬ се опитахж още еднй1шъ да склонштъ Турция чрЬзъ Лопдонску. протоколь; ала тя не зе и отъ това, та Русия се залови за оржжие. Войната докара Санъ-Стефанския и Берлинския договори, на които сетнината е днешното положение на работитЬ въ България. Виж. Освободителна война; Сапъ-Стефапски договоръ; Берлински договоръ; Съединение. За подробни св'Ьденпя върху Апр. въстание чети Записки по Бъл- гарскитЬ Въстания отъ Зах. Сто- яновъ; Минлклото, отъ Ст. За- пмовъ; ПротоколитЬ на Цари- градската Копференг^ия съ Лон- донски протоколъ, прЬв. на бълг. отъ Т. Икономовъ.

*) Тая конференция ни направи това добро, че опр^д-Ьли за пръвъ пжть офи- циално пр^Ьд^лит^ на земята, д^Ьто пре- обладава българската народность Споредъ конференцията, въ тия пр^д^ли влизахж санджацит* Русенски, Търновски, Тулчан ски, Варненски. Сливенски. Пловдивски, казит* Лозенградъ, Мустафа-паша и Кж- 8«лъ-агачъ, санджацпт* Софийски, Ви- дински, Нпшски, Скопски, Битолски, една часть отъ С^рски санджакъ (трит^Ь с*- верни кази) и казит1Ь Струмица, Тиквешъ, Велесъ и Костуръ Санъ-Стефанский дого- воръ рашнряваше тия пр-Ьд-Ьли на Бъл- гария въ една посока, а намаляваше бъл- гарската земя съ Добруджа, Нишъ и Л^с- цовецъ.

Априлъ, априлий (лат. отъ апе- рире, огварямъ). Четвъртий мЬ- сецъ о'п. годината.

А ргоро8 (апропо), фр. По тоя случай, разгеле. Едно апропо е н-Ьщо сторено или казано въ сгодно врЪме.

Аптека, гр. МЬсто, д-Ьто се при- готвятъ и продаватъ лЪкове, по прЬднисанпе отъ лЬкарь. Други думи за аптека еж фармакия, спицерия.

Аптекарски, аптеченъ, гр. Който се отнася до аптекарь, аптека.

Аптекарь, гр. Приготовитель на лЬкове въ аптека. Други думи за аптекарь фармацистъ, спицеръ.

Апулей. Латински списатель, съ- вркменикъ на Марка Аврелпя, авторъ на романа Златнийоселъ (П-и вЬкъ).

Араба-конашки планински про- ходъ, по пжтя отъ Орхание за Златица, 1005 метра надъ мор- ското равнище. — Пр'Ьзъ русско- турската война (1877 — 78), слЬдъ падането на Пл-Ьвенъ, генералъ Гурко изгони турцптЬ, които б^хж се укр-Ьппли въ тоя проходъ и, сл^Ьдъ едпнъ р'Ь1иптеленъ бой прп с. Богоровъ, залови София и про- дължи пжтя сп за Пловдивъ.

Араба-конашко приключение. 0- биръ на турската поща, която но- сяше пари, въ Араба-конашкпя проходъ прп Приведена -на— пан- тата, извършенъ отъ Д. Общи, на чело на една дружипка отъ бун- товнпцп-дМцп на20-п септ. 1873. Тоя обиръ случайно се откри на 20-п октомврпя, п на 2о-п затво- рпхж Общи въ с. Черпково. Общи раскри дЬлото прЪдъ Софийския сждъ. По-главнитЬ дМци на Те- тевенския, Орханийскпя. Етропол- скпя, Пл-Ьвенскпя, Софийския и Ловчанскпя комитети паднжхж въ ржцЬт^Ь на турскитЬ власти ; съ

— 63 —

тЬхъ биде уловенъ и Левски. Сет- нината отъ това б^Ьше, че двамата апостоли Левски п 0б|цп загп- нжхж, и мнозина отъ гЬхнпгЬ съучастници бпдохж испратени на заточение.

Арабеска. Архитектурно украше- ние, направено отъ живопнсецъ и ваятель, което състои отъ фи- гури и цвЬтя, располо;кени по арабски вкусъ.

Араби паша (Ахмедъ). Египет- ски генералъ, който се постави въ 1882 на чело на една египет- ска военна партия среща евро- пейското влияние въ Егииетъ и египетския хедпвъ Исмаилъ паша. АнгличанегЬ, сл^дъ бомбардиране- то на Александрия отъ флотата имъ, заробихж Араби п го зато- чихж на о-въ Цейлонъ, като го и пенспопирахж. Сл^дъ това тЬ о- куппрахж Егииетъ и окупацията се ирод'К1жава и до днесь (1896).

Арабия. Полуостровъ въ юго- западна Азия, съ пр-ЬдЪли на за- падъ Червено море, на пстокъ Пер- спдски заливъ и Индийски океанъ, на югъ Аденски заливъ и Индий- ски океанъ, и на сЬверъ обширна пустиня, която се см11сва съ пу- стинпт-Ь на Сирия и Халдея. Про- странство 3,070,000 чет. килом., насел. 12,000,000 жит., донЬйдЬ въ зависимость о'гь Турция. По физическит-Ь си черти Арабия при- надлежи по-вече на А<})рика, откол- кото на Азия. Ктиматътъ й, из- обн^о, е твърдЬ горещъ; край- брежията, много плодородни, да- ватъ: ка(()е, памукъ, темянъ, гома, захарна тръстика, скжноц-Ьнни а- ромати. Междз' лсивотнигЬ, тамъ намираме камили. Арабската порода коне е най-хубавата н най-умната на свЬта.

Гръцитк и рнмлянегЬ см дкш- ли Арабия на Честита, Камениста

п Пустинна, разд^Ьления непознати на арабигЬ, които тж д^Ьльжтъ така: 1) Бериа, пустиня; 2) Хиджазъ, съ гл. гр. Мека и Медпне ; 3) Иемвнг, отговаря на Честита А., и захваща южната часть отъ по- луострова. На югъ е Аденъ, укре- пеното пристанище на англичане- гЬ; въ иеменското окржжие Тп- хама се намира Мока, толкова про- чута по качеството на кафето си ; въ планинитЬ (Джебелъ) — Сана, столица на едпнъ кра^тъ, който носи титлата умамъ. Пзвънъ дър- жавата на саненскпя пмамъ има много части, които принадлежжтъ на отд'Ьлнп шеихи. 4) Омапъ (Виж. тая дума). 5) Бахреинъ или Хед- жазъ, крайморие, по което еж ркд- ко посЬяни градове ; тамъ е при- станището Елъ-катифъ, което съ околностьта се присъедини на Тур- ция въ 1871 ; 6) Надждъ захва- ща средоточието на тпя земни раз- деления; главний му градъе Дерая.

История. — Арабиге се иматъ за потомци на Псмаила, синъ А- гаринъ и Авраамовъ. Римлянете не моглп да ги подчинжтъ до им- ператора Траяна, който ги поко- рилъ (П-и векъ следъ Р. X.). Т'1^ били отблъснжли игото на Рпмъ, когато се явплъ Мохаметь и на- правилъ Арабия средоточие на верата и завоеванията си (Л'П-и векъ).

Въ 622, тоя законодатель по- бегнжлъ отъ Мека въ Медпне, дето осповалъ верата, която носи неговото име. Тая епоха се на- рича егира: тя е ерата на моха- мстанеге.

Мохаметовите преемпицп се на- ричали халифи (заместници). При тГ.хното царуване арабите, нари- чани и сарацини, нахлули въ А- зия, Африка и часть огь Европа; Испания станжла гехно владение

64 -

(711), п Фраидпя пгЬла да стане гЬхиа илЬчка, ако да не била хра- бростьта на Карла Мартсла, който ги иобЬдилъ близу до Туръ въ Л'т-и в-Ьь-ь (732)." Отъ 750 тая пространна империя изгубила е- динството си.

НЬколко челяди халифп управ- лявали арабпг1">: най-знаменитпг{> еж омаядитЬ (661 — 1031), и аба- сидитЪ (750 — 1258); при тия по- СVтI1Днпг1^ най-вече блещ'к1а въ Багдадъ славата на тяхното име и на гйхнпя прЬстолъ. Аарунъ- алъ-Рашидъ илп Справедливи, и спнъ му Ллг-Мамупъ покровител- ствували наукит-Ь и пскусствата (786 — 8зз;.

ДоклЬ Европа киснела въ не- вежество, арабигЬ изнам-Ьрпли ал- гебрата, цифрптЬ, първитЬ поня- тия отъ химията и астрономията ; нъ прЬвратпгЬ въ Азия п Европа съсипали гЬхната империя, и по- томцит^Ь на учителетЬ на позна-